"Ad astra per alia porci" ("Към звездите, на крилете на едно прасе") - с това мото великият Стайнбек подписва всяка своя книга. Професорът му по английска литература от Стандфордския университет казва, че Стайнбек ще стане писател, "когато прасетата полетят".
Именно това и вдъхновява номинацията на Пигас Безсмъртния за президент на САЩ през 1968 г. от страна на Yippies (Международната младежка партия). Зевзеците впускат 66-килограмово прасето в битката за президентската кампания на Демократическата партия с лозунга "Ако не можем да го имаме в Белия дом, поне ще го имаме на закуска".
И ако историята с Пигас Безсмъртния показва остроумната ирония в едно демократично общество, то тук - в България, тя все повече се приближава до реалността.
"Ценко Чоков прави избори"
Хора като Ценко Чоков не могат да бъдат измислени. Дори най-известният герой на Алеко Константинов бледнее пред импозантната фигура на модерния си наследник, който в изборната нощ бе титулуван за "Вечния кмет".
Гледката как две фолкидиви, сякаш излезли от клип на Луна от 1994 г., му пеят на ушенце пред селската столова, докато си пие поредната чаша уиски, е събудила романтични спомени в не един и двама застаряващи мутри. А като добавим и картината как докато е в ефир избутва журналисти, защото трябва да си дослуша песента, това се превръща в духовен оргазъм за всеки фен на "Тигре, тигре".
"Вечният кмет" е изпълнената мечта на всеки охранител с основно образование - кмет, арендатор и феодал на малко населено място, което загива, а корупцията е висш закон. Но какво друго, освен "далавера", да има в село и край, в които основните гласоподаватели са роми - без работа, без образование и на социални помощи. Обезлюдяването на България позволява именно такива субекти да бъдат избирани за кметове.
"Вечният кмет" е тренд, който бе въведен от Фидел Беев преди 10 години. Бизнесменът от ДПС спечели кметските избори във Велинград през 2005 г., въпреки че срещу него имаше проверки за това, че някой от основните дейности на общината в града се извършват от негови фирми.
Дружества на Беев бяха поели почистването, транспорта и доставката на горива за общината.
На въпрос "Ласкае ли ви или ви плаши това, че Велинград е наричан Беевград?", новоизбраният кмет тогава каза: "Нито едното, нито другото. Аз имам прозрачен бизнес".
"Тати притежава село"
Преди години, приятел ми разказа как дете на негов познат обяснило какво работи баща му. "Семейството ми притежава село" - това знаело. Накратко - баща му държал целия бизнес в селото, а дядо му бил несменяем кмет от времето на Антон Югов. Четем Гогол и с усмивка се сещаме за Плюшкин, но пък реалността на "Мъртви души" е тук и сега.
Има десетки, дори стотици села в България, които са зависими от един кмет и неговите деца, които притежават целия бизнес в околията. Истината за селата е проста - земеделието е разбито, арендаторите печелят безусловни суми, техните бащи са несменяеми кметове, а децата им израстват с идеята, че са наследници на феодални владения от Имперска Русия. В същото време младите бягат от селата, възрастните измират, а в къщите се настаняват семейства от малцинствата, на които нито им се работи, нито им се учи.
По-трагичен завършек на тези села едва ли човешката история познава. Когато ми разказаха тази история преди близо 10 години, в първия момент не ми стана толкова тъжно за селяните. Стана ми тъжно за това дете, което някой ден щеше да е поредния дребен тарикат, който избива комплекси в софийските чалготеки и не разбира дори колко е грешно всичко, което прави.
Ценко Чоковщината в политиката
Ценко Чоковщината в политиката е като това дете - то знае, че селото, градът и общината са негови. Те са неговата играчка и никой няма право да си играе с нея, ако той не иска. И тъй като откакто се помни е отритвано, защото е глупаво и недъгаво, то още повече се е озлобило към всички. И само чака възможност да покаже колко е велико.
"Вечните кметове" трябва да са червената лампичка за политиците, че София, Бургас и Пловдив не са България. Моделът, който стана известен покрай фигурата на Чоков, вече не е дребен земеделец с 50 декара, който управлява едно село - за последните 15 години този втори и трети ешалон в местната политика, който слугуваше на синия и червения елит, вече има апетит към общинските столове и на места вече дори диктува дневния ред.
И докато Ценко Чоков е една романтична реликва от 90-те години, която се задоволява със своето село, то неговите неволни ученици са ненаситни за власт и пари. Защото най-страшната зависимост в политиката е комплексът за малоценност, а в голяма част от днешните местни управници той е в излишък.
