Можем ли да живеем без икономически растеж?

Възможен ли е добрият живот без икономически растеж?

Самото повдигане на този въпрос отправя предизвикателство към традиционната съвременна теза, че основната цел на обществото би трябвало да е постоянно увеличаване на доходите. Но именно с нея Западът, особено Западна Европа, може да се наложи да се конфронтира. Европа не само страда от последиците на тежка циклична икономическа криза, но и вероятно е навлязла в ера на нисък растеж.

Тенденцията на растеж на БВП вероятно ще е по-ниска, отколкото в миналото

Донякъде забавянето се дължи на бързото остаряване на европейското население. Донякъде може да е свързано и с нарастващата конкуренция от развиващите се страни: тяхната все по-голяма сила оказва натиск върху много западни компании и работници. А донякъде може и да е заради ограничения на средата: мерките за забавяне на глобалното затопляне например повишават стойността на енергията.

В страни, където населението остарява особено бързо, а предприемачеството е потиснато - Италия е перфектен пример - тенденцията за годишен растеж на БВП вече е практически нулева. Дори Великобритания, която остарява доста по-бавно и има силна и жива предприемаческа култура, вероятно се очаква растеж под 2 процента.

Лесно е да разберем как икономиката с нисък растеж би могла да се превърне в антиутопия: високата младежка безработица би могла да доведе до пропилени поколения; бремето на неустойчивия държавен дълг може да предизвика допълнително орязване на публичните услуги; части от обществото може да се окажат в плен на мизерията; и политиката би могла да стане изключително ожесточена.

Има ли начин да се живее с по-малък растеж?

Началото на отговора е да признаем, че икономиката трябва да служи на обществото, вместо обратното. А това означава, че социалната задача на икономиката е да осигурява условия, при които хората да живеят добре.

Което поражда въпроса: какво е добрият живот? Тук може да е полезно да се върнем към Аристотел, който е смятал, че да живееш добре означава да действаш добре в съответствие с природата. Гръцкият философ също така е смятал, че имаме две природи - животинска и човешка. Един от начините да перифразираме доктрината на Аристотел е да мислим за добрия живот като съчетание от два компонента: животът на тялото, който ни поставя наравно с животните, и този на разума, който е специфично човешки.

Тоест добрият живот гарантирано изисква определено количество физически неща: най-очевидно храна и подслон, но и много други материални неща, особено добро здраве. Съвременните общества отделят все повече внимание на лекарите и фитнес-режимите. Но е достатъчно просто да се огледаме наоколо и да видим феномени като епидемията на затлъстяване, за да осъзнаем, че не всичко е розово с живота на тялото.

Животът на разума включва широка гама от човешки въпроси: ценности, креативност, оценяване на красотата, интелектуално любопитство и стремеж да осмислим живота си. Потребяването на повече неща не ни помага особено в това. И наистина, изследвания на икономисти като Ричард Лейърд, показват, че отвъд определена граница допълнителният доход не допринася с нищо за щастието.

Икономическият растеж на Запад е придружаван от нарастваща самота и депресия

Това показва, че изцяло материалистическата философия не съответства на човешката природа. В неуморния стремеж към растеж, други ценни неща страдат и биват принесени в жертва. Това включва социалната ни среда - общностите и мрежите от приятели и членове на семейството - както и физическата ни среда.

Бихме могли да си представим, че богатите западни общества би трябвало да могат да създадат условия за добър живот без много допълнителен растеж. Те биха могли да се концентрират повече върху качеството, отколкото върху количеството. Те все така биха ценили икономическата динамика, но не биха идентифицирали успеха основно с печеленето на пари. И те биха се грижили повече за цялостта на социума.

Но дори и с не толкова зависими от растежа ценности, все така ще има спорни въпроси, от рода на това как да се справяме с безработицата и обществения дълг без растеж на БВП. Едно от местата, където да се търсят отговори, може да е Зеленото движение, което се бори за нулев или негативен растеж от десетилетия. И все пак последните есета от британския мозъчен тръст Green House не предлагат убедителни решения.

Например Green House отстоява "споделянето" на работата като начин за решаване на въпроса с безработицата. Идеята е, че хората, които са претоварени с работа, би трябвало да намалят работното си време, освобождавайки място за безработните, които да получат работа.

Само че нещата далеч не са толкова прости

Като начало хората, които работят дълго, може и да не желаят да работят по-малко. Дори и да бъдат заставени да го правят (а подобно принуждение категорично противоречи на добрия живот), това може и да не доведе до повече работни места за безработните, много от които нямат необходимите умения. Вместо да се споделя работата, акцентът би трябвало да бъде върху обучението и образованието.

Междувременно, решението на Green House за въпроса с големия публичен дълг е да се проведе одит, определящ дали той е бил натрупан със съгласието на хората и за тяхна полза. И дълг, който не отговаря на тези критерии, би бил обявен за "противен" и би бил отхвърлен. Подобни предложения се повтарят и от леви популистки партии като испанската "Подемос" и гръцката "Сириза".

Когато тиранин като Саддам Хюсеин в Ирак натрупа дългове, резонно е наследниците му да ги отхвърлят. Но западните демокрации са много далеч от такава ситуация. Едностранното отписване на дългове би предизвикало икономически хаос и по-висока безработица. Така че то определено не е решение.

Но дори и зеленото движение да няма отговорите, едно е ясно: те не могат да бъдат открити без промяна на нагласите така, че добрият живот да има преимущество пред самоцелния икономически растеж.