Какво всъщност се случи в сряда с конституционните поправки?
Отговорът, който даде председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, звучи така - удобен продукт, който да представим на Европейската комисия. Подалият оставка правосъден министър Христо Иванов говори за „прокурорска република", но 204-те депутати, гласували "за", се хвалят с "историческо мнозинство".
Инициираните от него промени постепенно отпаднаха в процеса на политическите преговори и обратите в пленарната зала, което Съюзът на съдиите определи като „подмяна" на реформата.
Поправките
ВСС се разделя на две колегии - на съдиите и на прокурорите и следователите, които ще вземат кадровите решения. Това има смисъл, а също така е препоръка на Венецианската комисия - прокурорите избират прокурори, съдиите избират съдии, тоест двете общности решават автономно кои ще са хората на ръководни позиции, без други да имат възможност да кадруват.
За повече прозрачност и контрол в квотите влизат парламентарни представители, избрани с квалифицирано мнозинство от Народното събрание.
Дотук добре, но това е идеален случай.
Т.нар. прокурорска колегия на практика ще запази монопола на главния прокурор при вземането на решения. Там ще бъдат 11 души - първият обвинител, петима професионални представители и петима, излъчени от Народното събрание. Прокуратурата обаче е централизирана и йерархична система, в която, както е казал Иван Татарчев, над главния прокурор е само Господ.
Неосъществената идея на Христо Иванов беше да има паритет в тази колегия, тоест главният прокурор да няма осигурена „служебна победа", затова разпределението беше 6 на 6, тоест 12 души.
Съдийската квота ще има 14 души - шестима от съдийската гилдия, шестима от парламента, както и председателите на ВКС и ВАС. Те обаче се избират със санкция на президента и от целия състав на ВСС, където прокурорските и парламентарните представители също могат да кадруват. Това поставя под въпрос съдийската независимост.
Общите за цялата съдебна власт решенията, както и проектът й за годишен бюджет, се вземат от Висшия съдебен съвет в пленарен състав - т.нар. Пленум от 25 кадровици. Там ще се взема решение и за предсрочно прекратяване на мандат на член на ВСС с квалифицирано мнозинство от 2/3, тоест с минимум 17 гласа.
Друга поправка е за засилване на ролята на Инспектората, който ще прави проверки за конфликт на интереси, морален интегритет и независимост на съдии, прокурори и следователи.
Прокара се и възможност за сезиране на Конституционния съд от Висшия адвокатски съвет, ако със законови промени се застрашават правата и свободите на гражданите. Това е възможност за непряка конституционна жалба от граждани, а тя е именно непряка, защото основният мотив е КС да се предпази от парализа на дейността с множество безсмислени сигнали.
Какво не се прие
Възможност за отзоваване на главния прокурор
Фигурата на главния прокурор е изключително овластена. Няма процедура, при която той да бъде предсрочно освободен, освен ако сам не пожелае. Така направи, макар и няколко месеца преди края на мандата му, предишният първи обвинител Борис Велчев, за да бъде избран за конституционен съдия.
Предложението е предсрочното отзоваване да става с решение на ВСС (поне 17 гласа), при допуснати сериозни нарушения от страна на главния прокурор и неизпълняване на задълженията.
Намаляване на мандата на членовете на ВСС на 4 години, место досегашните 5 години.
Тук аргументът, че те не трябва да се откъсват от активното упражняване на своята професия.
Народното събрание да изисква от главния прокурор доклади и изслушвания по теми от висок обществен интерес, заплахи за правовия ред и противодействие на корупцията.
Какво предстои - предложенията в Закона за съдебната власт
- Да се реши тайно или явно ще е гласуването във ВСС. Явното гласуване е инструмент за прозрачност, но аргументите в полза на статуквото са, че без таен вот кадровиците ще бъдат уязвими и с нарушени права.
- Преки предавания на заседанията на кадровия орган.
- Ограничаване до два мандата за длъжностите председател на съд, ръководител на прокуратура и директор на Националната следствена служба, както и на техните заместници, включително в различни органи на съдебната власт. Целта е да няма „пожизнени" ръководители в системата.
- Нова процедура привличане като обвиняем на съдия, прокурор и следовател - с решение на ВВС по искане на главния прокурор, както и засилване на дисциплинарната отговорност на магистратите.
- Повече самостоятелност на прокурорите - само прокурор от по-горестояща прокуратура да може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, като така той ще поема цялата отговорност.
Отпадане на устните разпореждания в прокуратурата, а също и на предварителните проверки - при подаден сигнал ще се образува директно досъдебно производство.
- Нови правила за командироване, стимули за кариерно развитие и социално подпомагане на магистратите, за да се гарантира независимостта им
- Въвеждане на единен стандарт за оценка на магистратите, като това е непрекъснат процес. - Целта е атестирането да става от комисии на съдии и на прокурори и следователи към съответните колегии на ВСС.
- Електронно правосъдие - възможността на гражданите бързо да изготвят нужните справки и да получават документи по електронен път. Органите ще извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма.
- Магистратите да не могат да членуват в ложи, тайни общества, да бъдат подложени на строг контрол, както и да декларират всяка ценност над 10 000 лева.
Това накратко представлява „реформата на реформите". Накъде ще тръгне, ще видим в следващия мач.
*Q&A - от англ. въпроси и отговори
