Синият депутат Лъчезар Тошев е предложил рокада с паметници в центъра на София - вместо Цар Освободител, към Народното събрание да гледа строго хан Аспарух, а конникът от жълтите павета да замени солдатите от Паметника на Съветската армия.
Мотивът - центърът на българския столичен град има твърде много паметници на руски граждани и няма място за монументите на нашите си ханове, царе, творци и държавници. Поради тази причина, но и с най-добри чувства към славянските ни братя, вземаме по един кран и започваме да раздаваме монументална справедливост наляво и надясно.
По принцип, Тошев има право - личност като Христо Ботев има в София само подобие на паметник, а в същото време сме свикнали с грозотата грамадните соцмемориали из града.
Има, обаче, и нещо друго. Повечето "руски" паметници, градени преди 1944 г. у нас, са израз на признателност към народа, спомогнал с хиляди жертви за освобождението ни след столетия на робство. Да, безспорно се връщаме на картата през 1878 г. под формата на страничен ефект от руската външна политика и това ни е вкарало в много беди. Но все пак е имало за какво да сме благодарни.
Не е точно такова положението с грозните артинсталации, украсили всяко населено място след влизането на Червената армия първо в територията, а после и в политиката на България през 1944 г.
Паметникът на Съветската армия е колкото голям, толкова и парадоксален. Неговите размахали шмайзери герои не са дали нито една жертва в бой на българска територия... може би защото страната ни никога не е обявявала война на СССР. За сметка на това военната окупация се превръща в параван за подмяна на целия български елит, за налагането на система, чиито последствия усещаме 68 години по-късно.
В този смисъл е много смешно написаното със златни букви под солдатите: "На братската Червена армия - от признателния български народ". Днешните младежи са признателни единствено за голямата платформа за рисуване на графити. Жалко, че много бързо се трие...
Този паметник е по-належащ за преместване от Коня. Въпросът е дали от обръщалото на трамвай 18 ще разрешат шмайзерите да отстъпят пред хан Аспарух или Ботев.
