Нещо се случва в Турция тези дни.
На 17 декември най-малко 52-ма души бяха арестувани при мащабна акция на полицията срещу корумпирани държавни чиновници. Местни медии говорят за няколко различни разследвания за корупционни схеми с участието на министри - за прикриване на сделки с Иран и за плащане за строителни разрешителни под масата.
Сред задържаните бяха синовете на министрите на вътрешните работи, икономиката и околната среда, претърсени бяха офисите на контролираната от държава Halkbank (а в дома на главния й мениджър бяха открити 4.5 млн. долара, скрити в кутии за обувки) и на голяма строителна компания.
Само ден по-късно полицейските шефове, провели операцията, бяха уволнени. В резултат бяха „обезглавени" подразделенията за борба с финансовите престъпления, организираната престъпност, контрабандата, тероризма, както и това за опазване на обществения ред.
„Турция не е бананова република или треторазрядна племенна държава. Никой вътре или вън от нея не може да й поставя капани", заяви малко след арестите (и малко преди уволненията) премиерът Реджеп Ердоган.
След подобни събития и подобни коментари между тях, не е нужно да си експерт, за да предположиш, че две много силни лобита се борят за ръководната роля в управлението на Турция, която изгрява като регионална сила. Това предположение има и още едно основание - през август 2014 г. турците за първи път ще избират пряко своя президент. Отсега е ясно, че Ердоган ще се кандидатира.
Вероятният противник
Срещу днешния силен човек край Босфора е много вероятно да се изправи един от някогашните му съюзници в борбата с кемалистите (привържениците на светската република, сред тях - и голямата част от образованите на Запад военни). 72-годишният бивш имам Фетуллах Гюлен от края на 90-те живее в САЩ, но това не му пречи да има огромно влияние в Турция, а и в целия мюсюлмански свят.
Гюлен започва да проповядва в края на 50-те години, като той е много силно повлиян от Саид-и Нурси, политически активен кюрдски проповедник. Неговата философия се противопоставя на курса на модернизация, наложен от Мустафа Кемал, но в смисъла на това, че традиционните ислямски практики имат своето място в модерността и в новото светско общество.
Гюлен доразвива това с аспекти от турския национализъм, но и с два "реформаторски" принципа - че всички мюсюлмани трябва да правят добро („хизмет") на хора от своята вяра, но и на друговерци и, освен това, че трябва да се насърчава диалогът с останалите „Хора на книгата" - юдеите и християните (но не и атеистите).
Той започва да прилага на практика идеите на Нурси след 1966 г., когато е назначен за имам в Измир. Там местните бизнес кръгове и средната класа усещат ограниченията, налагани от бюрократичния апарат и подкрепят по-отворени към пазара политики, като същевременно са по-консервативни в личния си живот. Тези хора са прозападно настроени заради икономическата подкрепа от страна на САЩ и натиска, оказван от Вашингтон за по-демократично управление.
Заради популярността на Гюлен сред икономически активната част от обществото и прагматичните му виждания, някои сравняват учението му с калвинизма.
Според проповедника, който междувременно се превръща в местен лидер, лоялността на мюсюлманите към държавата, позната от Османската империя, трябва да се прехвърли и върху републиката. Поради тази причина той подкрепя военните преврати през 1980 г. и 1997 г.
Постепенно Фетуллах Гюлен започва да изгражда своя мрежа от училища. Днес те са над 1000 и се помещават в 140 страни, като те се помещават в модерни сгради, изучава се английски език от първи клас и има относително равенство между половете. Бившият имам твърди, че „да учиш математика, физика или химия означава да се прекланяш пред Бог". Според учители и ученици, идеологията на Гюлен не се изучава специално в час.
Допълнително за добрия образ на религиозния водач спомага отношението му към светската демокрация (според него 95% от принципите на исляма са напълно съвместими с нея), влизането на Турция в Европейския съюз и осъждането на тероризма (той сред първите ислямски проповедници, които публично осъждат терористичното нападение от 11 септември 2001 г.).
Не е толкова просто
Фетуллах Гюлен няма само училища и университети. През годините той изгражда мрежа от медии (в т.ч. и най-популярният всекидневник „Заман"), компании и неправителствени организации, които действат на територията на целия свят. Някои оценяват империята на Гюлен на над 50 млрд. долара. Тези пари идват най-вече от бизнесмени, които подкрепят каузата с дарения. Освен това, останалите милиони последователи дават по между 5% и 20% от доходите си на групи, свързани с движението.
Като цяло, мрежата е доста потайна и някои от свързаните с нея въобще отричат съществуването й. „Понякога съмненията за гюленистите звучат като антисемитизъм - те владеят медиите, те са богати, те помагат само едни на други", пише Сузи Хансен в New Republic. Не е случайно и че някои експерти сравняват движението „Хизмет" на бившия имам с религиозно-политическите организации на индийски гурута.
Притеснителна за останалите балкански страни е и често повтаряната позиция на Фетуллах Гюлен, че в рамките на Османската империя е имало атмосфера на толерантност между мюсюлмани и немюсюлмани и заради това Турция трябва да има водеща роля в диалога между религиите. Това може да се разглежда като теологически аспект на неоосманистката идеология, пропагандирана от настоящия външен министър Ахмед Давутоглу.
Пипалата на „Хизмет" стигат не само до бизнеса, но и до високопоставени политици (сред които и десетки депутати), полицаи и военни. Това вероятно се оказва и причината Гюлен да емигрира в САЩ през 1999 г. Формално той заминава за лечение, но се смята, че така се е измъкнал от арест и разпит във връзка с изказвания, призоваващи за създаването на ислямска държава в Турция.
По-късно през същата година няколко турски телевизии получават видеокасети, в които проповедникът заявява: „Сегашната система все още е на власт. Нашите приятели, които имат законодателни и административни позиции, трябва да изучат подробностите й и да бъдат бдителни, за да могат да я трансформират и тя да бъде по-плодотворна в името на исляма". Гюлен заявява, че записът е манипулиран, но оригиналът никога не е предоставен на медиите.
Противници
Макар да твърди, че трябва да се строят училища, а не джамии, той все още има много противници сред защитниците на светска Турция. Не помага и фактът, че голяма част от тях станаха обект на съдебно преследване през последните години.
Един от тях е журналистът Ахмед Сик, автор на книгата „Армията на имама", която проследява навлизането на „Хизмет" във всички държавни институции и превръщането на Фетуллах Гюлен в безскрупулен политически лидер, който смазва критиците си. Сик беше арестуван и му бяха повдигнати обвинения по делото „Енергекон" за готвен преврат срещу правителството на ислямистите. „В момента, в който ги докоснеш, ти изгаряш", категоричен е той.
Тази концентрация на власт няма как да остане незабелязана от изключително чувствителния популист Ердоган, който доскоро използваше медийната империя на бившия имам, за да удря политическите си опоненти. През последните месеци отношенията между премиера и Гюлен са видимо обтегнати. Анкара реши да затвори всички частни училища в страната - ход с ясната цел да удари по мрежата на „Хизмет".
А след това?
В началото на седмицата даже и топ анализаторите са предпазливи в коментарите си за това кой е бил мишената при масовите арести и кой - при последвалите уволнения на извършилите ги полицейски шефове. В сложния политически лабиринт на южната ни съседка, нищо не е такова, каквото изглежда. След изказванията на Реджеп Ердоган вече е ясно, че той тепърва ще води една нова битка.
След като смаза кемалистите и стигна до мир с кюрдите, сега той трябва да убеди Турция, че може да комбинира исляма и бизнеса по-добре от бившия имам и настоящ духовен водач-милиардер.
