Македония - къща от карти

Македония за пореден път се тресe от протести срещу властта. Поводът този път е решението на президента Георге Иванов да спре разследването срещу над 50 политици и публични фигури, замесени в скандала с незаконно подслушване на хиляди граждани.

Всичко тръгна от Зоран Заев, председател на опозиционния СДМС, който разкри, че над 20 000 души - политици, журналисти, бизнесмени и членове на опозицията, са подслушвани от службите. Същите тези записи разкриват високо ниво на корупция сред политическата класа, както и постоянен натиск върху определени журналисти.

За всички е ясно, че авторитарното управление в Скопие работи на принципа „всички са братовчеди", а корупцията е повсеместна. Проблемите обаче са много по-дълбоки - въпреки икономическия ръст, безработицата в Македония е над 20%, етническите проблеми не са решени, а липсата на идентичност и до днес задава тона на едно общество без облик.

Препъни-камъчето обаче се оказа подслушването

Данните по аферата показват, че в продължение на 4 години са записвани опозиционни лидери, сред които бившият премиер и първи председател на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски, на когото бе върнато българско гражданство. В списъка попада самият Заев, както и лидерът на Демократичната партия на албанците (ДПА) Мендух Тачи и Али Ехмети - председател на Демократичен съюз за интеграция (ДСИ).

При гръмването на аферата тогавашният премиер Никола Груевски обвини Зоран Заев, че с подкрепата на „чужди служби" цели да дестабилизира страната. Близките до властта медии описваха „украински сценарий". Груевски организира многолюден протест в своя защита, а след това нареди полицейска операция по задържане на участниците в „пуча", в това чисто и Заев.

Той бе кмет на Струмица, когато на 31 януари 2015 г. властите в Скопие заявиха, че са предотвратили „опит за преврат". Последваха преговори, които Груевски опита да тушира така, че да остане на власт и да бъде служебен премиер. През януари той подаде оставка и бе заменен от социолога Емил Димитриев.

Ефектът на доминото

До този момент президентът Георги Иванов успяваше да отклонява вниманието от този скандал - къде заради мигрантския поток, къде заради икономически проблеми. Решението на Иванов да се спре следствието за подслувашването отприщи невиждани протести в Скопие, Битоля и Струмица.

Според анализатори ходът на президента е реверанс към Груевски, който го издигна два пъти - и то успешни - за президент на ВМРО-ДПМНЕ. Нещо повече, целта е да се сложи край на сагата.

Разследванията паднаха както за Груевски, така и за най-приближените му хора - Гордана Янкуловска, бивш вътрешен министър и бившият директор на разузнаването Сашо Миялков, който е негов първи братовчед. В списъка на амнистия влязоха и бившият президент Бранко Цървенковски от СДМС, както и водачът на опозицията Зоран Заев.

Всъщност, СДМС бе едвам кретаща опозиция и ако не бе скандалът с подслушването, партията отиваше към политическото небитие. Наследниците на комунистическата партия са толкова виновни за настоящото положение на Македония, колкото и ВМРО-ДПМНЕ, особено след като партията наложи пътя на антиквизацията. СДМС управляваха между 1992 г. и 1998 о. и успяха да върнат Македония в най-тежките години на изолация и българофобия.

Опозицията настоява за оставка на президента и ново служебно правителство, което да подготви „демократични избори" и отмяна на насрочените такива за 5 юни, тъй като има опасения от мащабни злоупотреби. Едно от условията за продължаване на преговорите на ЕС с Македония бе именно да бъдат насрочени парламентарни избори на 24 април, като това бе постигнато след преговори.

Нещо повече

Много македонци остават с впечатлението, че са участници в поредната геополитическа игра на „Великите сили", заради постоянните критики на Брюксел и на Москва към едната или другата страна.
Президентът на ЕС Доналд Туск каза, че „Европа се нуждае от стабилна Македония, насочвана от ръката на закона" и добави, че евро-атлантическото бъдеще на страната е в риск.

От Русия, опитваща се да прокарва все по-сериозно влияние в Западните Балкани, се изказаха в подкрепа на официалната власт и обвиняване на опозицията в конспирация. Външният министър Сергей Лавров подкрепи тезите на Груевски, че опозицията, с външна помощ, отново иска да създаде политически конфликт, който да попречи на изборите.

Присъединяването към ЕС и НАТО е възможност да бъдат осветлени проблемите, границите да паднат и да се работи ясно за преодоляване на етническия проблем, който заема все по-сериозно място. Охридското споразумение от 2001 г. уталожи проблемите на младата нация, но все по-явно се вижда, че това е било временно решение.

Споровете с Гърция за името можеха да бъдат разрешени чрез приемането на „Северна Македония" - както бе предложил Любчо Георгиевски, което нямаше да накърни шовинистичните проявления на настоящата власт в Скопие. Ясно се вижда, че в ерата на глобализацията трудно се поддържа митът за „античната македонска нация", която е пряк наследник на Александър Велики.

Стъпките към ЕС са проблем не само заради ширещата се повсеместна корупция в Македония - евентуалното присъединяване към Съюза означава изсветляването на бизнес, свобода на словото строги регулации и правила.

Липсата на желание за реформи е основна пречка за това, тъй като и до ден днешен стои на преден план нерешеният комплекс от механичното отделяне на земя и хора за създаването на Македония след Втората световна война.

Все по-реалистичен е вариантът за естественото разпадане на Македония.

Експериментът от Дейтън, който създаде федеративно управление в Босна и Херциговина между бошняци, сърби и мюсюлмани, ясно показва, че не работи. Още повече, че спецификата на македонската идентичност е диаметрално различна - докато една част ясно се обявяват за албанци, то другата част се лутат между това дали са сърби, българи или македонци.

През последните години населението от етническите албанци се увеличава, докато другото се топи заради ниската раждаемост и емиграцията. Това неминуемо води до асоциации с отделянето на Косово или по-пресния, но далечен пример - Сомалия, където вече християнската и мюсюлманската част са отделни държави.

Протестите към днешна дата са за политически свободи, но в най-близко бъдеще ще трябва да дадат отговора - възможно ли е съществуването на единна Македония, без да е част от ЕС и НАТО.

Македония няма как да съществува в този си вид и граници, без авторитарно управление и без „антиквизация", която се опитва да създаде хомогенна нация, заличавайки историята, културните и семейни връзки.

Опитът на Запада за „внасянето на демокрация" по западен модел няма как да бъде приложено в страна, където половина население живее под кланови нрави, а другата половина още търси своята идентичност.