Хора, притеснено ми е.
Знам, 15-и септември е, детето тръгва на училище, ще ви се махне от главата, а и случайно може да научи нещо. Емоцията е силна, гордостта е голяма.
Ама, моля ви, спрете да шервате снимки от училищни дворове с усмихнати деца и много цветя или пък упадъчни песни от сорта на "Къде са ми детските книжки...."!
Най-вероятно го правите с личните си профили, но от служебни смартфони, лаптопи или компютри.
И то, о, ужас, в работно време!
Знаете ли какво означава това? Означава, че в края на месеца има много да се отчитате на данъчните. Има да попълвате декларации, има да се обяснявате, има да смятате колко процента е час и половина с детето ви в училищния двор от часовете, дефинирани като „работен ден".
Защото си е "лична работа", както и да го погледнеш. Детето това. И неговото училище. А може би и бъдеще.
Освен ако не сте учители, де. За учители ще е позволено, "служебно" е. Те ще могат да ъплоуднат (за чиновниците: ъплоуднат = качат в интернет, по-точно в социалните мрежи или някой информационен сайт) снимка на усмихнато дете с букет в училищен двор. Даже ще им излезе безплатно.
Ако дотук всичко ви звучи като тъп опит за оригиналничене, не сте единствени. И аз не мога да повярвам какво пиша. Но това не е шега, а паралелна реалност, която от януари ще влезне в сила, ако прекрасните идеи на Министерството на финансите се приемат.
Не ми вярвате? Ето точният текст от сайта:
„Задължение за подаване на декларация при използване на стока или услуга за лични нужди.
Чл. 120а. (1) Когато регистрирано лице възнамерява да използва и за лични нужди на собственика, на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, стока или услуга с данъчна основа при придобиването над 700 лева, за която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, лицето е длъжно преди да започне използването за лични нужди да подаде декларация за методиката за разпределение по разумен метод на направените преки разходи съгласно чл. 27, ал. 7."
Тоест, всяка стока или услуга с цена на придобиване над 700 лв., която е купена от фирмата ви, е само за „служебно" ползване. И преди всяко „лично" ползване трябва да се подаде декларация в НАП за методиката, по която разпределяте колко ще я използвате за „служебно" и колко - за „лично".
Накратко - всяка детска снимка от „служебен" телефон ще бъде един лев повече в джоба на министър Горанов. Всяка песничка, с която поздравяваме приятелите си, ни прави потенциални престъпници. Укриваме данъци, един вид. Да не говорим за #нитоденбезкотенца.
Май ще стане #нитоденбезданъчни.
Страничен ефект: ако по обед на улицата пред вас припадне непознат човек, какво ще направите?
Вариант 1: изтичвате до най-близкия офис на НАП, подавате промени в декларацията си, че ще използвате „служебен" телефон за „лични" цели, след това уведомявате шефа си за тези промени, за да може той да се разбере със счетоводството как да се изменят декларациите по ДДС, координирате се всичките по веригата и накрая се обаждате на Спешна помощ.
Вариант 2: теглите една на всички политици и отминавате. Та, какво ще направите? Министър Горанов, какво ще препоръчате в инструкцията си до НАП, какво да се прави в подобни случаи?
Сега вече разбирам колко ще са добре тези, които на служебен статус си пишат: "Работя във Фейсбук".
Каквото и да правят по социалните мрежи, все ще е "служебно". И ще могат да си пускат снимки на котенца без притеснение.
Даже и на децата си. В училище. С букет. И усмивка. Ах, хитреци такива... Май всички да пишем по едно „Работя във Фейсбук" и да затваряме.
А дотогава: не лайквам, не отговарям, не шервам. Не искам да ощетявам бюджета. Лоялен гражданин съм. Само ми се плаче.
Забележка: Този статус е написан вкъщи, от личния ми старичък лаптоп. Изтичах, за да не ползвам служебните компютри или - не дай си боже - смартфони, като си пуснах един час неплатен отпуск.
Забележка 2: Това продължение на статуса пак е написано от вкъщи, пак на стария ми лаптоп. Всички софтуерни продукти, използвани при написването, са изцяло легални, Хоум едишън, закупени с лични средства за лично ползване. Специално проверих, за да не се окаже, че пиша нещо „лично" на „служебен" софуер. И пак си пуснах един час отпуск. Пак неплатен.
Забележка 3: Придвижването ми от офиса до вкъщи се извърши посредством „лично" превозно средство - „кракомобил", марка „подтичвайки". Не съм използвал градски транспорт, не съм отчитал билетчета. Така хем написах този материал, хем малко спортувах. Че иначе министър Москов може да ми наложи я данък вредни храни, я данък за наднормено тегло, я данък тоалетна хартия, че не съм акал здравословно.
То, човек вече не може да се ориентира къде какво му налагат...
