Българският писател Мирослав Пенков спечели международната награда на BBC за кратък разказ със своята творба "На изток от Запада". Победителят бе обявен на церемония в Лондон, излъчена на живо по Радио 4.
Пенков, който в момента работи като преподавател по творческо писане в университета в Северен Тексас, получава 15 000 паунда. Вторият отличен автор - южноафриканската писателка Хенриета Роуз-Инес, е наградена с 2500 паунда за своя разказ "Убежище".
Конкурсът, традиционен от 2006 г., допусна по изключение тази година и чуждестранни автори в чест на Олимпийските игри. От 2013 г. отново се връща старият регламент - само за автори, живеещи в Обединеното кралство.
Съдиите от журито заявиха, че са били единодушни в избора си за разказа на Пенков за живота в България по време и след Студената война. Според организаторите "На изток от Запада" изследва "трудностите на любовта, връзките и идентичността в регион, сполетян от конфликти".
"Исках за напиша история за онези българи, които бяха отделени от родината ни и които неизбежно ще изгубят, ако вече не са го изгубили, чувството да си българин. Същевременно исках да напиша история за себе си, в чужбина, в Америка и сам в много отношения, с огромен океан между мен и хората, които обичам", цитира BBC автора.
Мишел Робъртс, член на журито, писател и професор по творческо писане, заяви, че произведението "амбициозно и успешно обединява личните преживявания и политическите събития". Десет творби бяха подбрани в тазгодишния списък на номинирани кандидати за наградата вместо обичайните пет.
Всички бяха излъчени по Радио 4 през последните две седмици, прочетени от водещи британски актьори като Рори Киниър и Андрю Скот.
На 7 октомври Пенков ще участва в литературния фестивал в Челтнъм заедно с проф. Робъртс и миналогодишната победителка Дебора Уилсън.
Разказът "На изток от Запада" е включен в едноименния сборник на Мирослав Пенков, който съдържа 8 кратки разказа.
"Започнах да пиша разказите в "На изток от Запада" далеч от дома, като студент в Америка. Отначало България ми липсваше силно, болезнено. Липсваха ми близките хора, дядовото село, реката дето го разсича на две махали. Липсваше ми и Балканът, и морето, заводският хляб и сладките розови домати. Но седнех ли да пиша, Атлантикът в миг пресъхваше, разстоянията се стапяха, липсите запълваха и в писането пак се връщах у дома", разказва писателят в блога си.
