Традициите не са това, което бяха.
Местни избори 2015 са живото доказателство. За първи път "шоуто" на вота беше откраднато и тотално заглушено от волен или неволен страничен шум.
Нямаше триумфални пресконференции в нощта на изборите, дори Кючек на победата нямаше, а съдейки по шума от зарята - най-големият герой на кметските избори беше Ценко Чоков от Галиче.
Резултатите от изборите на 25 октомври обаче си заслужават внимателния преглед - особено поради факта, че за 1/2 от общините битката все още не е приключила.
Какво спечелиха и какво загубиха четирите най-големи политически сили в страната? (тук можете да видите анализите за ГЕРБ, ДПС и Реформаторския блок).
Какво спечели БСП:
1) Слуховете за смъртта на Столетницата са преувеличени
Сривът на БСП на национално ниво все още не е повлякъл силното й представителство в местните власти, въпреки тежките последствия от провала "Орешарски" и въпреки късането на живо месо от АБВ.
БСП запазва позициите си в 20 общини още от първи тур (Гоце Делчев, Самоков, Батак, Балчик, Павликени и др.), дори успява да отбележи една малка, но ценна победа над ДПС с победата на Димитър Ковачев в разградската община Завет.
Социалистите остават втора по големина политическа сила - най-вече благодарение на общинските си листи. Вместо централният апарат на партията да прелива подкрепа на кметовете, се случва обратният процес - сега "Позитано" 20 черпи стимул за оттласкване от дъното от местните си структури и дългогодишни градоначалници.
75% от гласувалите за БСП на последните парламентарни избори са останали лоялни на партията и на местния вот, дори са привлечени 5% разочарован електорат на АБВ (по данни от екзит-пол на Алфа Рисърч).
2) Вторият тираж е по-важен
Всички сили на БСП през тази седмица трябва да бъдат насочени за спасяването на общо 60 общини, в които кандидатите на партията ще се явят на балотаж. Сред тях са няколко областни центрове като Враца, Ловеч, Разград и Шумен.
Кандидатите на БСП (включително - независими, но подрепени от "Позитано" или в коалиция с АБВ) водят на първи тур в 24 общини, сред които Троян, Каварна, Велинград, Асеновград и др.
На други 36 места изостават, но все пак имат шанс да организират подкрепа срещу ГЕРБ. Част от тези общини са маломерни, но всяка победа би била добре дошла за връщането на ентусиазма сред левия електорат и стягането на партийните редици, които през последните 3 години изгубиха всякаква мотивация за работа.
Какво загуби БСП:
1) Краят на Втория полюс
Най-големият (и не само имиджов) проблем на БСП е това, че не успя да вземе нито един голям областен център на вота на 25 октомври.
В Шумен и Перник преди балотажа води ГЕРБ, в "червеното" Търговище БСП изобщо няма да участва в кметската кампания на втори тур. Видин и Добрич-град са отписани за социалистите. Враца е под въпрос.
Неслучайно - за първи път в нощта на изборите опитни говорители на БСП като Илияна Йотова, Янаки Стоилов и Атанас Мерджанов настойчиво отклоняваха всички въпроси за представянето на партията към организационните проблеми в изборния ден. Този път наистина нямаха с какво да се "похвалят".
2) Фиаското "София"
Експериментът с проф. Михаил Мирчев в София трябва да бъде признат като пълен провал от страна на ръководството на "Позитано" 20.
За първи път БСП остана трета политическа сила в столицата - и в кметските, и в общинските избори. Едва ли това може да се смята за изненада след наследството на Сергей Станишев и след ножа в гърба, забит от АБВ и Георги Кадиев, но дори това не извинява липсата на каквото и да било управленско решение, което можеше да доведе до изход от кризата на БСП-София.
3) Всички по нанадолнището
Няколко "червени крепости" са разклатени и отиват на балотаж. Дори родният дом на несъстоялата се Втора атомна централа - Белене - е изневерил на БСП.
В Ловеч червеният кмет Минчо Казанджиев засега изостава зад кандидатката на ГЕРБ Корнелия Маринова. Същото е и в Разград, където Денчо Бояджиев е втори след Валентин Василев от ГЕРБ, както и в Сливен, където Кольо Милев беше изпреварен от Стефан Радев (ГЕРБ).
Подобна е и ситуацията в по-малките Стралджа, Камено, Гулянци, Брезово, Баните, Гурково, Опан, където левите кметове досега печелеха без конкуренция.
В две общини в Русенско - Сливо поле и Две могили - които досега бяха в актива на БСП, червените кандидати не просто изостават, а директно са отпаднали от битката за балотажа. За разлика от ГЕРБ, БСП губи от първи тур три общини - Антон, Борово и Лом.
4) Комплексът "АБВ"
АБВ видимо източва силите на БСП на доста места - и то не само в София. В Мездра и Стрелча балотажът е между кандидати на БСП и АБВ. В области като Плевен, Шумен, Монтана има общини, в които АБВ директно са изместили БСП от предпочитанията на червения електорат.
Интересно е, че АБВ успява да привлече огромна част от електората на "Атака" - 28% от гласувалите за Волен Сидеров през октомври 2014 г. са се преориентирали към партията на Георги Първанов година по-късно.
АБВ има защо да се радва на изборния си резултат - изборите от 25 октомври наистина го превръщат в "незаобиколим фактор" на левия фронт.
5) Партия в следпенсионна възраст
Най-големият проблем на БСП се вижда в демографския анализ на местните избори.
Единственият сегмент, сред който левицата е фаворит, е възрастовата група "Над 60 г.". Според данните на Алфа Рисърч 31% от пенсионерите са дали гласа си за БСП на първия тур на местните избори.
Тежък е отливът на гласоподаватели от малките населени места и селата. ДПС има два пъти по-голяма подкрепа от социалистическата партия сред хората с основно и по-ниско образование, както и сред ромите. Тоест - една немалка част от традиционния електорат на БСП вече е загубен.
Едва 8 на сто от младите и активни гласоподаватели (18-30 г.) са се прежалили да пуснат бюлетина за социалистическата партия. В графата на трудоспособното население БСП изостава и от ГЕРБ, и от ДПС. Ако днес слуховете за смъртта на Столетницата изглеждат преувеличени, то липсата на стабилна електорална база след 4 години може да превърне БСП в маргинална политическа сила.
