На 1 октомври 2009 г. влезе в сила новият Семеен кодекс. Той уреди едно нововъведение за нашата правна система - нов и непознат дотогава режим на съпружески имуществени отношения, а именно възможността да се сключи предбрачен договор.
Въпреки това желаещите да го направят у нас изглеждат - все още - пренебрежимо малко. Година след влизане в сила на Семейния кодекс, по данни на Агенцията по вписванията новобрачните двойки, пожелали да уредят въпросите с имуществото преди Менделсон, са били около 1.3% от всички. Сега едва ли са повече от 1.5 на сто...
С новия Семеен кодекс съпрузите вече имат право да сключат договор, който предварително да уреди имуществените им отношения, като след прекратяване на брака остават в сила само тези договорни разпоредби, за които това изрично е предвидено.
Бракът по сметка е стар бизнес. В други държави с по-богат оборот и по-либерален режим разводът по сметка също е отдавнашен бизнес, защото все пак "бракът е поправима грешка". Например просперираща дама се взема по любов с квартален пройдоха. Тя има чудесен бизнес, той има план. Обратната хипотеза обаче май се случва по-често - бизнесмен си взема държанка с амбиции.
Отмененият Семеен кодекс от 1985 г. познаваше само режима на съпружеска имуществена общност, според който всяко имущество, придобито по време на брака, става собственост едновременно и на двамата съпрузи. Последното не е безусловно вярно, но темата е друга.
Та в горните два примера най-вероятно към един момент любовта ще излети през прозореца, а всичко "придобито по време на брака" ще остане общо и бездялово. "Съвместният принос", който се иска в режима на съпружеска имуществена общност, е твърде трудно оборима презумпция.
Накратко - никой не е пророк, а както казва любимият ми доктор Хаус: "Хората са глупави!" и "Хората лъжат!". А особено когато единият е глупав, а другият лъже, любовта днес да я има, утре я няма. Предбрачният договор е средството, което може да направи една такава сметка доста крива.
Българските условия обаче са малко по-различни. Най-често за цял живот едно обикновено семейство успява да спести за панелен апартамент, кола на старо и къща/виличка на село, а ако не се разделят с добро започват безкрайни съдебни битки, делби, продажби, доплащания, мръсни номера и скандални. Като цялата тази правна патаклама е свързана с много пари за адвокати, нотариуси и държавни такси.
Предбрачният договор може напълно да изчисти тези неуредици.
Предбрачен договор може да бъде сключен във всеки един момент на брака. За да бъде валиден обаче трябва да се сключи писмено и с нотариална заверка на подписите, т.е. устна договорка или хвърчащо листче не става. Пълномощници не се допускат.
Според българското право договорът може да има за предмет само имуществени отношения между съпрузите, но в други правни системи може да се договори почти всичко, включително колко пъти седмично брачното ложе да бъде използвано по предназначение.
Сега обаче следва най-същественото: ако сте лаици, никога не сключвайте предбрачен договор сами. Задължително използвайте услугите на специалист. Дори да ви предложат някакъв шаблон, никога не го използвайте, защото има много важни правни разпоредби, които неспециалистите прескачат като "несъществени" или като "подразбиращи се".
А така, най-общо казано, може да се вкарате в много дълбока имуществена неразбория, включително след развода да останете на улицата. Предбрачният договор не е нито завещание, нито дарение - той проявява същинско действие чак след развода, който впрочем не е мръсна дума.
Но стигне ли се дотам - "Според нашия договор ти получаваш толкова, аз получавам толкова".
Няма драма, няма скандали, няма разправии. Чиста работа.