При последната си визита в Словакия френският президент Еманюел Макрон каза нещо много правилно - Европейският съюз, според него, не се дели на стари и нови членки, а всички трябва да допринасят за обединението на Европа.
Но в стремежа си да похвали съседите си на изток от Париж, Макрон пренебрегва проблем, който може да се задълбочи и да предизвика необратим срив между Изтока и Запада.
В момента ситуацията в Европа се определя до голяма степен от борбата между либералните и нелибералните политически сили. Предизборната кампания за Европейския парламент набира скорост, а много кандидати посочват популизма като основен недостатък на лидерите от Централна Европа. Така двата "полюса" все повече се настройват един срещу друг.
С други думи, изборите през май 2019-а са не само надпревара за най-важните работни места в Европа, но и тест за сплотеността на Евросъюза.
Представата за Запада като бастион на либерализма, попаднал под напора на популистите от "новите" страни членки, изкушава да бъде експлоатирана. Само че популизмът не е изобретение на унгарския премиер Виктор Орбан. Австрийската крайнодясна партия имаше представители в парламента, още когато Унгария чакаше на опашката за ЕС. Феноменът "популизъм" не се заражда в Централна или Източна Европа.
Европейците обаче смятат обратното и причините не са една и две.
Първо, единствените две правителства, които се оглавяват от крайнодесни политици са Полша и Унгария като и двете държави са в Централна Европа. Италия е в Западна Европа, но се ръководи от широка коалиция между леви и десни популисти.
Унгария на Орбан обаче спомогна много за налагането на представата за популисткия Изток като охотно прие стигмата на "нелиберална страна" и се стреми да се докаже като ревностно праволинейна и религиозна държава - нещо, което не е изцяло вярно.
Трябва да се отбележи и че страните от двата "лагера" се сблъскват с напълно различни страхове, надежди и историческо наследство. На запад например либералната революция се случва през 1968-а. Определящото събитие за същата година за Централна Европа е нахлуването на Съветския съюз в Чехословакия и смазването на всякакви надежди, че социализмът ще проработи. Така се заражда и настоящата антикомунистическа класа, която впоследствие зави към крайнодесните възгледи.
В този контекст отказът на Централна Европа задължително да подслонява бежанци, търсещи убежище, звучи логично.
Той се комбинира с изначална ненавист към чужденците и нежеланието на местните да вършат нещо против волята си.
Западът също допринесе за мита за популистка Централна Европа. За по-старите страни членки, които съжаляват за разширяването на Европейския съюз от 2004-а, кризата на либерализма стана повод да (пре)създадат по-сплотен съюз между държавите с еднакви либерални нагласи. Те определят проблема на Европа като "Запад срещу Изток", с което подготвят почвата за двуполюсна членска система.
И докато ЕС се подготвя за избори, рискът кандидатите да подклаждат напрежението заради изборна победа и да предизвикат необратимо разделение е огромен. Ако либералите наистина искат да смачкат популизма, те трябва да избегнат капана на задължителното мачкане на Централна Европа. За да избегнат окончателно разделение, европейските политици трябва да забравят за Изток-Запад риториката и да се насочат към посланията за обединение.
За момента това изглежда като обречена кауза - почти всички наблягат на различията, но широка група от либерално настроени кандидати и от Източна, и от Западна Европа може да ограничи щетите. Консенсус по въпроса за миграцията също ще тушира напрежението по споровете за търсещите убежище. Границите на подобно споразумение вече са ясни - външните граници на Европа биват затворени за нелегални мигранти, а усилията се концентрират върху помощ за страните, които бежанците се опитват да оставят зад гърба си.
Буксуването по тази тема може да бъде избегнато и като се премахне изискването за задължителни квоти от мигранти, които всяка страна трябва да приеме.
Може би най-важното е политиците да видят ясно кризата, която обхваща континента. Тя не е борба между либералния Запад и нелибералния Изток. В цяла Европа паневропейски настроените граждани се сблъскват с консервативно настроени хора.
Популистите не грешат напълно, когато казват, че Европа не функционира добре. За либералите най-правилният отговор е демократите из целия континент да се мобилизират и да дадат своя отговор на разпространяваните от популистите твърдения. За да работи добре Европейският съюз, двете страни трябва и да се опознаят.
В свободна, но икономически неравноправна Европа потокът на хора и идеи винаги ще си остане небалансиран. Но ако искаме ЕС да оцелее и работи като едно цяло, трябва да направим съзнателно усилие да се стремим към баланс.
