„Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот".
Думите са на британския писател Ян Флеминг - човекът, създал легендарния агент 007. На прага на премиерата на „Спектър" - 24-ия филм от поредицата за Джеймс Бонд, и 51 г. след смъртта на автора на 12 романа и 9 разказа за култовия разузнавач, е редно да обърнем заслужено внимание на Флеминг - истинския Бонд.
Роден е на 28 май 1908 г. в Мейфеър, Лондон в семейството на члена на парламента Валънтайн Флеминг и жена му Евелин. Той е по-малък брат на автора на пътеписи Питър Флеминг, по-голям брат на Майкъл и Ричард Флеминг и полубрат на челистката Амарилис Флеминг.
Флеминг учи в начално училище на остров Пърбък, Дорсет, близо до имението на семейство Бонд, чието мото е „Светът не е достатъчен". Продължава учението си в Бъркшър - в Итънския колеж и Кралската военна академия Сандхърст. Там успява да „хване" гонорея от проститутка.
В Итън се занимава с лека атлетика и 2 години подред печели званието най-добър спортист, което преди това се е случвало само веднъж.
След като преждевременно напуска Сандхърст, отива да учи езици в Континентална Европа. Първо се захваща с немски в Кицбюел, Австрия, после в Мюнхенския университет и накрая в Женевския университет, подобрявайки там и своя френски език.
Кандидатства във Форин Офис, но се проваля на изпитите. Започва работа като журналист в „Ройтерс". През 1933 г. работи като пратеник на агенцията в Москва, а по-късно става брокер. От 1944 и до смъртта си през 1964 г. е член на Boodle's - джентълменски клуб на Сейнт Джеймс Стрийт в Лондон.
През 1952 г. се жени в Ямайка за аристократката Ан Картрис. Започва да пише първия роман за Бонд - "Казино Роял", само ден след сватбата.
Миналата година бяха изнесени писма, които разкриха бурната любовна афера на Ян Флеминг и австрийката Едит Морпурго. Те са от 30-те години на ХХ век и са на немски език.
„Няма да ти казвам нищо повече. Няма да ти казвам, че те обичам, защото тогава ще спориш и ще трябва да те напляскам. Ти ще се разплачеш, а аз не искам това. Искам само да си щастлива. Освен това искам и да те нараня, защото си го заслужила, както и за да те укротя като малко диво животно. Затова внимавай!", пише 26-годишния Флеминг. Двамата се разделят. Едит се омъжва за друг през 1939 г.
Същата година, в навечерието на Втората световна война, шефът на военноморското разузнаване контраадмирал Джон Годфри привлича Флеминг за свой личен помощник. Младият Ян прави кариера последователно като лейтенант, подпоручик, поручик. Кодовото му име е 17F.
Флеминг е автор на хитър план за симулиране на авария на германски самолет в Ламанша, при което английски войници ще се представят за търпящи бедствие пилоти с идеята да завладеят германската подводница, която евентуално ще им се притече на помощ. Планът е така да се доберат до кодовата книга на шифровъчната машина "Енигма". Планираната акция обаче не се осъществява.
Флеминг е автор на операция "Златно око" - план за поддържане на комуникацията с Гибралтар, в случай че Испания влезе във войната на страната на Оста и атакува средиземноморската колония на Великобритания.
През 1944 г. Флеминг участва в командването на специализиран отряд от командоси, известен като Щурмови отряд 30. Въпреки че не той основава звеното, нито пък е негов полеви командир, той е този, който планира действията му.
Работата му през войната дава логично вдъхновява идеите за неговите шпионски романи. Първата си творба "Казино Роял" публикува през 1953 г. Тя разказва за тайния агент Джеймс Бонд, по-известен с кодовото си име 007.
След това Иън Флеминг пише още книги със същия главен герой: "Живей, а другите да умрат", "Муунрейкър", "Диамантите са вечни", "От Русия с любов", "Доктор Но", "Голдфингър", "Само за твоите очи", "Тъндърбол", "Шпионинът, който ме обичаше" и др.
В "Шпионинът, който ме обичаше" (1962 г.), Флеминг възприема различен литературен стил. Историята е написана почти изцяло от гледната точка на жена - Вивиан Мичъл, а Бонд не се появява до средата на книгата. Критиците смятат, че това е книгата на Флеминг с най-сексуален подтекст. Самият той споделя, че била най-лесната за писане.
Флеминг е страстен пушач и пие много. През 1961 г. получава инфаркт. Следва втори инфаркт на 12 август 1964 г., когато синът му Каспър става на 12 г., писателят умира. Погребан е в църквата в Севънхамптън - малко селце в Англия. През 1975 г. 23-годишният Каспър умира от свръхдоза наркотици и е погребан до баща си. Вдовицата Ан умира през 1981 г. на 68-годишна възраст.
Приживе бащата на щпионския роман Ян Флеминг вижда екранизацията на едва 2 свои творби - „Доктор Но" и „От Русия с любов". Флеминг има бележник, където е описал свои идеи за нови книги за Джеймс Бонд. Там са открити части от къси разкази и новели за агент 007, които никога не са публикувани.
Powered by:
