Реч на руския президент Владимир Путин с послания за промени в конституцията на страната, оставка на премиера Дмитрий Медведев и скоростно посочване на негов заместник - досегашния началник на данъчната служба в страната - Михаил Мишустин. Този кралски гамбит озадачи мнозина - както в Русия, така и по света.
Какво се крие зад този ход? Недоволството на Путин от работата на Медведев? Нови активни действия в тихата война между различните кръгове във властта на Русия?
Подготвя ли руският президент своето оттегляне или точно напротив - подготвя почвата за своята власт след края на мандата си през 2024 г.? И какво въобще значи новия пост на Медведев - зам.-председател на Съвета на сигурност на Русия?
Въпросите са много, а отговорите, типично за Кремъл под управлението на Владимир Путин - твърде малко. Сред руския елит 15 януари премина с ужасяваща скорост, като събитията прелетяха едно след друго.
Когато президентът започна ежегодната си реч пред Държавната дума, едва ли някой си е мислил за вихрушката от промени, които ще настъпят само часове по-късно. След повече от час говорене в обичайния си стил за социални проблеми като продължителния спад на населението в Русия и проблемите в жизнения стандарт, президентът внезапно призова за редица промени в конституцията на страната.
Сред приоритетите, които руският държавен глава набелязва, е фундаментална промяна в основния закон на Руската федерация, според която премиерът ще се избира от долната камара на парламента. До момента тези правомощия бяха възложени на руския президент. Измененията освен това имат за цел да засилят правомощията на премиера и се разглеждат като част от усилията на Путин да преструктурира властта в Кремъл.
Той обаче е категоричен, че Русия трябва да остане подчертано президентска република и президентът да запази правомощията си да освобождава от длъжност премира и федералните министри, след което отново държавният глава да назначава предложените министри. Путин също така иска да се запише в Конституцията изискване за кандидат-президентите да са живели най-малко 25 години в Руската федерация, да нямат чуждо гражданство или дори разрешение да пребивават в друга държава.
Малко след това дойде и оставката на Медведев, който я оправда с исканите от президента промени в конституцията на страната. Според доскорошния вече руски премиер и дългогодишна дясна ръка на Путин предложените промени ще донесат изменения не само в редица членове на Конституцията, но и в баланса на властите в Русия.
"При тези условия смятам, че е правилно правителството ми да подаде оставка в съответствие с чл. 117 от Конституцията на Русия", допълни досегашният премиер. Само часове по-късно Путин внесе в Думата името на Мишустин като заместник на Медведев.
Скоростта на нещата и бързата оставка на Медведев говорят за едно нещо със сигурност - той не е бил изненадан от думите на президента и от предложенията му за промяна в конституцията. За това говори и фактът, че вече му е намерен достатъчно удобен и малко или много символичен пост - зам.-председател на Съвета на сигурност на Русия (пост, който все още не съществува, но предстои да бъде създаден). Дали други под него са знаели обаче - това е доста спорно.
Резултатът обаче е на лице. В един момент за върхушката в Кремъл 2024 г. вече не се струва чак толкова далечна във времето. С действията и думите си Путин загатна за това, че няма да търси пети мандат или поне няма да търси още един пореден. Това на практика означава, че ще бъде търсен наследник за президентския пост през следващите 4 години.
В момента Путин е на 67 години, а в края на мандата си ще е прехвърлил вече 71 години и ще има зад гърба си 24 години във властта на Русия. Според много анализатори той ще търси как да се оттегли възможно най-леко от президентския пост и да предаде щафетата на следващ лидер, без това да предизвика големи трусове във властта.
Той, разбира се, трябва да определи наследника си така, че да не се окаже в ситуация някой след това да ревизира управлението му и да го преследва за спорни решения - реален проблем, пред които са били изправени много от предшествениците на Путин на поста, още от времето на СССР. Когато не знаеш дали този след теб на власт няма да започне да рови и да задава неудобни въпроси, е трудно да се оттеглиш.
Още повече, че властта в Русия в момента напомня повече на големите царски и кралски дворове от миналото, отколкото на демократична държава от XXI век. Макар Путин безспорно да е на върха в държавата и да държи цялата власт, обкръжението му далеч не е толкова хомогенно и единомислещо, колкото може да се предполага.
Напротив, около него гравитират няколко кръга, които не просто имат различни виждания за това как страната трябва да се развива, но постоянно се менят. Хора, които доскоро са били на преден план в политиката, могат лесно да се окажат изтикани далеч от одобрението на президента.
С други думи, Владимир Путин стои на върха на една изключително нестабилна, но много мощна структура, балансирайки между различните интереси и фракции по начин, който ги оставя да се боричкат помежду си, а не да се фокусират върху него.
Затова за него и промените в конституцията, които се предлагат, са важен начин за подсигуряване на това, че следващият президент (който и да е той), ще е някой, който се е издигнал в живота по времето на Путин и (почти по всяка вероятност) с негово одобрение. Именно за това говорят новите изисквания за кандидатите за държавен глава - да живее от най-малко 25 години в Руската федерация и да не е пребивавал през това време в друга държава.
Това изключва всички изгонени олигарси и хора с достатъчно причини да мразят президента да се превърнат в негови наследници. Разбира се, един подходящ човек (достатъчно верен, но пък за сметка на това способен и изпълнителен) на поста като наследник на държавния глава може да позволи на Путин да оказва контрол върху развитието на държавата като постепенно се дистанцира все повече и повече от властта, след като се оттегли като президент.
Другата важна промяна - премиерът да се избира от Думата и да се разширят правомощията му - също говори за желанието на сегашния властелин на Кремъл да облекчи периода на преход след собственото му оттегляне. Макар президентът да остава ключовата силна фигура в държавата, премиерът ще получи една идея повече власти и самостоятелност.
Това може да се тълкува през желанието различните кръгове около Путин да бъдат допълнително балансирани след постепенното му оттегляне.
Идеята, че дори някой от "конкурентен" кръг може да вземе властта след 2024 г. е много по-лесна за приемане, ако се знае, че ще има възможността за оказване на някакъв контрол през засилената роля на парламент и премиер. Иначе казано - този ход на държавния глава цели да установи не точно паритет между различните сили под себе си, но да им даде възможността да постигнат разбирателство и без него самия в картинката да оказва контрол.
Според друга теза отслабеният президентски пост и поставянето на "правилен" човек на него само ще позволи на Путин да продължи да дирижира руската политика зад кадър, а той (вероятно) подсилва премиерския пост, за да го поеме след това - ход, подобен на този през 2008 г.
В тази идея има смисъл - първо, че това е нещо, което вече е изпитано, и второ - Путин може и да не иска толкова лесно да остави властта в ръцете на други. Поне не и засега.
Доскоро Медведев беше един от потенциалните кандидати за наследник. Още повече, че той вече е бил на президентския пост между 2008 и 2012 г.
Според мнозина експерти обаче Путин е разочарован от него и от кабинета за липсата на прогрес по т. нар. национални проекти от 2018 г. - "Човешки капитал", "Комфортна среда за живот" и "Икономически растеж". С други думи - важните политики, които да работят за вдигането на жизнения стандарт на руснаците.
Освен това Медведев беше един от най-силните застъпници за широко неодобряваната пенсионна реформа в страната, която вдига възрастта за пенсиониране.
Всичко това кара експертите да смятат, че промяната, освен всичко друго, е и знак от президента, че иска повече работа именно в тази социална плоскост. От една страна смяната на правителството може да намали напрежението и недоверието към властта сред руснаците поне частично, а от друга ще даде глътка свеж въздух за развитие.
Самият Михаил Мишустин изглежда е подходящият човек за поста - той не е кадър от висшия ешалон на властта, технократ с похвална (според мнозина) ефективност във Федералната данъчна служба и най-вече - човек, който лесно може да бъде изпратен обратно на заден план, когато стане въпрос за истинското "унаследяване" (стига, разбира се, той самият да не си изиграе картите смело и добре и да не се превърне във водеща фигура).
Мишустин действително организира реформата и цифровизацията на данъчната служба - една огромна бюрокрация, която дълго време не работеше ефективно и която той превърна в служба, вдъхваща респект. На фона на това, че и до днес голяма част от администрацията в Русия е доста повече на хартия, отколкото в дигитален вариант, действията му определено правят впечатление.
Но вече да говорим за него като за потенциален наследник ще е преувеличено. До края на мандата на Путин остават още 4 години и в тях може да се случи какво ли не.
Макар вече да се говори за това кой ще поеме щафетата след него, това не означава, че някой като цяло може да предвиди плановете на руския държавен глава.
Неговата политика съвсем целенасочено е да не дава ясни сигнали до последния момент какво точно смята да прави със себе си и с Русия след 2024 г.
И като нищо може да разберем в каква посока ще тръгне страната съвсем скоро преди самия край на мандата му. В новата дворцова Русия на Путин това обаче е нещо нормално.
