(* Откъс от мотивите на 5-ти състав на Наказателното отделение на Софийския апелативен съд, който потвърждава изцяло осъдителната присъда на Цветан Цветанов за това, че е осуетил наказателно преследване срещу три лица с отказ да разреши използване на СРС, с което възпрепятствал събирането на доказателства за разкриване на тежки престъпления, които не са могли да бъдат събрани по друг начин)
Относно субекта на престъплението се прави възражението за установена "административна" практика на предишни министри от това ведомство, което се явява изцяло неоснователно.
Без отново да се повтаря натрапчиво довода за личната отговорност по наказателни дела, ще е необходимо да се отбележи, че е без всякакво правно значение каква е дейността на други министри на вътрешните работи. От тяхната дейност не може да се прави оценка за действията на конкретния подсъдим, нито пък обратното.
С други думи, това че в хилядолетната човешка история са се извършвали убийства, не е аргумент срещу наказателното преследване на това престъпление, а дори напротив.
Подсъдимият Ц. е с висше образование, както се посочи вече, с базови правни познания, поне със сигурност с такива, достъпни за всеки вменяем български гражданин.
С положителност може да се заключи, че той е осъзнавал, че с отказа си по същество да изпълни искането за прилагане на специално разузнавателно средство, без законът при това да му я дава, той осуетява наказателното преследване. В съзнанието му с положителност се е формирал извода, че по това наказателно производство повече доказателства не могат да се съберат, след като разследващите органи са приели, че това е единствената правна възможност за събирането на обвинителни доказателства.
И именно този подсъдим не я е допуснал, предрешил е изхода от делото, без законът да му дава права и задължения по разследването, извън задължението му да даде писмено разпореждане за прилагане на СРС към подчинените му тогава структури (законът в тогавашната му редакция).
Няма никакво съмнение, че деецът е съзнавал, че бездейства, като не дава писменото разпореждане, следващо се по закон. Съзнавал ли е деецът, че след този отказ, трите лица няма да могат да бъдат ефективно разследвани - и на този въпрос положителният отговор е неизбежен.
Наказанието е над средния размер, но при налагането му са отчетени всички необходими обстоятелства, установени по делото и от значение за определяне на отговорността, макар и изрично да не са били отбелязани от съда от първата инстанция.
Деецът е с чисто съдебно минало, с добро семейно положение, с относително положителни характеристични данни - това са безспорни факти, които следва да бъдат посочени.
Относителността по отношение на характеристичните данни съдът съзира в крайна сметка от резултата от публичната дейност на този подсъдим в качеството му на министър на вътрешните работи - за първи път в новата история на страната тя е била осъждана, при това нееднократно, от ЕСПЧ за неспазване на основни принципи на правовата държава от публични личността и високопоставени дейци на правителствената администрация.
Тези осъждания са за публична намеса в дейността на съдебните органи и нарушаване на презумпцията на невиновност.
Съдът от тази инстанция ... отчита, че специфичното високо ниво в йерархията на администрацията, което е заемал деецът, прави задълженията му и съответно отговорностите обществено важни и значими.
Нарушаването им съответно е с по-висока степен на обществена опасност от обичайните извършители на по-ниско ниво в управленската или съдебната йерархия.
Обществото има очаквания, а законът изисква безупречно изпълнение на задълженията на този пост, който е изключителен по своя характер и се ползва с изключително също така обществено доверие, тъй като на него се очаква спазване на закона и защита правата на гражданите.
Вместо това е проявено поведение, което е във висша степен нетърпимо и което показва, че степента на обществена опасност на подсъдимия е твърде висока, като се е оказал не на висотата на заемания пост и на законовите изисквания, неумеещ и неготов за законопослушание.
Колкото по - високо в йерархията е един държавен служител (като общо понятие), представител на една от трите власти в държавата, с толкова по-големи правомощия и отговорности е натоварена неговата длъжност.
Разбира се, и вредните последици от неспазването на закона са много по-големи и най-вече, се разрушава общественото доверие, нещо много необходимо при спазване на обществения договор при функционирането на демократичната държава.
Деецът е проявил престъпна упоритост с пълното съзнание за последиците от своето поведение, демонстрирайки всесилност и всепозволеност, прекрачвайки границите на закона и на морала, в крещящо противоречие със собствените, установени от закона задължения.
Тази демонстрация прави дееца особено общественоопасен, тъй като вместо да бъде слуга на народа при изпълнение на упражняваната и предоставена от обществото представителна власт, той си присвоява чужди компетенции и еднолично потъпква закона. Обществената опасност е също висока - за разлика от публичните изявления, тук деецът е действал скрито от обществото с висока степен на засягане на законоустановения порядък.
Въззивната инстанция не намери основание за намаляване или смекчаване на наказателната отговорност на този деец, така определена наказателната репресия изпълнява ролята си на справедливо наказване, в съответствие с демонстрираното поведение и степен на засягане на обществените отношения, свързани с правосъдието като цяло и в частност, с наказателното преследване и наказването на извършителите на престъпления.
