Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ще се видим там горе, моя Сесил

Едва оцелели след месомелачката на Първата световна война, Албер и Едуар с мъка свързват двата края в Париж. За да прокопсат някак, те организират грандиозна измама - продават несъществуващи проекти за паметници на хората, които искат да почетат паметта на загиналите във войната.
"Пиша книги, които би филмирал Хичкок", казва самият Льометр
„Алекс", една безмилостно сурова история, разположена „отвъд доброто и злото" Снимка: Colibri
„Алекс", една безмилостно сурова история, разположена „отвъд доброто и злото"

Авторът на „Алекс", една безмилостно сурова история, разположена „отвъд доброто и злото", се завръща с четиво от класата на Селин и неговия класически антивоенен роман „Пътешествие до края на нощта". Да, „Ще се видим там горе" е чиста проба модерна класика, родена в необичайно време, и съвсем естествено се увенча с „Гонкур" 2013.

Интересното е, че същата година Пиер Льометр спечели високо отличие и за „Алекс", споменатия трилър от серията „Верховен". За него той си раздели Наградата на Британската асоциация на криминалните автори с невероятната Фред Варгас. И доказа на критика и публика, че самородният талант се чувства неловко в дрехата на един-единствен жанр.

Едва оцелели след месомелачката на Първата световна война, Албер и Едуар с мъка свързват двата края в Париж.

За да прокопсат някак, те организират грандиозна измама - продават несъществуващи проекти за паметници на хората, които искат да почетат паметта на загиналите във войната. Съдбата им се преплита с кроежите на сприхавия лейтенант Д'Олне-Прадел, който се възползва от държавните поръчки, за да пренася разпръснатите по полето мощи на войниците в държавни гробища.

Един детайл - когато говорят за лейтенанта, всички пропускат малкото име, частицата, „Олне"-то и тирето и казват само „Прадел", с ясното съзнание, че това го вбесява. Защото за Прадел е въпрос на чест да не демонстрира яда си: „С аристократичния си вид той изглеждаше едновременно ужасно цивилизован и изначално брутален. Малко като войната. Може би затова се чувстваше така добре в нея."

Потресаващо меркантилният следвоенен контекст все пак отстъпва крачка назад, когато на страниците се появят прелестната Луиз и любимата жена на Албер. Впечатляваща е способността на някои индивиди да не се боят от нищо, натъртва Льометр. В тази способност няма много смелост, във всички случаи е по-малко, отколкото изглежда.

След близо шестстотин страници, които слисват, омерзяват, на места усмихват, успяват да извикат и сълзи, равносметката може да бъде само една: войните навсякъде и по всяко време раждат чудовища.

„Една световна война не е нищо друго освен опит за убийство, отнесен към цял континент". А последствията са осакатяващи за всички:

Нещо от него бе още под земята, тялото му успя да излезе на повърхността, но част от мозъка му, пленена и ужасена, остана отдолу, зазидана. Това изживяване се бе запечатало в плътта му, в жестовете му, в погледите му.

Държавите изкривяват истината и манипулират умовете на хората до такава степен, че ги принуждават да вярват в абсурдното. А широката общественост безропотно приема тази роля, ролята на мамена публика, защото някои истини избождат очите.

Льометр отдава почит на Селин от гледище на структурата и образите в романа, а някои моменти в първа глава напомнят за Ремарк и неговия добре известен антивоенен сюжет „На западния фронт нищо ново". Което означава, че перото на Льометр се родее с достиженията на отдавна прославени негови предшественици. Кинематографичен стил на писане, живи, забиващи се в паметта сцени и герои от плът и кръв - това свързва „Ще се видим там горе" и трилърите с комисар Камий Верховен.

Освен че е носител на най-авторитетното френско литературно отличие, „Ще се видим там горе" има в актива си цял арсенал от награди: Наградата за предпочитан от книжарите роман, Наградата за най-добър френски роман за годината от сп. „Лир", Наградата на „Франс Телевизион", италианската литературна награда „Рафаело Бриньети" и други.

 

Най-четените