"Майките" и "Те, вълните" - два сериала от по едва шест епизода, които обаче се оказаха тежки като камък. Той цопна силно и шумно в блатото на българските сериали и го раздвижи толкова сериозно, колкото продуцентите може би не са предполагали.
За първи път в социални мрежи и форуми се срещат толкова разнопосочни мнения, пораждат се спорове и бълбукат коментари около героите и сюжета. И няма нито един безразличен.
Общото между двете мини поредици обаче не е само това.
И "Майките", и "Те, вълните" са първите съвременни родни сериали, които не изглеждат като копие на турските си конкуренти.
Преди тях сюжетите в българските продукции за малкия екран се въртяха около дребнотемия и евтини драми. Обикновено конфликтите, които занимаваха зрителя, бяха от типа зла свекърва - невинна като ангелче снаха. Или пък красива и примерна съпруга, изправена срещу дръзка и хищна любовница.
Достоверността беше отчайващо ниска, крайностите достигаха абсурдни нива. Дори и спорадичните опити в крими жанра катастрофираха във вече споменатото блато. Точно както е и в турските сериали, обладали следобедния ефир.
Новите мини сериали на Nova и БНТ обаче бръкнаха там, където истински боли - във възпалените места на обществото ни и на неговите "най-малки клетки", семействата.
Показаха, че няма нужда от клишираните зли тъщи и наперени любовници с къси поли - често хорските взаимоотношенията и без това са обтегнати като струни. Няма ги и сладникавите майки с розовобузести дечица и съпрузите като от реклама за крем за бръснене.
••• По-подробно за сериала "Майките" разсъждаваме тук:
Излизането извън наративите на турските сериали, побългарени само откъм имена и място на снимките, е прекрасна новина.
Тя показва, че все пак има сценаристи, които могат да мислят извън вълненията край Босфора и да ги копират почти дословно.
И ако при "Майките" за солидна основа все пак е използван книжният оригинал на Теодора Димова от 2006 г., то "Те, вълните" не разчита на нищо друго, освен на въображението на творците му.
Това не означава директно, че новите ни сериали нямат трески за дялане.
В "Майките" младите актьори превъзхождаха многократно възрастните си колеги, защото не са наизустили все още театралниченето и преиграването.
В "Те, вълните" пък звукът е издържан в най-добрите български кино традиции, тоест на моменти е неразбираем.
В сюжетите отново има някои моменти, които са като съшити с бели конци или се образуват пробойни, които карат зрителя да вади кристалното кълбо, за да разбере какво е искал да каже авторът.
Важното е, че е направена огромна крачка напред и на запад, някъде далеч от Босфора.
