Как двама сърфисти поеха курс срещу замърсяването

През миналата седмица двама българи предприеха уникално предизвикателство. Илияна Стоилова и Йоан Колев изминаха с уиндсърф разстоянието от Дуранкулак до Резово. Пътешествието, своеобразен морски вариант на маршрута  “Ком – Емине”, бе в подкрепа на екологична кауза - „Черно море, свободно от пластмаса“.

Двамата са опитни сърфисти. 300-те километра бяха изминати чрез две нощувки и средно по около 8 часа и половина дневно на вода.

Постижението изискваше огромна физическа сила, но по-важна бе идейната мисия – целта бе да се привлече общественото внимание върху пластмасата като замърсител, опазването на морето и въобще на водите.

Илияна и Йоан бяха придружавани от моторна лодка, на която двама биолози вземаха проби от водата и наблюдаваха морските обитатели. Големи приятели на начинанието се оказа делфините – често те придружаваха пътешествениците.

Съмишленик и партньор на инициативата е Kaufland България. Компанията подкрепи експедицията като следваща стъпка в борбата със замърсяването с пластмаса, която вече води. Отделните мерки, които Kaufland вече е предприела, изпреварват изискването на Европейския съюз до 2030 г. всички пластмасови опаковки в Европа да могат да бъдат рециклирани и да се премахнат пластмасите за еднократна употреба като чаши за кафе, бутилки и прибори.

Kaufland се е ангажирала да намали с минимум 20% използването на пластмаса във всички държави, в които оперира, до 2025 г., да подсигури на 100% рециклируемостта на пластмасовите опаковки на собствените марки продукти и до края на 2019 година целенасочено да изключи от асортимента си определени артикули от пластмаса.

618x413.jpg (618×413)

Освен ограничаване на видимите пластмасови материали още през 2013 г. компанията е изключила твърдите пластмасови микро частици при създаването и производството на собствените козметични, санитарни и хигиенни марки продукти.

Илияна и Йоан са непосредствени при разговор. Имат да разкажат много:

На колко метра от брега извършвахте пробега?

Йоан: В началото край Дуранкулак бяхме на километър-два от брега. Към Калиакра разстоянието се увеличи на десетина километра, защото траекторията ни трябваше да е права линия към Варна. Пресичайки Бургаския залив посока Резово бяхме на 15-20 км от бреговете.

Познавахте ли маршрута – ветрове, релеф...?

Йоан: Плавал съм по регати и имам представа от релефа ни, но от Калиакра на север не бях карал уиндсърф. Беше много интересно и красиво цялото преживяване.

Илияна: И за мен Северна България бе непозната от тoзи ъгъл, затова бе впечатляващо. Ще запомня за цял живот всичките носове – как се казват, как изглеждат, къде са точно. Каликра например е много приветлив, кара те да се приближиш, да го разгледаш отблизо. По на юг Емине е величествен, с много интересен състав на скалата и истински респектиращ. Случихме на голямо вълнение и трябваше да не се приближаваме много към него.

На Емине ли видяхте най-големите вълни?

Йоан: През целия трети ден ги имаше. Тръгнахме от Бяла, духаше от брега към морето и вълната би следвало да спада. Но явно навътре в морето имаше течение, затова вълнението не бе малко. После по на юг пак се образуваха вълни. Като цяло не бяха много тези моменти, но имаше 2-3 доста високи вълни - може би 3-4 метра. Между две такива "прегради" Илияна напълно се скриваше от моя поглед. Водната стена идва, виждаш само нея, издига те, а после те спуска.

Как организирахте подкрепата за начинанието?

Илияна: Първо се обърнахме към всички наши приятели, които имат собствен бизнес, или представляват организации, свързани с опазването на околната среда. Така събрахме подкрепата на най-близкия ни кръг, а след това се появиха съмишленици. Интересното е, че сред тях имаше хора от дребния бизнес, български фирми, НПО-та. В проекта се включи и продуцентската компания Remove Remove, която ще създаде документален филм  - както за самото наше предизвикателство, така и по темата за опазването на морето. Потърси ни и Kaufland България, които станаха наш генерален партньор и съмишленик. С тях споделяме обща визия за намаляване на пластмасата за еднократна употреба.

Друг път били ли сте ангажирани  с екологични каузи?

Илияна: Да, аз се занимавам с ре-дизайн и в тази си работа съм доста ангажирана с оползотворяването на отпадъците. Целта на предизвикателството е да бъде привлечено общественото внимание към замърсяването на морето с пластмаса, както и въобще с изхвърлянето на еднократни отпадъци. А от там – да започне предприемането на съответните действия.

Сред партньорите ни има екологични организации като "Surfrider Foundation Sofia", "За земята" и "Грийнпийс", които от години работят по стратегии за намаляване на отпадъците и тяхната преработка. Има доста добри практики, които обаче не се прилагат в България. Няма обща стратегия за управление на отпадъците.

Какво друго освен рециклиране може да се прилага като действие?

Илияна: Много може да се направи. Нека вземем например произволна община. Тя може да предприеме стратегия за Нулеви отпадъци - според която най-напред се спестява използването толкова много материали, насърчава използването на ресурсите в кръгов цикъл, предпочита дизайн на опаковките, които следват устойчивото проектиране, всичко вече генерирано като отпадък да се въвлича отново в експлоатация. На едно от последните места идва рециклирането и компостирането, след това чак депонирането и изгарянето на отпадъци.

В момента водещо в българските общини е депонирането на отпадъка по сметищата и елиминиране на неговия полезен потенциал. Ако човек например е навън и иска да пие вода, може да не си купува пластмасова бутилка, а да пие от шише за многократна употреба, носена откъщи. Или пък може да пазарува със собствени торбички за многократна употреба. Това са практики, които имат нужда от популяризиране и образование за тях.

Доста ли сме назад по всички тези въпроси в сравнение с други държави?

Илияна: Доста. Хората имат нужда събуждане. Те приемат за даденост всеки един ресурс, който ползват – примерно чаша, бутилка, торбичка и т.н. А той е извлечен от земята чрез суровината. Масовото производство бълва всякакви стоки, голяма част от които човечеството просто няма как да използва. Съответно и се изхвърлят. Човешките потребностите са много по-малки от продуктите, предлагани на пазара. И следва да се замислим нужно ли е всичко произвеждано. После го изхвърляме. Нещата са сложни, навързани, но някъде тук е разковничето.

А ако говорим за битовото замърсяване, къде е големият проблем у нас – в манталитета на хората или в слабия държавен контрол?

Йоан: Хората сме лесно манипулируеми същества. Ако ни се предложи да консумираме – ще консумираме. Ако ни се каже друго – друго ще правим. Затова има страшно много начини да се повлияе на човешкото поведение. Мисля, че всички медии трябва да наблягат на полезни практики за промяна в начина на мислене, за да започне да става лека-полека модерно да ставаме екологични – да не замърсяваме, да намаляваме отпадъка, да преизползваме, рециклираме и т.н.

Но тук идва и другата страна на въпроса. Тя касае производството, услугите. Лесно е като влезем в магазина да вземем пластмасовата опаковка, съответните торбички, кутийки и други придружаващи елементи, които просто след малко ще изхвърлим. Нямаме избор в магазина да направим правилното нещо, директно вършим грешното. Грешката се предлага под формата на удобство. Трябва да стане така, че грешният избор да не предлага удобство.

Илияна: И двата аспекта са важни. От значение е средата. Примерно, ако утре се забранят торбички, тарелки, пликчета и т.н., тоест пластмасата за еднократна употреба, хората бързо ще се преориентират към нещо друго. Нужен им е подтик. Но от значение е и личната инициатива. Ние например нямаме в квартала контейнери за разделно събиране, ходим до друг квартал, където има пункт за изкупиване на вторични суровини. В магазина си носим съдове, в които слагаме купената храна и се отказваме от гореспоменатото удобство да се сдобием с еднократни стоки, които след малко ще изхвърлим.

Процесът е двустранен. Нужен е и добър пример, и налагането на правила. Твърдо мисля, че пластмасата за еднократна употреба трябва да се забрани. Удобна е, но е вредна за човешкото здраве и околната среда. Давам пример – пластмасата попаднала в моретата и океаните се разгражда на микрочастици, така тя става част от хранителната верига на водните обитатели, а след това ни се предлага като блюдо под форма на морски дарове.

А как изглежда българския бряг откъм морето? Как го видяхте - много застроен или не толкова?

Илияна: Когато излизахме на Обзор, това беше за мен най-гнусната гледка – ужасна стена от блокове на брега на морето, а точно до нея дълъг плаж с гора зад него. Това бяха двете противоположности. Втрещена бях от бетонния мегаполис. Всичко е абсолютен фарс, хората са забравили какво е природа, нейната красота, нямат усещане докъде следва да се спре.

Но аз ще провокирам – тия бетонни блокове, общо взето, си имат клиенти. Одумваният Слънчев бряг е пълен с туристи. Съществува гледна точка, че всичко това е добро, защото се развива туризма.

Илияна: Тук стигаме до важния въпрос какво ние искаме като държава, какво искаме да правим като туризъм. Дали желаем тийнейджъри алкохолици, или хора, които държат на красотата на природата, баланса между човешката намеса и околната среда, туристи, които ни обогатяват с културата си. Въпрос на държавни приоритети, а нашите в моите очи са доста неадекватни.

Дайте съвет! Какво може да направи обикновения човек в своя живот, за да води екологичен и не толкова консуматорски живот? Някакво просто, достъпно действие...

Илияна: Може например да намали изначално пластмасата за еднократна употреба в ежедневието си. Да купува продукти с дълъг експлоатационен живот или предмети втора употреба. Да избира локално производство на храни и продукция. Ние не сме против пластмасата, тя е достижение, супер продукт. Но сме против еднократната употреба.

Затова човек може да носи със себе си някакъв малък набор от посуда – когато ползва кафе машина да употреби собствена чашка, или когато е гладен да не купува храна в кутии, които ще хвърли след пет минути. Може да се ползват торби за многократна употреба, препарати за почистване по народни рецепти, вместо химически, които отгоре на всичко са и вредни. Ами бирата? В стъклена бутилка тя не само е по-добра, но и бутилката се преизползва.

Йоан: Не е трудно. Съществува например прибор от ножче, виличка и лъжичка. Продава се, удобен е, всеки може да се сдобие. Няма да се налага ползването на еднократни прибори. Но най-важното е случващото се вътре в човека – ако влезе в магазина и не е подготвен примерно с посуда, следва той самият да направи избор да ползва ли еднократно пластмаса или да се въздържи. В крайна сметка хората сами за себе си трябва да разграничат нещата -  от които имат нужда и които искат да имат. Нуждата и искането са различни понятия.

Човек има нужда от малко неща – трябват му подслон, храна, топлина… Всичко останало е защото човек иска. Това безгранично искане е база на консуматорското мислене, което води до бум на индустрии, ненужни производства, харчене на ресурси... Затова най-важна за мен е промяната вътре в самите хора.

Всичко това, разбира се, не е само български проблем...

Йоан: Да, говорим за глобални процеси. Глобализацията вече е проблем – всичко отива навсякъде и е достъпно за всички. Разкарват се нефтени продукти, за да се произведе пластмасова лъжичка в Китай и да се донесе в България, например. Глобализацията е толкова абсурдна, че хабим ресурси наляво и надясно, за да направим света перфектен, а той няма как да стане такъв. И в името на тази "перфектност" пилеем, изправяйки се пред все по-нови проблеми. А реално планетата има ресурс да посреща нуждите на хората тук и сега, стига да се осъзнаят истинските сред тях.

Илияна: Идеята ни е, че продуктите, които се ползват, дори и в домакинството, например, следва да се сведат до минималност. Защото купувайки много неща, ние стимулираме производството, което пък неминуемо довежда до отпадъци, защото в крайна сметка всичко произведено се амортизира и превръща в отпадък. Некупувайки много неща, редуцираме отпадъците.

Йоан: Когато ще се купува нещо, хубаво е то да се ползва дълго време, а не да бъде изхвърляно или подменяно скоро. Общо погледнато, за мен всичко това е технологичен проблем. Човекът има качествата да изобретява решения по съответните казуси. Ако цялото човечество се обедини около обща цел – намаляване на замърсяването – тя ще стане постижима. Както стъпването на Луната. Човек никога не бе стъпвал и може да е имал доста други проблеми пред себе си, но общите усилия постигнаха целта.

Новините

Най-четените