Не очаквайте да чуете това в кандидатпрезидентските дебати в САЩ, но американските войски ще напуснат Афганистан, изпаднал в ескалираща гражданска война, към 2014 г. - в срока, определен от администрацията на Обама, подкрепян и от съперника му Мит Ромни.
Военните се отказват от надеждите си да притиснат достатъчно талибаните, за да постигнат изгодни условия за политическо споразумение. Вместо това по всичко изглежда, че сражаващите се в Афганистан ще се наложи сами да намерят политическо решение, след като САЩ и съюзниците им се оттеглят от бойното поле.
САЩ съзнават, че няма как да победят окончателно талибаните
Вашингтон от години съзнава, че няма надежда да унищожи талибаните, и че ще се наложи да се примири с политически компромис с местните бунтовници, които издържат на най-дългата досега американска военна кампания в историята.
Но докъм 2009 г., САЩ се надяваха поне да поставят условия в този компромис и да принудят талибаните да си намерят място в конституционния ред, създаден от инвазията на НАТО - и да приемат правителството на Хамид Карзай, което отдавна отхвърлят като "марионетно".
Обама изпрати допълнителни 30 000 американски войници в талибанските територии с изричната задача да притиснат бунтовниците до степен лидерите да се молят за мир и да приемат поставените от Вашингтон условия. Но т. нар. "удар" приключи миналия месец, а талибаните са по-непреклонни отвсякога да се съгласят на американските условия в навечерието на потенциалното оттегляне през 2014 г.
Неоправданият американски оптимизъм за обучената от тях афганистанска армия
Сега най-добрият сценарий ще е в резултат на обучението и въоръжението от НАТО, "талибаните да открият, че афганистанската армия е много по-силен противник, отколкото са очаквали, и след оттеглянето на НАТО да са принудени да се примирят с отхвърляното от тях като 'марионетно' правителство", твърдят военни източници. Според мнозина това е поредната от дълга серия неоправдано оптимистични прогнози.
Афганистанските сили за сигурност - или поне етническото им таджикско ядро, може да имат политическата воля да се борят с изградените основно от пущунски племена талибански сили, както и да разполагат със средствата да не бъдат надвити лесно.
Но би било разумно да приемем, че силите за сигурност ще контролират много по-малко афганистански територии, отколкото сега са контролирани от НАТО.
Все по-малко стават реално и причините НАТО и САЩ да остават чак до 2014 г.
А след като вече е очевидно, че дори бушуващите талибански бунтове вече не се смятат за препятствие пред оттеглянето на съюзническите военни сили, аргументът за оставане дори през 2014 г. остава неубедителен. Всъщност се говори да не се оставя нещо повече от остатъчна група от обучаващи и специални сили към момента на изтегляне на САЩ - и те вероятно биха останали и след крайния срок, така или иначе.
Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заключи в интервю наскоро, че военният съюз обмисля по-ранно изтегляне, като духът му е накърнен от непрекъснатите "вътрешни" атаки, които само за тази година са довели до смъртта на над 50 съюзнически войници, убити от членове на самите афганистански сили, които те обучават.
Дилемата дали с напускането на НАТО няма да настъпи гражданска война
По-песимистичните анализатори се съмняват, че дори настоящата система на управление, или силите за сигурност, ще оцелеят дълго след оттеглянето на САЩ. Западни донори и поддръжници все още подкрепят обещанията за добро управление и усилия за борба с корупцията, давани от Хамид Карзай през по-голямата част от последното десетилетие.
Но има сериозни съмнения, че изборите, насрочени за 2014 г. - в които Карзай след двата си мандата има забрана по конституция да се кандидатира - ще бъдат по-успешни в създаването на нов национален консенсус от предишните фалшифицирани избори. Всъщност се твърди, че Карзай подготвя за своето място по-големия си брат - Абдул Каюм, с цел да удържи властта в роднинския си кръг.
Режимът му е обременен с тежка корупция, но Западът отдавна има затруднения с намирането на подходяща алтернатива. А преход, при който от афганистанците ще се очаква сами да се грижат за сигурността си от талибаните, вероятно ще засили тенденцията при Карзай да дава власт на военни водачи, чиято подкрепа му е нужна в борбата.
С обмислянето от НАТО на оттеглянето от страната остава открит въпросът на какъв натиск ще е подложен Карзай, за да гарантира честни избори.
