Традициите не са това, което бяха.
Местни избори 2015 са живото доказателство. За първи път "шоуто" на вота беше откраднато и тотално заглушено от волен или неволен страничен шум.
Нямаше триумфални пресконференции в нощта на изборите, дори Кючек на победата нямаше, а съдейки по шума от зарята - най-големият герой на кметските избори беше Ценко Чоков от Галиче.
Резултатите от изборите на 25 октомври обаче си заслужават внимателния преглед - особено поради факта, че за 1/2 от общините битката все още не е приключила.
Какво спечелиха и какво загубиха четирите най-големи политически сили в страната? (тук можете да видите анализите за ГЕРБ, БСП и ДПС).
Какво спечели Реформаторският блок
1) Възраждане след срива
Само преди 2 години Реформаторският блок не съществуваше. Отделните му съставни части - ДСБ, СДС, България на гражданите, БЗНС и НПСД бяха толкова слаби, че за първи път т.нар. "традиционна десница" изпадна дори от парламента.
Днес коалицията затвърди малкото наследени позиции в местната власт - включително с чиста победа в Монтана и частично - в Кюстендил.
Въпреки че кметовете им в общини като Хаджидимово, Струмяни, Мирково или Антон няма имат лукса да управляват солидни бюджети, победата си е победа.
В известен смисъл, доказа, че има смисъл като отделен политически субект и не е просто придатък на ГЕРБ (РБ дори се явява на десетки балотажи срещу коалиционния си партньор на национално ниво).
2) Първи тест пред коалицията
Меглена Кунева формулира най-точно залога на местните избори за Реформаторския блок. За първи път петте партии се принудиха да впрегнат разпокъсаните си местни структури за единна кампания. Не навсякъде се получи (пр. паралелната кампания на Янко Станев в полза на Портних във Варна), но опитът си заслужаваше.
Общото явяване на изборите беше ключ за заздравяването на позициите на РБ. Сега цената на разцеплението ще бъде много по-висока, а залогът за формиране на единно ръководство - още по-голям.
Какво загуби Реформаторският блок
1) Горчивият вкус на победата
На пръв поглед, РБ не губи нищо. В най-лошия случай коалицията вече има 8 кмета. В най-добрия - би могла да победи ГЕРБ в още три областни центъра, където на 1 ноември ще се проведе балотаж.
В много ключови общини, включително София, обаче собствените кандидати на Реформаторите бяха преднамерени пораженци. Дори да приемем, че ролята на Вили Лилков не е била фактическа конкуренция срещу Фандъкова, то няма извинение фактът, че той е привлякъл по-малко гласове дори от партийната си листа, за която уж трябва да действа като "локомотив".
Един поглед върху страната показва, че емблемата "Реформаторски блок" стои срещу доста спорни имена. Неслучайно в нощта на изборите най-често задаваният въпрос към Радан Кънев беше за изборите в Хасково.
Новоизлюпени "реформатори" се оказват стари кметове от Лидер, ВМРО или НДСВ. По какъв начин са си гарантирали победите в миналото и каква е цената на днешното им присъединяване към РБ - това е въпрос, който едва ли ще получи отговор.
Във всеки случай Реформаторите не бива да си правят илюзията, че легитимирането на местни самодейци със съмнителна репутация ще им донесе какъвто и да е бонус при евентуални парламентарни избори. Тъкмо обратното.
