Във Венецуела вече няма Кока-кола поради липса на захар. Все още се намира Кола- лайт, докато не изчезнат и подсладителите. Отсъствието на газираната напитка - символ на глобализацията, е само поредното доказателство за огромната икономическа криза във Венецуела.
През април, най-голямата частна компания в страната, Емпресас Полар, производител на повече от 80% от бирата в латиноамериканската държава, затвори врати.
Има режим на водата, затова венецуелците започнаха да я крадат от цистерни и от басейни.
Токът също не достига, затова президентът Николас Мадуро задължи администрацията да спестява електроенергия като работи само два дни седмично. Продължаващата суша още повече влошава нещата.
Около 65% от електроенергията в страната се произвежда от една единствена ВЕЦ, която в момента е в доста затруднено положение. Честите спирания на тока, независимо дали са планирани или не, са станали ежедневие.
Не става дума само за лош късмет. Рафтовете в супермаркетите са все по-често празни, донякъде заради ценовия контрол, който пречи на производството на суровини. Мадуро заплашва да конфискува затворените фабрики и да ги национализира.
Голям е и проблемът на правителството с петрола. 96% от приходите от износ на страната зависят от черното злато, като половината отиват в държавния бюджет. Когато цените бяха високи, политиците трябваше да създадат фонд за черни дни. Част от тези пари отидоха в помощ на бедните хора, но повечето бяха откраднати.
Венецуела е най-корумпираната страна в Америка и деветата по корупция в света, според Прозрачност без граници.
За да балансира бюджета си, Венецуела трябва да продава петрол на цена 121 долара за барел, два пъти повече от сегашната котировка. Очаква се инфлацията да достигне 481% до края на годината и 1642% следващата година.
Не е учудващо, че венецуелците са гневни. Средно на ден в страната има 17 протеста. Това недоволство помогна на обединената опозиция да спечели мнозинство в парламента през декември за първи път от 17 години.
Само 26% от хората имат доверие в президента Мадуро, докато 70% искат да подаде оставка. 200 хиляди подписа бяха нужни за свикване на референдум дали да има импийчмънт. Опозицията успя да събере 1 млн. и 85 хиляди.
Съюзниците на Мадуро обаче имат още един шанс: според венецуелската конституция, ако президентът бъде отстранен две години преди да е изтекъл мандата му, той ще бъде сменен с вицепрезидента, без да се свикват нови избори.
Но това не е толкова важно. Мадуро е еманация, а не причината за проблемите на Венецуела. Бедността в страната ще се задълбочава още повече, докато не се появи правителство, способно да построи устойчива икономика.
