"Coming out atheist".
Такъв забавен подкаст слушах наскоро; заглавието играе с признанието, че си хомосексуален.
Двете водещи обясняваха колко е трудно в някои места на фундаменталистка Америка да се разкриеш като невярващ - родителите са огорчени, общността те маргинализира, колегите почват да се съмняват в теб.
Всъщност не е много по-лесно днес в България да кажеш публично, че не си православен, макар причините да са съвсем други.
Помислете, възможен ли е политик у нас - от Добри Джуров до Георги Близнашки - когото да не видим със свещ в църквата да подлага глава за поръсване със светена вода?
Костов правеше интимни жестове на вярата, които веднага се популяризираха от медиите, Симеон Сакскобурггота църквата споменаваше в молитвите като Негово Величество, а г-н Борисов, най-умел и тук в публичното вярване, обича нежно да нарича божеството „Началника".
Но тази работа не касае само властта, става дума за културен код: да вярваш е въпрос не на метафизика, а на приличие. На българщина.
Защо е важна църквата, питате - 99% ще възпроизведат наученото в пети клас, а именно, че защото вярата е запазила българския народ през робството.
В този смисъл да „къмваш аут" като атеист в България е да извършиш национално предателство, от което неминуемо почват да те гледат малко на „цър арапин".
Една статистика, която ми попадна напоследък, показва, че България е сред страните, където най-малко хора са склонни да се определят като атеисти - с това тя се нарежда до Турция, Пакистан, Нигерия, Индия.
Повече атеисти от тук има и в САЩ, и в Русия, и дори в Саудитска Арабия. Най-много, без изненада, те са в Китай, Чехия, Франция.
Подобни анкети разбира се не бива да се взимат като сериозно мерило - хората у нас са по-скоро суеверни отколкото религиозни; вълнува ги повече как Ванга да бъде обявена за светица, по-малко защо понякога лошите хора успяват в живота.
Боядисват яйца, провират се под масата, кичат се с кокетни златни кръстчета. Забелязали сте, че колчем църквата настъпи на някой фронт - примерно забрани концерт на Мадона - уж православните българи тутакси изръмжават срещу й?
Анкетата е показателна за друго, тя сочи трудността, която тук изпитваме да отстояваме своята индивидуалност: съжалявам, дядо поп, не ме брой в твоята енория, аз пък вярвам в Големия взрив.
„Атеизъм" впрочем е дума, която лично на мен не ми харесва: атеистът е също толкова сигурен че няма Бог, колкото вярващия - че има.
Вече два века модерната епохи на учи да се съмняваме, да проверяваме, да отхвърляме авторитети. Мен лично, ако ме попитат дали вярвам в Бог, сигурно ще върна въпроса: какво имаш предвид под „Бог"?
Дядо с бяла брада на облаците, който обича да измъчва вярващите с пост и изпитания, или някакъв общ смисъл на Вселената? Какво значи „вярваш"? Да целувам ръка на дядо поп или да се опитвам да бъда добър човек?
Разбира се, границата между религиозни и атеисти е доста разтеглива. За едни да вярваш значи да бъдеш готов да се опашеш с бомби и да се гръмнеш за божията слава, за други - просто в тежки мигове да се успокояваш с мисълта, че отгоре те следят и ще помогнат.
За едни трябва да отричаш еволюцията до последния архиоптерикс, за други е достатъчно да си окачиш една иконка и си караш както знаеш. Ако знаем това, ще разберем и какво казваме, когато застанем на другия полюс като невярващи.
Аз се ... СЪМНЯВАМ. Поздравления за написаното. Съмнението е водещия принцип на науката и демокрацията и най- големия враг на религиите. Помислете само, кой е най- отговорен за развитието на човечеството и кой за бедите и войните. Съмнението води до търсене на отговори и прави хората човеци. Крайностите правят хората вълци, свине, овце и т.н.
Някои хора, като останат без работа (в общия смисъл) и се чудят с какви "велики дела и теми" да се захванат. Погрешни извори, не отговарящи на действителността и много, много баласт.
Аз, поне, от това, което зная за отношението на българите през вековете към религията, съм останал с впечатлението, че ние изпитваме, общо взето, привързаност към църквата, може би като символ на националната ни идентичност, и винаги сме недолюбвали поповете. Да не говорим за някаква ревност, за пристрастие към православието и от там нетърпимост към останалите, намерилите почва в България християнски номинации и други религии. Така че ние не сме атеисти, защото никога не сме били истински религиозни, та да отидем със всички колебания и съмнения на противоположните позиции. И, както стана дума за хомосексуалните, набирайки кураж да заявим пред общността от вярващи – „ Моите съмнения са разклатили невъзвратимо вярата ми и аз се разкривам пред вас – аз съм атеист!” За всеки случай вярваме, че съществува някаква сила и т. н. Един вид: „добре сме с дявола, защо да не сме добре и с Господ?” Колкото до демонстрираната от нашите политици с повод и без повод „искренна набожност” , излишно е да го коментираме, това си е изтъркан трик от арсенала им за спечелване доверието на „електората”.
Не сме религиозно вярващи, а сме атеисти и спазваме просто поверия. Ето например аз сега не се прекръстих с молитва, а вместо това си плюх в пазвата да не ми се случва да съм толкова тъп като Янаки
Ето превод на един много показателен абзац от статия със заглавие „Християнството си отива от Европа” в “Il giornalе” – Италия „На първо място, дехристиянизацията на Европа е процес в ход от едно цяло столетие, който в последно време значително се ускори. Tози процес се изразява не само в изчезване на религиозното чувство, несъблюдаване на обичаите, непосещаване на религиозните служби и рязкото намаляване на тези, които желаят да станат религиозни служители, но води и до това, хората повече да не чувстват своята принадлежност към християнската цивилизация, което се проявява в културата, народния бит, в дълбочинната ориентация и всекидневния живот. Това, което изглеждаше естествено и цивилизовано, запазило се хилядолетия в обичаите и сърцата, се руши с потресаваща скорост, преобръща човека, променя отношението му към живота и секса, към раждането и смъртта, разрушава семейството във всичките му аспекти. Убеждения от векове, непоклатими допреди двадесет години, морал, обичаи, език – всичко се руши......”
Kato видях заглавието си помислих,че това го е писал Лебовски.
Иначе аз не съм фен на християнството и другите Авраамистични религии! Обаче смятам,че те не могат да бъдат преборени от хард кор атеисти. Начинът да се бори човек с религиите е тя да бъде развенчавана и показван нейния произход и по-точно на християнството. Че самото християнство произхожда от по-стари религии и не е нещо уникално и т.н... Както правят хора като Питър Джоузеф, Максуел,Кърси Грейвс, Менли Палмър Хол и т.н.. Които имат познания по материята.
Frida | 26.09.201412:22
" съжалявам, дядо поп, не ме брой в твоята енория, аз пък вярвам в Големия взрив." Аз пък не виждам проблем да си християнин и да вярваш в големия взрив. Все пак и Бог си има своята методология да направи нещата, не е нужно да ползва вълшебна пръчка, нали!?
Учението на Христос, не е християнство. Христос не е християнин, както Хегел не е хегелианец. Християнството започва със свети Павел, който (заедно с християнските теолози като Августин, Тома Аквински....) превръща морално-етичните принципи и внушения на Исус, които са общочовешки истини и са същност на всички световни религии, в догма. Това, което четем в Евангелията, са морални, а не онтологични, космологични и не знам какви други истини, които да влизат в противоречие с логиката и критичното научно мислене. Какво ни учи Исус: когато искаме да се помолим, да не ходим в храма, както правят лицемерите, а да се молим у дома си. В молитвата си да благодарим на Бога за благата, които имаме, да го молим да ни защити от злото, което е в нас, и забележете, „ДА НЕ ГО МОЛИМ ЗА НИЩО ДРУГО, ЗАЩОТО НАШИЯТ СЪЗДАТЕЛ, ПО-ДОБРЕ ОТ НАС ЗНАЕ, КАКВО НИ Е НЕОБХОДИМО.” Да не съдим, за да не бъдем съдени; да не гледаме сламката в окото на брата си, когато имаме греда в своето, и така нататък в този дух. Исус проповядва милосърдие, великодушие и любов към ближния, което само по себе си изключва нетърпимосттта към тези, които не са от твоята секта, нещо което е характерно за християнството. Както е нормално в текстове, които са многократно преписвани и по-начало компилации от най-различни по-стари източници, във фактологията на Евангелията има много противоречия, но те нямат отношение към морално-етичните, непреходни предписания на Исус. Предписания, които биха помогнали на човек да постигне вътрешно равновесие и хармония с околния свят.
Е щом автора вярва в големият взрив, поне знае е ли че теорията е на католически свещеник, или си й вярва без да знае особено много за нея. Та и той си е религиозен значи, просто е от друга религия.
Политическата позьорщина е ясна, Ако е общоприето да се ходи с перо забучено отзад, те и това ще направят. Извън политиците, обаче, идват средностатистическите граждани, където откритото обявяване на някаква „различност“ има други корени. Да се противопоставяш открито на общоприетото е предпазен клапан на животното дремещо в нас. Един вид бунт на свободната воля срещу порядките на обществото. Преди 89-та някои хора тайно ходеха на църква, но ходеха толкова „тайно“, че всички да разберат. Сега същите се обявяват за атеисти, въпреки, че никой не ги пита какви са. Колкото е по-контролирана държавата, толкова нараства и броят на „бунтарите“, но при всички случаи, това са хора с робски душички. Те имат нужда да изразят вярванията си публично, да вървят срещу течението. Свободните по душа не занимават хората с вярванията си и за тях статистика няма как да се направи. Толкова за публичното афиширане. За вярванията и суеверията, които човек не споделя с никого – като следствие от начина на възприемане на заобикалящото ни, всеки човек се мисли за център на вселената и използва различните суеверия, като спасителен пояс срещу страхът да не се затрие. „Е как, толкова знания съм натрупал, умения и опит, не може да се загубят просто така! Все трябва да отидат някъде!“ С други думи, всяко суеверие предполага наличието на висша сила извън обозримия ни свят и съответно някаква форма на съществуване след смъртта. Отделен въпрос е, че суеверията са дейност на разума и човекът е единственото животно на планетата, което е надарено с разум и … наказано със страх от смъртта. „Създателят“ има малко извратено чувство за хумор, не мислите ли?
Тц, тц, тц, как можах да си забуча коментара под номер 13-ти
Споко, Роуане, не вярвай в суеверия, носи лош късмет
янаки, Християнството си съществува при Христос даже. Например култът към Митра е точно като учението Христово. Преди него е имало минимум 16 разпнати спасители.