Водеща и майка на пълен работен ден

Мария Силвестър е толкова забележителна, че в тълпа от хиляди жени не можеш да я сбъркаш или да останеш безразличен. Тонът й е приповдигнат, жестовете й - ярки, очите - големи и безкрайно сини.

Изявява се на малкия екран още от времето, когато Бойко Борисов обещава, че ще бъде добър кмет на София. Преди това е била танцьор и модел, убедена, че ще стане адвокат. „Така и не завърших това си образование обаче", казва тя. В момента е предимно водеща (в момента може да я гледате в „Бригада, нов дом" по bTV) и нещо като актриса на пълен работен ден за сина си Давид.

Всъщност Мария леко се дръпва, когато я наречеш "актьор", защото изпитва огромен респект към хората, които са завършили НАТФИЗ.

Въпреки това, стартът на телевизионната й кариера е в няколко епизода на сериала „Тя и той". А когато гугълнем името й, търсачката се кълне, че тя е първо актриса и чак после другите неща, които знаем за нея. Но самата тя не се чувства така, защото „при мен се е получило спонтанно, наистина някакво стечение на обстоятелствата." И все пак си говорим за кино, защото ако можеше да избира кой да бъде в седмото изкуство, Мария винаги би избрала да е Изабел Юпер. По възможност в последния филм на Верховен.

Говорим си и за вкусна храна и питиета, защото се намираме в азиатски ресторант, а това не се случва всеки ден, дори и в най-задъханите френски филми.

Фотограф: Мирослава Дерменджиева, ресторант SASA

Каква искаше да станеш, като пораснеш?

Наскоро майка ми ми разкри, че 3-4-годишна съм се правила на репортерка и съм притеснявала някакви наши гости много напористо, а те много са се забавлявали. Това ми е бил редовният номер. Нещо, което бях забравила. Бях го затулила така дълбоко в подсъзнанието. И когато тя ми спомена за това, си спомних.

Ти реално си станала това...

Да! Ама съм го забравила! Имаше един период от време, в който нямах никаква представа каква искам да бъда, като порасна. Лутах се през много различни неща. Един ден майка ми ми разказа.

Напоследък се връщам много назад във времето, тъй като ме интересува какво човек слага дълбоко в подсъзнанието си, защото то дава много отговори. Така започнах да разпитвам майка си за някакви неща от детството. И когато ми каза това, не можах да повярвам, защото наистина дълбоко съм го забравила и изневиделица това се оказва моята професия.

Липсва ли ти телевизията?

Малко ми липсва репортерството напоследък, защото тогава не осъзнавах какво ми се случва. Аз знаех какво правя, но нямах обратна връзка как и по какъв начин то стига до хората. В началото много се опасявах, че това им идва твърде много и може би като кон с капаци, не исках да разбирам какво мислят другите.

Един от първите, които ми дадоха обратна връзка, беше Виктор Калев. Не се познаваме добре, само сме се засичали, но ми написа много готино и искрено съобщение във Фейсбук. Най-малко съм очаквала! Той е страхотен, аз много го харесвам. Беше гледал някакво мое интервю в „Шоуто на Азис" - „Токшоу на токчета", и супер много се беше впечатлил. Беше ми написал много красиви и трогателни думи за това как трябва да продължавам в същия дух.

Облекло: Marc O'Polo, бижута Folli Follie

Тази подкрепа от човек, когото реално не познавам, а е актьор, когото харесвам, много ме разчувства... Спомням си, че цяла вечер бях в приповдигнато настроение.

Тогава започнах да осъзнавам, че най-вероятно някакви хора, които аз ценя - разбират това, което правя. Защото то не е лесно за смилане и има много голяма вероятност, аз съм наясно с това, хората да се дразнят от приповдигнатия тон или да им идва в повече, или просто да ги дразни. Обаче аз знам много добре какво казвам и колко линии текат едновременно... (Смее се.) И се радвам, когато хората го разбират.

Как се промени с годините - преходът от Мария-моделът до Мария-майката?

О, Слава Богу, много се промених. Преди бях много хаотична, много неуверена в себе си, много притеснителна. Не можех да говоря с хората. Изпитвах огромно притеснение. И то - защото бях много взискателна към себе си, имах един такъв перфекционизъм. Не по отношение на това как изглеждам или как се държа, а по отношение на съдържанието на самото общуване.

Винаги съм се притеснявала, когато хората говорят празни приказки. Смятам, че не може да се хабят думите напразно и като ги хабиш за нещо, трябва да имаш много ясна представа докъде искаш да стигнеш. Защото пък от друга страна съм правила такива опити, в които импровизирам и се впускам в едно многословие...

Като този метод в психоанализата, при който започваш да пишеш несвързано ужким неща и накрая излизат едни много интересни работи. Та аз с моето говорене, когато импровизирам, така се случва. После хората го виждат. Някои го разбират и го усещат. На практика това е моето навлизане в най-големия ми страх - да общувам и да се заявявам пред хората. Преборих го, влизайки в него на 100%.

В живота съм много затворена и притеснителна, много различна. Просто така се случи, че това нещо много ми помогна и призовавам, ако човек има страх от нещо, много внимателно да го извади на масата, да го разопакова и да го погледне.

Кое е най-хубавото на това да си майка?

Най-хубавото е, че детето ми сега става на 10 години и започва осъзнато да си говори с мен за всякакви неща. Започвам да виждам резултата от това да сме си говорили осъзнато още когато беше много, много малък. Давид е зряло дете. Случиха ни се много неща и ги преживяхме заедно. Сега той е малко по-зрял за възрастта си, заради многото динамични промени в нашия живот. Но Слава Богу, виждам, че това му дава една особена чувствителност към промените в живота на човек. Как едно нещо може да изглежда окей и да е супер, а в следващия момент, като че ли с едно щракване на пръсти, това много да се промени и човек да тръгне в съвсем друга посока. Но така той научава, че нищо не е вечно в крайна сметка и че понякога трябва да разровим там, където е болезнено.

Кои са най-важните уроци, които трябва да научи?

Искам да се научи да бъде естествен. Да бъде такъв, какъвто е и да не се притеснява от това, какво хората говорят или ще кажат за всяко едно негово действие. Той все пак има майка, която твърдо стои зад тази позиция. Смятам, че ако прекалено много отдаваме внимание на това, кой какво си мисли, отнемаме от енергията си, а тя е твърде ценна.

Видях в твоя фейсбук негова снимка как дублира филм. Така че трябва да попитам: ще го правиш ли актьор?

Аз не мога да правя никой нищо. Той си има такива заложби. Явно като има такава майка и такъв баща, по някакъв начин в гените му си стои като информация. При него много лесно се случва, виждайки майка му и баща му какво правят. Отраснал е с това.

Иначе никой нищо не може да го „прави", защото той иска да бъде разнообразни неща. Иска да бъде изобретател, учен, въпреки че напоследък е започнал да ме режисира вкъщи. Намерил си е една програма, с която прави видеа и това се прави непрекъснато. Аз не мога да върша никакви домакински неща, защото съм актриса в свободното си време и той ме снима, режисира и ми казва какво да правя и ми прави филмчета. (Смее се.) Скоро ще има YouTube канал според мен, защото те станаха много и съвсем естествено си тръгва нататък. Но аз съм „за", нека да експериментира. Всичко, което му е приятно, трябва да бъде изпробвано.

Ако можеше да си напишеш главна роля във филм, каква и коя щеше да е?

А! Много странен въпрос! Ами не знам. Бих изиграла всеки филм, в който е приела да играе Изабел Юпер. Много харесвам нея и такъв тип филми, виждане и усещане. Там си личи огромната любов, която режисьорът има към нея, независимо кой е той. Тя е лице, което застопорява камерата и дори само три думи да каже в целия филм, е напълно достатъчно. Знам, че цената за това е висока - да стоиш така на високо, да си такъв капацитет. Това не е масовият вкус, но когато гледаш една такава жена или филм, се пълниш със съдържание. Става ти хубаво.

Гледа ли я в „Тя" на Пол Верховен?

Да. Много ми хареса. Въпреки че филмът не е нещо кой знае какво като сценарий. Аз просто виждам как той се е нагодил към нея. Точно към това лице, към това тяло, към тази бездънност в погледа и в същото време тя е като спряла във времето и пространството. Такава жена е тя.

Харесва ми, защото на много пластове, дава много информация. За жените, за възрастта, за това в един момент да не играеш. Ето, ако трябва да ти отговоря сега, бих казала, че искам да играя във филм, където не ми се налага да играя. И май това е най-сложното. Но бих играла и футуристични неща. Бих играла приказки. Много харесвам приказки, в които има разни герои. Този имагинерният, въображаемият свят много ми допада. Можеш да си правиш всичко. Можеш да изиграеш и лошия и добрия, всичко, което си пожелаеш. По-скоро бих играла лошата, защото ми е по-забавно.

Накъде отива българската телевизия?

Накъде отива българската телевизия!? Ще емигрира според мен. (Смее се.) Тя отдавна е в интернет. Съвсем скоро изцяло може би ще отиде там. Въпреки че аз изпитвам огромна любов към телевизията, животът напоследък е в интернет. Ние всички знаем това - да го отричаме е безсмислено. Може би в един момент телевизията ще се отърси от всички неща, които и интернет предлага и ще си стане автентична сама по себе си. Ще се отърси от нещата, които идват от Фейсбук и от мрежата като цяло. Нямам някаква прогноза, но мисля, че телевизията винаги ще я има. Просто в един момент ще се рециклира, ще остави съдържанието си, точно такова, каквото трябва да бъде.

Как се случиха нещата между теб и малкия екран?

При мен всичко изглежда, че се случва случайно - и филмите, и моделството, и всичко, с което съм се захващала. После, като ми е ставало професия, е било наужким ей сега, така за малко...

В телевизията ме извикаха случайно, като трябваше да замествам едно момиче, което щеше да прави рубрика в първата ТВ7 - „Мери репортери". Това момиче нещо не беше окей, не се справяше в този формат, защото той не е лесен, наистина, и ме викнаха в последния момент да пробвам аз. Първото ми интервю беше, когато Бойко Борисов се кълнеше, че ще бъде страхотен кмет. (Смее се.) Доста отдавна. Беше разкошно интервю, съжалявам, че го няма никъде из интернет. Аз крещях: „Браво, браво" пред всички. И имах един-единствен въпрос, който трябваше да му задам на пресконференцията и той беше: „И все пак сега ще останете ли в шоубизнеса?" Защото той скоро се беше снимал в едни клип на Миро и Галка от „Каризма". (Смее се.) Имахме такива провокативни въпросчета. Не с лошо, разбира се. Колкото така, да разбуним духовете. Аз го преследвах през цялото време, затвориха пресконференцията заради мен, беше много забавно. И накрая той ми отговори на въпроса. (Смее се.)

Сега като се сетя какви неща съм правила и не мога да повярвам, че ми се е случвало. Но ми е много забавно. Обичам да ми е на ръба, да има предизвикателство, но и да запазиш тон, за да изглежда добре на екран - това е много трудно. Обикновено хората там често се дънят малко.

Кое е последното нещо, от което те беше срам?

Последния път изпитах срам, като гледах предизборните речи и дебати на някои от кандидатите за президент на България. Изпитах дълбок срам, неудобство, не исках да го чувам...

Ролята на хубавата и качествена храна в живота ти?

Огромна. Много важно нещо. Говорим за това с Давид. То е много простичко. Както вчера се шегувахме с него в едно такси. Пътувахме, говорихме си за атомите и той ме пита съзнателни ли са атомите. Аз много се обърках от този въпрос, защото той е особен. И му казах: Виж сега, има случаи в историята, които сочат за това, как човек се лекува от някаква лоша болест, само защото изведнъж превключва и започва да вярва, че ще се спаси. И в този случай, ако мисълта действа на формата, то тя действа и на атомите. Ако мисълта действа на атомите, то какво да говорим за храната, която поемаме, защото те получават тази информация. Не че трябва да сме крайни, но колкото по-малко обработвана, колкото по-малко пипната е тази храна...

Ето ти чаената церемония, където часове наред пиеш чай. Какво е това? То не е пиене на чай. Това е просто едно дълбоко навлизане в себе си, уважение и обичане на самия себе си. Да се обичаш. Това е и здравата храна.

Ролята на храната е огромна, защото от качеството на храната, зависи и качеството на нашата мисъл. Те са много сериозно свързани двете неща. Всичко е като бумеранг в живота така или иначе. Ти вкарваш любов в тази храна, тя се връща по този начин при теб. Ако бързаш и не й обръщаш внимание, то е същото.

А каква е ролята на доброто питие?

Аз не съм за крайните неща. Ето, веселим се след работа, защото сме приключили 8 епизода на „Бригада нов дом" и следва парти. Не може да се държиш като някакъв ощипан светец. Много е тъпо. Когато има повод, аз се забавлявам и ми е приятно. Има моменти, в които напрежението ми идва много и направо паля метлата и се случват много смешни неща. С приятелки си имаме нашите си женски събирания, които са много смешни. Просто ако някой може да чуе тези разговори, много ще се забавлява. Понякога на човек му се налага да изключи и това е най-приятният начин. Едно питие може да те изнесе малко извън себе си, за да се видиш отгоре, да видиш ситуацията и кое къде е. Да ги наредиш нещата. Без да се прекалява. То с нищо не трябва да се прекалява.

Последен въпрос, тъй като сме в азиатски ресторант, кажи ми: Азия в три думи?

Дзен, учители, защото те са такива, и кино...