Въздухът в София тези дни е такъв, че на човек му иде да избяга на някое място, където се диша.
Кое обаче може е то? Къде в Европа е най-добрият въздух и къде положението е най-зле? И къде сме ние?
За тези, които не си падат по Севера, новините се лоши. В огромната си част градовете с най-чист въздух на континента се намират именно в Скандинавия.
Но има и добра новина - с отличен въздух могат да се похвалят и две населени места в Португалия.
Това поне сочат обобщените данните от Европейската агенция по околна среда. Те са от лятото на 2024 г. и обхващат информацията за средното наличие на фини прахови частици (ФЧП) 2,5 за предходните 2 години в 372 населени места.
Според тях едва 13 града на Стария континент покриват препоръките на Световната здравна организация за добро качество на въздуха, или за до 5 микрограма ФЧП 2,5 в дългосрочен план.
Начело по този показател са два града в Швеция - Упсала и Умео. Следва столицата на южната португалска провинция Алгарве - Фаро. На четвърто и пето място са съответно столицата на Исландия Рейкявик и град Оулу във Финландия.
Останалите населени места с добро качество на въздуха са Тампере и Хелзинки във Финландия, Норшьопинг и Стокхолм в Швеция, Фуншал - главният град на португалския остров Мадейра, Талин и Нарва в Естония и Берген в Норвегия.
Повечето от тези градове са крайбрежни или близо до море, но естественото движение на въздуха не е единствената причина за ниските нива на фини прахови частици.
Успала в Швеция е известен с високите си климатични цели. Бил е обявяван за световен град и за шведски град на климата от природозащитната организация WWF. Освен това е най-добрият град в Швеция за каране на колело.
За отоплението в града от години не се ползват изкопаеми горива, а градът въвежда и въглероден бюджет. Общината поставя слънчеви панели на всички свои сгради - където е възможно, а превозните ѝ средства не се задвижват с изкопаеми горива.
Талин, столицата на Естония, е известен като град с безплатен обществен транспорт. Помага обаче и това, че се намира на брега на Балтийско море и не е гъсто населен - жителите са под 450 000.
Същото може да се каже и за Рейкявик. В Исландия почти 100% от енергията е от възобновяеми източници, но островът е слабо населен, най-вече по крайбрежието, където обичайно духа доста вятър.
На дъното на класацията пък е хърватският индустриален град Славонски брод.
Той е и единственият, където качеството на въздуха е много лошо, със средно дневна концентрация на ФЧП 2,5 от 26,5 микрограма на кубичен метър.
Предпоследен в ранкинга е Нови Соч в Полша. В дъното са и доста градове в Италия, включително Венеция. Въпреки че градът е на вода и почти няма уличен трафик, проблем са круизните кораби, както и лодките на дизел по каналите.
---
Въздухът далеч не е единственият проблем на Венеция:
---
Другата причина е специфичното положение на региона Венето, както и съседните му в Северна Италия - в долината на река По. Тази част на страната е индустриализирана и урбанизирана, но и затворена от Доломитите и Апенините, което не позволява добра циркулация на въздуха.
От градовете в България най-зле се представя Стара Загора - 357-мо място, с въздух, окачествен като "лош". На 351-во място е Перник. Пловдив, Русе и Велико Търново също са с лошо средно качество на въздуха.
Може би изненадващо София е на 194-то място, с качество на въздуха, оценено като "умерено".
Първенец е Варна с "приемливо" качество на въздуха и 181-во място в Европа и средно 10 микрограма ФЧП 2,5 дневно. Не е като Упсала, но е доста по-добре от София.
