Може ли всичко да е било инсценировка? Този въпрос все по-често се задава след неуспешния опит за преврат в Турция от 15-и юли.
Причината за тези конспиративни помисли е фактът, че държавният глава Реджеп Тайип Ердоган излезе по-силен от кризата. Сега той е с развързани ръце да си разчисти сметките с всички, които биха могли да бъдат негова опозиция, независимо за коя обществена сфера става дума. Прави впечатление например, че първият му акт на "отмъщение" не беше срещу превратаджиите, а срещу 2745 съдии, които бяха изключени от съдебната система. Заедно с тях бяха отстранени и петима членове на Висшия съдебен съвет. Така и не стана ясно каква точно е връзката между опита за преврат и съдиите.
Масово за преврата се твърди, че това е накадърен и зле организиран опит - и то в страна, в която военните имат дълга история с пучовете.
Като цяло превратаджиите останаха анонимни и най-вече невидими. Те завзеха само някои важни пътни артерии в Инстанбул, окупираха държавната телевизия и пуснаха демонстративно няколко военни самолета. Това беше видимата част на нещата. Ердоган, който беше на почивка в Бордрум, остана недокоснат, частните телевизии също, а важните летища много бързо се върнаха под контрола на правителствените сили.
Нищо чудно, че конспиративните теории се множат, но все в една посока - че всичко може би е било театър, организиран в услуга на Ердоган.
Нещо подобно намекна и вечният враг на турския държавен глава - проповедникът от Пенсилвания Фетхуллах Гюлен.
В самата реализация на преврата видимо имаше доста пробойни, които наливат вода в мелницата на любителите на конспирацията. Например защо беше окупирана само държавната телевизия, която е с нисък рейтинг, докато останалите шест частни канала продължиха да предават необезпокоявани?
Именно на един от тези частни канали Ердоган даде интервю през интернет по FaceTime, което означава, че пучистите не са завладели най-важното - телекомуникациите.
След това - Ердоган използва правителствения самолет, за да се прибере от отпуската си, като известно време кръжи във въздушното пространство преди Истанабул, а самолетът дори не е с изключен транспондер, благодарение на което има и снимка на полета във flightradar24.
През това време военните самолети, вместо да прихваната този на президента, кръжат над Анкара напълно безсмислено.
Ердоган каца на летище Ататюрк, което вече удобно е освободено от неговите привърженици, след като той ги е призовал по FaceTime.
И най-интересното, след като каца, Ердоган обявява преврата за приключил.
Ден по-късно се започва отново дебатът за връщане на смъртното наказание.
И все пак, ако разсъждаваме логично, въпреки че пучът се вдигна и падна само за няколко часа, неговата цена, измерена в човешки животи беше твърде висока.
Според Ахмет Сик, известен турски писател и журналист, има вероятност превратаджийте да са били принудени да действат по-рано от предвиденото заради изтичане на информация, което да е довело и до провала на цялата операция. За това говори засиленото полицейско присъствие на проправителствените сили.
Организирането на инсцениран преврат от страна на Ердоган, разбира се, не е невъзможно, но все пак е трудно. Сред предполагаемите организатори на пуча са 5-ма генерали и 28 представители на висшето командване. Всички те, по думите на Ердоган, ще платят висока цена. Което означава, че ще лежат много години в затвора. Какво биха получили те срещу тази "саможертва", в случай че са били участници просто в театър?
Смята се, че след опита за преврат Ердоган ще направи стъпка към президентска република, която да донесе повече стабилност на Турция. Истината е, че Ердоган и преди преврата се радваше на огромна подкрепа и нямаше причина да срещне непреодолима съпротива, ако реши да реализира плана си. Във всеки случай изглежда прекалено рисково това да е начинът.
И все пак не е ли Ердоган точно рисков играч?
Такъв е, но да си запалиш къщата и да се надяваш да не изгори, е ход, който надвишава здравословния за поемане риск.
