Трифоновден - на 1 февруари по нов стил - е сред празниците, на които се гледа с лека насмешка. Ден на виното и ден на Свети Трифон, който според някои поверия след чаша-две в повече вместо лозата, зарязал/отрязал носа си.
Етнографът Димитър Маринов припомня в трудовете си, че и според религията, и според народните вярвания виното се почита наравно с хляба. Затова и Трифоновден или Трифон Зарезан се посреща с голямо уважение и редица ритуали, които и до днес се изпълняват за здраве, плодородие и изобилна реколта.
Най-важен е ритуалът по зарязване на лозето - първото подрязване на лозите за годината.
На лозето никога не се отива с прани ръце - лозарите носят със себе си обреден хляб, пълнено пиле, туршии, домашни луканки и други колбаси и вино и ракия. Изобилната трапеза на открито под голите още клончета е съпроводена с пожелания за изобилна реколта от грозде и пълни изби с руйно вино.
Следва още по-важната традиция - символичното отрязване на три лозови клонки.
С напредване на знанията в областта на земеделието лозарите забелязали, че се отразява благотворно на дръвчетата да бъдат подрязани в много ранна пролет, още преди да са прокарали първите листа. Това гарантира по-голяма и по-здрава реколта от грозде.
Заедно със зарязването лозата се полива щедро с вино и се изричат благословии за плодородие. На места в България почвата и лозите се ръсят със светена вода и се освещават и от попа.
След това се избира "цар на лозята" - обикновено заможен лозар, който става своеобразен предводител на пиршеството.
Изключително важно е подрязаните лозови пръчки да се оставят на лозето, за да не избяга берекетът, а в Северна България по поречието на Дунав се хвърлят в реката, за да тече също толкова изобилно виното. С това отново има и наричания за здраве на лозите и плодородие.
Трифон Зарезан върви и с редица табута и суеверия.
На жените на Трифоновден е забранено да работят и да пристъпват до лозето. В Западна България и части от Северна България домакините не бива да използват никакви режещи предмети, тъй като се смята, че "ще отрежат" плодовитостта на лозите и ще секне берекетът.
В Южна България пък, отново според Димитър Маринов и неговите народни извори на вярвания, поверията гласят, че която жена тръгне да разтребва, преде, шие или тъче на Трифон Зарезан, ще разсърди самата Богородица.
И все пак Трифон Зарезан не е ден на пиянството, а ден, останал като отзвук от Дионисиевите празници.
Те са се чествали през февруари за прослава на виното и винарите, на бог Дионис и неговите менади - жените-спътнички на бога. Затова и етнографите приемат, че Свети Трифон може да е наследник на езическия бог на виното и веселието.
Колкото до легендата за отрязания нос на Трифон Зарезан или подобните нему почитани фигури, тя също е от времената преди християнството.
Най-вероятно митът идва от времето на тракийския цар Ликург, който бил заклет трезвеник. По нареждане на царя започнала да се разпространява поучителна басня, според която един пияница така се самозабравил от пиене на вино, че на лозето вместо лозите, отрязал носа си.
---
Искате да пиете вино като спец? Не допускайте тези грехове:
---
В друга трактовка Ликург заповядва да се изкоренят всички лози и когато вижда едно пощадено от поданиците си дръвче, сам замахва да го отсече.
Вместо това обаче си отсича краката, наказан от боговете за самонадеяността си и за деянията си срещу смятаните за свещени лозови дръвчета.
Какъвто и да е произходът на Свети Трифон и Трифоновден, той продължава да се почита в България. Празникът е особено тачен във винарските райони на страната - Тракийската низина, Поморие и околността, Северозападна България.
Трифон Зарезан дава и началото на Трифунците - поредица от три празника в началото на февруари. На 2 февруари се отбелязва Сретение Господне - представянето на Иисус в храма за първи път след раждането му, а на 3 февруари е Симеоновден.
Преди тях обаче е денят, в който се тачат производителите на една от най-мъдрите и омайни напитки - виното, както и лозите, които го раждат.
