Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Йоана Мирчева и перото, което дебне от всякъде

Йоана е сред номинираните за "Аскеер" за за първата си пиеса "Изход"

След оспорвана борба и балотаж, оценката на 20-членното жури нарежда Йоана Мирчева сред номинираните за престижната награда „Аскеер”. Призът ще се връчи на 24 май, в театър „Българска армия”. Oсновен спонсор на наградите „Аскеер“ за десета поредна година отново е компанията Евробет.

Днес в навечерието на голямото събитие едно момиче, поливано с текст и музика в буквалния смисъл, за да порасне, намира своя път към изхода от сивото ежедневие.

Йоана казва, че писането я дебне отвсякъде. Още от ранните й години, когато баща й Боби Мирчев пише текстове на песни за деца и възрастни, Йоана вече знае, че мастилото вода не става.

„То е било ясно и преди сама да съм знаела. Във втори клас трябваше да съставя текстова задача по математика- някакви си  предмети струват по еди колко си отделно, колко ще струват заедно. Само това се изискваше да напиша, но не! Аз сътворих есе от страница и половина с описания на детайли на всеки от предметите, как се чувствам спрямо всеки от тях  и какво ли още не , но без  нито една цифра  в това творение! На майка ми й увисна ченето и може би тя тогава първа е осъзнала, че ще да съм се метнала на баща ми. Баща ми Боби Мирчев е автор на текстове и музика за песни за деца и възрастни (сред най-известните му текстове са „Ветрове“ на Лили Иванова и детската песен „Тръгва детският влак“).”, разкрива Йоана.

Самата тя осъзнава,  че ще се занимава професионално с писане някъде в гимназията. Няколко години създава забавни пиеси за класа , които играят на концертите на училището. Начинът, по който съучениците й се увличат от текста, а  публиката реагира на думите й действа опияняващо.  Следва кандидатстване в НАТФИЗ, специалност „Драматургия” и нещо като малко препятствие.

„Първите ми спомени са, че не ме приеха от първия път! А когато все пак влязох, професор Станислав Семерджиев по драматургия ни тегли една приветствена реч, че писането е най-самотната и тегава професия на света и че ако не сме готови да й се посветим, по-добре да си тръгваме. Бях в пълен шок, това ли ни беше „надъхването“? Чак след години осъзнах, че човекът далеч не ни е лъгал, но пък нещата, които писането  носи си заслужават всички саможертви.”

Наред със саможертвите, пътят на Йоана Мирчева е осеян с награди, отличия и най-вече с любовта на читателите. Автор е на сборника разкази „Слепи срещи”. Тази нейна дебютна книга получи голямата литературна награда Пегас на конкурса „Южна пролет”. Носител е на наградата „Рашко Сугарев”  за къс разказ, а тази година е номинирана и за „Аскеер” за първата си пиеса „Изход”.

„Наградите са нещо прекрасно, но осъзнавам, че до някаква степен са и въпрос на късмет. Кое ще е журито, което ще те чете, харесва ли им точно това, което ти пишеш, каква  е конкуренцията , срещу която се изправяш в този момент. Литературата и драматургията са безкрайно субективни. На хората винаги им харесват различни неща, така че , големите награди са просто „ти+ точното време и място“. Усещането, когато започвам да пиша никога не е еднакво. То варира от бурно вдъхновение до тотално отегчение от самата мен. Най-големият успех за един автор, е че е завършил творбата си и е успял да се измъкне от тези биполярни състояния нормален.”

В надпреварата за „Аскеер” редом с „Изход” участват и пиесата „Закачане“ на Неда Соколовска, и „Цветът на дълбоките води“ на Оля Стоянова. Номинации в тази най-нова категория се излъчват за 14-и път. Трите дами са отличени от общо 18 заглавия, поставени между 1 април 2017 и 31 март 2018 г. в 16 театъра в столицата и страната.

Пиесата „Изход” е доста различна от текстовете, които Йоана пише с лекота така, както говори. Темата е наболяла и засяга агресията сред подраставщите, а историята е заключена в затвор, където няколко момичета на възраст 16 и 17 години обмислят поредното убийство. Героите постепенно разкриват защо лежат там, за какво мечтаят, от какво се страхуват. Проектът е осъществен след като Йоана Мирчева печели първа награда на Конкурса за нова пиеса през 2017 година на Нов Български Университет на тема “Справедливост”.

„Толкова много неща са ме водили по естествен начин към написването на „Изход“, че двигателят сякаш е бил запален от дълго време и само някой трябваше да каже „газ“. В моя случай това беше актьорът Стоян Алексиев, който знаеше за работата ми към една фондация, която правеше театрални спектакли с различни маргинални групи- деца без родители, роми, емигранти, затворници, жени в трафик. Той ми „пусна мухата“, че за такива персонажи все още няма пиеса. Освен това майка ми е била възпитател в дом за сираци и като малка ме е водела по лагери с такива деца- познавам ги, наблюдавала съм ги. Всички тези неща  натрупани в мен „кликнаха“ по правилния начин.  Има много прототипи от реалността, даже и един съвсем реален затворнически прякор!”

Научава за номинацията си за „Аскеер” от съобщения на приятели, докато се вози в метрото. Честитят й, а тя все още не е научила официално, че ще бъде част от тазгодишната церемония и може да си тръгне и с награда.

В момента работи върху нова пиеса, но извън театъра имам най- различни проекти. Повтаря, че писането дебне отвсякъде и не й се иска да вярва, че има определни теми, по които трябва да се пише.

„Темите трябва да бъдат всякакви. Има публика за всичко, но когато на една постановка се реагира много по-мащабно и емоционално- тя сама по себе си задава теми за обществото. Успешна формула  за писане не мисля, че има изведена. Успешните творби са тези, които са откровени, емоционални и не морализаторстват. Тях обича публиката и тях ходи да гледа.”

Най-четените