Почитаемият бивш градски прокурор на София Николай Кокинов записа името си със златни букви в летописа на смутното време - за което може да благодари на собствения си акъл и на записващото устройство в джоба на Мирослав Найденов.
Но сред крилатите му фрази от прочутите записи от Банкя ("Отслабнал съм само умствено", "Забраихте ма сичките", "Не ми се подсмихвай, ти си го избра") една блести с гениалната си простота:
"Не мога да разбера к'во се случва - кой от кои е?",
пита висшият магистрат Шефа си от Банкя, понеже недоумява защо "му скачат" всички - и тези, които е обслужвал до вчера, и онези, които му се налага да обслужва след смяната на властта.
Изненадвали го непрекъснато. Днес го биели, утре го галели.
И тревожният магистратски ум се беше пренапрегнал в невъзможността си да подреди корупционната шахматна дъска, така че да се позиционира на завет ("на три граници") по новата схема.
Та тъкмо въпросната реплика си спомнихме, когато в петък следобед, прокуратурата свали трите обвинения срещу Мирослав Найденов и го обяви за бял, чист и невинен като девствения сняг над блудния престолен град.
Няма подкуп, няма злоупотреба с власт, няма принуда - защото свидетелят се бил разколебал и не произвел надежден доказателствен материал - с други думи, прокуратурата си е гонила опашката в продължение на две години.
Спомнихме си репликата на Кокинов и миналия ден, когато изненадващо Мирослав Найденов се появи на софра без луканка - на премиерата на "любимия" си писател Симеон Дянков, когото срути от власт, защото не му изписа наремето 800 млн. лева за хранилка на Бентли мафията.
Мирослав Найденов - третият тенор от Банкя, повелителят на Калинките и прелъстителят на Криситата, дето "не ги вземаха девствени", прасенцето-касичка за медийно обслужване на ГЕРБ, баджанакът на парламентарните балдъзи, ветеринарят, който знаеше 400 сравнително честни начина за измъкване на пари - днес отново е от "правилната" страна на историята.
Делото се размириса още когато прокуратурата си хареса обвиняемия Найденов за защитен свидетел срещу обвиняемия Цветанов.
Но две години по-късно - провалът на разследването срещу Мирослав Найденов е толкова слабоумно аргументиран, че няма накъде.
Този случай е срам за държавното обвинение, морална присъда за всички нормални служители на съдебната система, които не работят по Закона на Кокинов "Кой от кои е", а се опитват да си вършат работата безпристрастно, обективно и справедливо, така както се кълнат всички млади магистрати, когато влизат в системата.
Същата клетва е положил онзи прокурор, който започна разследването срещу Мирослав Найденов още през 2009 г. - и "за награда" беше смачкан по устав от началниците си, защото притеснявал "неизвестния извършител" - министъра на земеделието.
Същата клетва беше положил и Николай Кокинов, който консултираше обвиняемия на диванчето в Банкя, като изнасяше следствена тайна по двете му дела.
Няма свидетел, няма проблем. Само че на тази подигравка с правосъдието има 7 милиона свидетели.
