Новият Tiguan е като швейцарско ножче - SUV, който е максимално универсален - движи се (и паркира) лесно в градски условия, но става за разходка в планината, пикници, возене на деца с големи чанти на училище/детска градина и т.н.
Взехме го от дилърството на Volkswagen на Околовръстното, близо до Лозен, и тръгнахме на нашата "сляпа среща" за Белене, където щяхме да търсим специална порода френски овце, успешно евроинтегрирани в българската среда.
Разбира се, първо заведохме детето на детската градина и покарахме малко из трафика на ул. Шишман. Направихме няколко снимки през панорамния покрив на Tiguan-a, след което се оставихме в ръцете на нашия blind date, организиран от Under the line.
Kрайната цел на пътуването беше зададена в навигационния модул през системата на Volkswagen - Car-Net, която разрешава да се подаде маршрут отвън или дори да се изпрати дестинация на шофьора в движение.
Не носехме багаж, ако не броим двете бутилки минерална вода, но като хора, които цял живот мъкнат сакове за тенис, детски колела и каквото друго има за мъкнене, с удоволствие направихме подробна инспекция на багажника, който се отваря безконтактно - със сензор и сигнал с крак под задната броня.
Това, както и копчето за затваряне са си екстри, които не са за подценяване, когато жена ви (или мъжът ви) ви направи "среща на сляпо" със супермаркета.
Нямахме много време да оглеждаме подробно колата, още по-малко да четем инструкции, така че се облегнахме на интуицията си.
Карали сме доста коли и най-драматичните впечатления дори и в премиум брандове са, че интеграцията на навигация, телефон и други подобни функции в мултимедийната система на колата е едно от истински чувствителните места.
Е, при Tiguan цялата Info-tainment система работи бързо и безпроблемно. Прекалкулирането на маршрут, ако съзнателно или не пропуснете зададената пресечка, става за части от секундата, преди все пак да сте отминали следващата.
В движение видяхме, че в жабката са разположени слотове за data SIM и две SD карти.
Data SIM очевидно превръща колата в mobile network свързано устройство, и същевременно в WiFi хотспот за таблета на детето, а SD картите със сигурност са най-лесният и удобен начин да се качи и слуша огромно количество музика.
Новият Tiguan е с дизайн, характерен за новата генерация на автомобилите от групата - остри черти, изчистени линии, умерена агресивност.
Вече не може да го наречете "голям Golf".
В "сляпата ни среща" имаше спирка-изненада - на 68 километър по магистралата се отклонихме към Осиковица, където на един хълм скулпторът Павел Койчев излага монументалното си изкуство. Впечатляващо, наистина. Снимахме отвън и отдалече, но си обещахме да дойдем пак.
Белене беше идеална дестинация за тест драйв - 90 км. подобие на магистрала, после пресечен терен с доста завои, и накрая нещо, което някога може и да е било път, но сега би се оказало изпитание дори и за военни машини.
Двигателят на нашия SUV беше „златната среда" според стандартите от последните няколко години - четирицилиндров дизел със 150 к.с.
При напълно неразработена кола (когато я взехме от дилърството беше на около 700 км.) Tiguan-ът се справи добре с набирането и поддържането на скорост по „магистралата".
Всъщност, заради десетките километри с остри бабуни по „Хемус", окачването беше по-критичният елемент, поставен на изпитание в първата част на пътуването. Като цяло, Tiguan-ът създава впечатление за лекота - и при управлението, и при окачването.
За бабунения тест това се оказа предимство. Колата не подскачаше заплашително, пружините поемаха прилична част от ударите и в купето неравностите по пътя по-скоро се чуваха, отколкото се чувстваха.
150-те коня свършиха добра работа в отсечката между Ябланица и Плевен - там трябваше да се изпреварва в кратки участъци, на места с доза премерен риск. През повечето време използвахме ръчния режим на скоростната кутия с превключвателите от волана, която реагираше моментално. Препоръчваме силно за такъв тип каране.
За последната част от пътуването - между Плевен и Белене, няма да пишем нищо - там просто гледахме да стигнем здрави - и ние, и Tiguan-ът.
Открихме семейната ферма на братя Николови в края на нищото и след сметището. Френските овце тъкмо бяха тръгнали на паша, но сиренето ни чакаше.
Последния тест за нашия Tiguan направихме малко случайно - питахме дали можем да избегнем поне част от лунния пейзаж на връщане, а собствениците на фермата казаха - карайте направо през житата, ще стигнете бързо до с. Бялата вода.
Озовахме на черен полски път, няколко километра по трасе за трактори и редосеялки.
Никакъв проблем за автомобила - и като проходимост, и като комфорт, а за нас остана да се радваме на пейзажа.
И понеже идеята на най-свързания автомобил е да предизвика всички медии да се свържат и те в един проект чрез Car-Net-а на Tiguan, сега е наш ред да организираме "сляпа среща".
Ние предизвикваме момчетата от boyscoutmag - Светослав и Петър, да намерят едно село, където човешки крак рядко и трудно стъпва - казва се Чуйпетлово и вече е програмирано в тяхната навигация.
