Политиката, в която истината няма значение

Фактите са спасителният пояс на либералните демокрации. Винаги когато демокрацията изпадне в криза, избирателите са манипулирани или политиците не желаят да отговарят на въпроси - всички търсим истината във фактите.

Те обаче губят способността си да ни обединяват около един безспорен консенсус. PolitiFact показва, че около 70% от "фактическите" изказвания на Доналд Тръмп попадат в категориите "по-скоро невярно", "невярно" и "пълна лъжа". И въпреки това Тръмп продължава да се счита за сериозен политически фактор.

По време на кампанията за Brexit лагерът за напускане на ЕС твърдеше, че Великобритания губи по 350 млн. паунда на седмица заради членството си в съюза - без да отчита колко пари се връщат в държавата благодарение на икономическите ползи от общия пазар. И въпреки това Brexit победи.

Причината е, че навлизаме в епохата на политиката, в която истината няма значение.

Докато войната за симпатизанти се ожесточава все повече, а бойното поле се измести в телевизионните студиа, тежестта на фактите в обществения дебат се увеличи неимоверно.

Влагаме толкова много очаквания в статистиката и експертните мнения, че ги претоварваме до краен предел. Вместо фактите да стоят извън обхвата на политическия спор, те се оказват едно от основните риторически оръжия.

Как е възможно още да говорим за "факти", след като те отдавна не ни показват реалност, с която всички да сме съгласни?

Проблемът е, че експертите и организациите, които се занимават с "производството" на факти, се увеличиха.

Голяма част от тях работят по поръчка на клиента. Ако търсите социолог, който да подкрепи собствената ви гледна точка - трябва само да извадите достатъчно пари и ще го намерите.

Комбинацията между популистките движения и социалните медии често е сочена като "виновник" за възхода на политиката, в която истината няма значение.

Отделните личности имат все повече възможности сами да определят правилата на медийното съдържание, което консумират, според собствените си предразсъдъци и стереотипи. Този модел се поощрява активно от лидерите-популисти.

Но ако се спрем само върху последните и най-фрапиращи злоупотреби с истината, ще сгрешим: силата на фактите отслабва от доста време.

Истинският проблем се крие в свръхпредлагането на факти през 21 век.

Има прекалено много източници, прекалено много методи, а достоверността на информацията се оказва твърде ненадеждна - всичко зависи от това кой е финансирал провеждането на дадено проучване и как точно е подбрана "шокиращата" статистика.

Тенденцията да описваме обществото в цифри, проценти и суми датира още от Средновековието, когато се заражда счетоводството, смята културният историк Мери Пуви.

Воденето на финансови отчети в търговията представя един нов тип самодостатъчна "истина", която не изисква нито интерпретация, нито сляпа вяра от страна на човека, който я чете.

20 век полага началото на бизнеса с фактите. Компаниите за пазарни проучвания започват да изследват потребителските нагласи през 20-те години, като скоро след това въвеждат и анкетите за общественото мнение.

По време на Втората световна война се създават първите тинк-танкове, които прилагат статистически и икономически методи към проектирането на нови управленски политики, обикновено в услуга на една или друга платформа.

Идеята за "политиката, основана на доказателства", която беше популярна сред либералните политици от края на 20 и началото на 21 век, издигна икономистите до оценители на управленските програми в една епоха, която се наричаше "пост-идеологическа".

Разбира се, терминът "факти" не се отнася само до числата. Но той предполага един вид познание, което може да бъде надеждно аргументирано пред обществото, без да има нужда от постоянното му сверяване или интерпретация.

Всъщност, има един много по-радикален фактор за създаването на новата политика, в която истината няма значение. Този фактор може да доведе до такива трансформации в обществото, каквито е предизвикало счетоводството преди 500 години.

Намираме се в средата на преход между общество на фактите и общество на данните.

Този преход води до огромно объркване по отношение на значението на познанието и на числата в обществения живот. Той предизвиква усещането, че истината, сама по себе си, изчезва.

За да разберем как се случи този преход, трябва да започнем от разпространението на "смарт" технологиите във всекидневния живот, т.нар. "Интернет на нещата".

Благодарение на наличието на смартфони и смарткарти в джобовете ни, революцията на социалните медии, възхода на електронната търговия в смисъла на покупка на стоки и услуги, и разполагането на сензорни устройства на обществени места - всички ние създаваме огромно количество данни.

Подобно на статистиката и на други традиционни факти, тези данни могат да бъдат сведени до числа. Разликата е 1) безпрецедентният им обем и 2) фактът, че те се събират непрекъснато, по определение, а не чрез нарочна експертна методология.

Числата се генерират толкова бързо, че понякога не знаем какво да правим с тях, но ги използваме, за да добием представа за поведението и мнението на хората.

Фактите би трябвало да са гаранцията за разрешаването на спорове между враждуващи лагери, фактите би трябвало да опростяват проблемите.

Партиите може да спорят "за и против" дясната икономическа политика, но ако са съгласни, че "ръстът на икономиката е 2%" или че "нивото на безрботицата е 5%", то поне има една споделена стабилна реалност, по която няма спор.

Данните, за разлика от фактите, би трябвало да засичат промените в обществените нагласи.

Анализът на съдържанието в Twitter чрез определени алгоритми, например, може да ви предостави информация в реално време за общественото одобрение спрямо конкретен политик. Този метод е познат като "анализ на възприятията".

Подобен метод е проучването на реакциите на аудиторията в реално време, докато по телевизията се излъчва дебат между кандидат-президенти. Графиката показва всеки връх и спад на одобрението за всеки конкретен момент от изявленията на кандидата.

Финансовите пазари показват промените във възприятията на търговците. Фондовите борси никога не са давали "фактически" оценки за реалната стойност на една или друга компания, така както счетоводството може да я даде. Те просто представляват моментна "снимка" на възприятията на хиляди души по цял свят.

Журналистите и политиците повече не могат да си позволят да подценяват тази постоянна проверка на обществените настроения - също както мениджърите не могат да си позволят да игнорират колебанията в цените на акциите на компанията си.

Ако британското правителство беше вложило малко повече усилия, за да разбере какво е общественото възприятие на ЕС, вместо да повтаря едни и същи факти за ползите от членството на Великобритания в съюза, вероятно щеше да проведе съвсем различна - и успешна - кампания срещу Brexit.

Възможно е да живеем в свят на данни без факти. Замислете се как възприемаме прогнозата за времето: осъзнаваме, че предположението за 25 градуса във вторник не е факт и че това число ще се промени.

Метеорологичната прогноза работи подобно на анализа на възприятията, като събира данни от множество сензорни устройства и ги "превежда" в един постоянно променящ се разказ за близкото бъдеще.

Перспективата за политиката обаче е доста тревожна. Когато числата се разглеждат като показатели за моментното настроение, а не като показател за реалността - как е възможно да постигнем консенсус за причината за обществените и икономическите си проблеми? А какво остава за съгласие по възможните решения?..

Конспиративните теории процъфтяват при подобни условия. Разполагаме с все по-точни данни за броя на хората, които им вярват - проблемът е, че разполагаме с много по-малко инструменти, чрез които да ги разубедим.