Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Банков анализ: Предсрочните избори ще костват на България 1 млрд. лв. и отлагане на еврозоната

"Уникредит" прогнозира, че след изборите ще се стигне до проевропейско правителство Снимка: БГНЕС
"Уникредит" прогнозира, че след изборите ще се стигне до проевропейско правителство

Заради провала на преговорите за правителство и отиването на предсрочни парламентарни избори присъединяването на България към еврозоната почти сигурно ще бъде отложено за 2026 г., тъй като този процес ще изисква стабилно правителство, което активно работи за постигане на своите стратегически външни приоритети.

Това е един от водещите изводи в доклада на италианската финансова група "Уникредит" с прогнозите за страните от Централна и Източна Европа.

Частта за България е изготвена от главния икономист на "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов. Документът е публичен, като служи като ориентира за бизнеса, инвеститори и икономически анализатори в Европа и по света.

Един от водещите ефекти на падането на правителството и отиването на нови избори, които посочват от банката, е ревизията, която се прави върху прогнозата за размера на Брутния вътрешен продукт на България за 2024 г.

Оттам прогнозират, че заради политическата нестабилност у нас ще има негативно влияние върху инвестициите, което ще коства на страната около малко над 1 млрд. евро.

"Ние ревизирахме надолу нашата прогноза за растеж на БВП до 2,5% през 2024 г. от 3% преди, тъй като сега очакваме по-слаб растеж на инвестициите", се казва в анализа.

"Смятаме, че политическата несигурност може да принуди някои инвеститори да възприемат подход на изчакване, което би повлияло негативно на частните капиталови разходи, докато преходът към ново правителство ще забави вземането на решения в публичната администрация, което би натежало върху публичните капиталови разходи, включително капиталови разходи, свързани с фондовете на ЕС", се допълва.

Така, ако последната прогноза на "Уникредит" за БВП на България през 2024 г. беше за 100,5 млрд. евро, корекцията с половин процент означава, че страната ни няма да произведе около 0,5 млрд. евро или близо 1 млрд. лв.

Промяна има и в прогнозата за ръста на БВП през 2025 г. - от 3,3% на 3,25%.

По отношение на влизането на страната ни в Еврозоната, от банката смятат, че то ще се забави за 2026 г. Причините за това не са в способностите на България да покрие критериите от Маастрихт, като в анализа се посочва, че напротив - по-бавният растеж, причинен от предсрочните парламентарни избори, ще улесни възможността за стабилизиране на инфлацията под или около 3%.

"Смятаме обаче, че присъединяването към Еврозоната ще изисква редовно правителство, което активно да работи за постигане на своите стратегически приоритети, а не служебно правителство, чийто мандат е ограничен до организирането на поредните предсрочни избори, които биха били шести поред след малко повече от две години", се посочва в доклада.

От "Уникредит" също така смятат, че смяната на правителства ще доведе до това България да получи до края на годината само един транш със средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

Причината е, че се очаква политическото внимание да се насочи към предизборните кампании и самото провеждане на вота, което ще остави по-малко време за други приоритети, включително изпълнението на мерките, необходими за отключване на финансирането от ЕС.

Банката предупреждава и за увеличение на рисковете за намалена събираемост на приходите. Според анализа липсата на стабилно правителство вероятно ще насърчи укриването на данъци.

"Ситуацията се утежнява още повече от факта, че сливането между НАП и Агенция "Митници" далеч не беше завършено, когато правителството подаде оставка. Въпреки това смятаме, че е малко вероятно предсрочните избори да допринесат значително за рисковете за изпълнение на целта за бюджетен дефицит тази година", пише още в доклада.

Все пак оттам отчитат, че е вероятно да има известен спад на фискалните приходи спрямо заложените в бюджета цели.

"Последното обаче ще бъде напълно компенсирано от по-ниски публични капиталови разходи в допълнение към някои спестявания по отношение на разходите за поддръжка, което може да се окаже вероятно в контекста на по-силна от очакваната динамика на дефлация в хода на текущата година", посочват от "Уникредит".

Оттам прогнозират, че за да отговори на нуждите си от финансиране, до края на годината българското правителство може да издаде местни облигации на стойност 500 милиона лева и външно емитиране на стойност 4,75 милиарда евро.

В анализа си банката акцентира върху политическата ситуация в България.

Според нея предстоящите предсрочни парламентарни избори ще доведат до още един силно фрагментиран парламент, където все пак "проевропейските партии ще доминират и ще имат най-добри шансове да съставят правителство".

ГЕРБ-СДС е начело според проведените в началото на март проучвания на общественото мнение. ПП-ДБ изостава с разлика, която сега е малко по-голяма, отколкото беше по време на последните парламентарни избори, проведени през април 2023 г.

"Въпреки че проучванията показват известен спад в комбинираната подкрепа за основните проевропейски партии, това не се е превърнало в увеличаване на подкрепата за българските крайнодесни, евроскептични, националистически или популистки партии", се казва в анализа.

От "Уникредит" посочват, че потенциално нова партия около президента Румен Радев би имала шанса да промени това статукво, "особено ако архитектите на такава партия успеят да артикулират алтернативна визия за управлението и социално-икономическото развитие на страната".

Въпреки това се посочва, че поне към момента е твърде късно за създаване на подобен политически проект за следващите предсрочни избори.

Базовият сценарий, който от банката виждат като най-вероятен, е, че след изборите партиите с проевропейска геополитическа ориентация ще загърбят различията си и ще съставят ново правителство.

"Смятаме, че тези партии не само имат идентична геополитическа ориентация, но и споделят сходни възгледи по отношение на реформите, които са необходими за намаляване на корупцията и пълно присъединяване към Шенгенската зона и Еврозоната", се казва в доклада.

"Въпреки че личната антипатия сред лидерите на тези партии многократно се е оказвала основен препъникамък в миналото, ние смятаме, че пътят към възстановяване на сътрудничеството и доверието може да бъде отворен отново, ако лидерите се оттеглят в случай, че партиите им се представят слабо на изборите", допълват в анализа си от "Уникредит".

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените