Левски не просто загуби от Пирин при подновяването на първенството от Първа лига. Доста експериментално подреденият състав на „сините" беше абсолютно заслужено победен, а представянето във всички фази на играта отбеляза ново дъно от години насам.
Новата схема с трима в защита и двама нападатели, която треньорът Елин Топузаков наложи през зимната подготовка, изкара на преден план всички недостатъци в отбора.
„Сините" изритваха топката безцелно напред, за цял мач не уцелиха веднъж вратата, провалиха се комично пред гола при подарените им от домакините едно-две положения, а в защита бяха бавни, зле подредени и заслужаваха да получат още голове.
Топузаков заяви след мача, че срещу Пирин Левски изобщо не е играл това, което е тренирал през подготовката. Самият той обаче има да си отговори на доста въпроси.
Например как от много мъдруване на „Герена" със схеми и селекции, двамата основни защитници и единият резервен окапаха с контузии. И така изведнъж опряха до Симон Сандберг, превърнал се от ненужен и отписан до принудителен титуляр в първия пролетен кръг.
Титулярният състав очевидно беше сбъркан, като така и не стана ясно защо новите попълнения Огнянов и Сукуна не започнаха мача, при положение, че изглежда се вписват в новата схема по-добре от Аниете като нападател и Сашо Александров като ляв халф-бек.
Критики може да има още много и те ще са основателни, но този път в тях даже няма много смисъл. В Левски за момента толкова си могат и особени перспективи не се очертават.
Сега поне би трябвало да спрат приказките, че ще бъде преследван Лудогорец на върха. Да, вероятно съставът ще влезе в ритъм след още няколко мача, футболистите ще привикнат към схемата, самият Топузаков ще поправи някои от грешките си. И би трябвало „сините" все пак да запишат доста победи срещу клетите си съперници в Първа лига.
Но картината в Левски като клуб изглежда все по-мрачна при всяко следващо интервю на Спас Русев, който очевидно няма да прави някакъв супер отбор с гръмка селекция или скъпо заплатен треньор, поне докато 20-те милиона дългове тегнат над „сините".
Нито ще дойдат някакви невероятни футболисти от други отбори, нито блестящи таланти ще се пръкнат от школата, нито някой феноменален треньор ще поиска мястото на Топузаков.
Така че по-добре да бъде оставен на спокойствие бившият защитник да направи каквото може с наличния потенциал и да се развива като треньор: без да се иска смяната му след няколко неуспешни мача, без да се плюе отборът дори при загуби. Сега е моментът за експерименти, когато така или иначе е налице поредният сезон, в който трофеи няма да има. Левски сам се вкара в дупката и няма да може да полети, за да излезе от нея - ще е нужно бавно и търпеливо изкачване, стъпка по стъпка.
А многото промени и прибързаните решения, както видяхме в последните години, носят само още посредственост.
