В епохата на отворените граници, свободния информационен обмен и мобилността на човешкия капитал, държавите все повече се превръщат в доставчици на административни услуги, които се конкурират за най-качествените граждани на планетата.
Това означава, че привлекателността на държавата за привличане на човешки и финансов капитал се превръща в първостепенна цел във всякакви национални стратегии.
Единственият начин да се постигне напредък в България е да се увеличи привлекателността за правене на бизнес, а постепенно държавата да става и по-приемлива за живот.
Държавата е преди всичко среда и нейната грижа трябва да е насочена към подобряване на тази среда - била тя за бизнес, култура, наука или просто за добър живот. Необходимо е подобрение в пространството на човешката дейност, правилата и инфраструктурата.
Такъв поглед отведнъж пренарежда националните приоритети. Какво ще кажете
Вместо да строим АЕЦ
например да асфалтираме всички улици по българските села, да оправим уличното осветление, водопровода и канализацията, да озеленим градинките, да санираме максимално количество сгради за енергийна ефективност?
Сумата би била почти същата. Но ефектът ще бъде много интересен.
Вместо още един радиоактивен гьол, ще получим държава, в която е лесно и интересно да се пътува, да се живее, сметките за отопление са малки, а и е просто приятна за окото. В която можеш да ползваш едновременно благините на чистата природа и предимствата на технологичното общество. Уморените от урбанизация европейци, а и българи, поне ще обмислят сериозно варианта да се преместят на някое по-зелено и по-евтино място, като запазят скъпоплатените си дистанционни работни места.
„Интеграция" е ключовото понятие за следващите 10 години
Европейският съюз ще се интегрира. Ще интегрира външни държави. Държавите ще повишат вътрешната си интеграция. Ще се интегрират икономическите региони. Поради евтините комуникации, ще се появят нови връзки между отдалечени части на света, т.е. ще има още интеграция.
Това означава, че изключително значение ще придобият инвестициите в инфраструктура, която е скелетът, на който се крепи заедно целият този организъм. В такъв смисъл, инвестицията в магистрали и пътища е изключително добра идея, докато инвестицията в спортна инфраструктура е спорна, защото целите й са неопределени.
Антитезата, опасността, е дезинтеграцията, разпадането на обществата, скъсването на връзките - по расови, религиозни, етнически и социални граници. Проблемът се задълбочава от това, че сегашните административни и държавни граници или ще загубят значение или ще бъдат подложени на огромен натиск. Мерките, които ще се наложат, за да се запази пространството на свободния пазар и демокрацията, ще бъдат едновременно и нестандартни и изключително мащабни.
До 2020 г. няма много време, затова предлагам
Три интеграционни инициативи
които да направят по-малко вероятни лошите сценарии:
Въвеждане на масов и достъпен широколентов интернет навсякъде по територията на България. В сравнение с магистралите това е много евтина инфраструктура, която в някои случаи е с много по-голям ефект.
Широколентовият интернет на практика ще постигне невероятна близост на всички точки от държавата на едно място. Ще забави и свръхконцентрацията, която е характерна за съвременната епоха. Вместо 90% от българите да се заврат в още по-задушаващата се София през 2020 г., бихме могли да направим и други места в България възможни за живеене и дори да реновираме съществуващата инфраструктура.
Въвеждане на програма за ранна компютърна и интернет грамотност в образованието. Гражданите на България ще получат възможност за изпреварващо развитие, възможност най-бързо да станат граждани на света. Проблемът е, че ако не бъде подобрена изцяло средата, тези деца ще бъдат първите, които ще напуснат България и точно това обучение ще им помогне най-много.
Въвеждане на софтуер с отворен код в обществените и държавните (особено образователните) институции. Освен прекия ефект като спестяване на средства и придобиване на квалификация, която не зависи от състоянието на тази или онази корпорация, основната тежест за поддръжка и разработка пада върху местните фирми, което би могло да направи някои от тях дори световни технологични лидери.
Освен за чисто технологичните инициативи, може да помислим и за
Сериозни инвестиции в култура
в съвременни музеи и изложбени зали, както и за драстично увеличаване на изучаването на изкуствата в училище.
Интернет потребителят е вече и активен производител на съдържание, а инвестициите в образованието по изкуствата и културната инфраструктура ще вдигнат качеството и тежестта на българския културен продукт.
Разумните инвестиции в култура имат многопосочен положителен ефект, от образованието до борбата с престъпността и оздравяване на обществения климат. И разбира се, не е задължително тези инвестиции да бъдат държавни.
България през 2020г. трябва да бъде приятно място за живеене, защото това е въпрос на оцеляване.
