Омер Ташпънар е старши сътрудник към центъра Брукингс, като специализира в сферта на сигурността и разузнаването на 21 век. Ташпънар е експерт по турската вътрешна политика.
Ето как той описва ситуацията в родината си след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган, пред Vox:
Ситуацията е крайно изненадваща, дори за онези, които следят отблизо турската политика. По всичко личеше, че Ердоган е концентрирал цялата власт. Обществото беше разделено между неговите поддръжници и онези, които се възмущават от ислямистките и автократичните му наклонности.
Много хора бяха убедени, че Ердоган се опитваше да наложи диктатура. Но все пак той успяваше да държи армията под цивилен контрол. Никой не е очаквал, че някаква малка фракция от въоръжените сили ще се опита да го свали от власт с преврат.
По мое мнение, това е провален опит за преврат, организиран от офицери на средни позиции в армията, които не успяха да наложат подчинение на единно командване.
Върховните командири на турската армия не подкрепиха узурпаторите.
Това беше непрофесионален, неорганизиран, нескопосан опит за преврат.
За разлика от този случай, при всички предходни военни преврати армията действаше единно и се подчиняваше на командването. Тогава военните контролираха медиите, държавните институции, политиците, дори вкараха министър-председател в затвора.
Това, което наблюдаваме в момента, е една хаотична ситуация, при която е очевидно, че провокацията идва от малка група сред военните.
Ердоган беше оставен на свобода, той успя да се свърже с медиите, имаше възможност да призове десетките хиляди свои привърженици да излязат по улиците.
На практика, нямаше вечерен час, нямаше наложено военно положение, нямаше стабилност и ред в организацията на преврата. Полицията и армията се сблъскаха една с друга, като полицията остана лоялна на Ердоган.
Твърде рано е да се каже кой стои зад този неуспешен опит, но двете заподозрени сили са гюленистите и кемалистите. Гюленистите са бивши съюзници на Ердоган. Те са умерено ислямистко социално движение - не са салафисти, не са и фундаменталисти.
Кемалистите са привърженици на светската държава, те са националисти и роптаят срещу ислямистките политики на Ердоган.
Хората на Фетхуллах Гюлен играеха ключова роля като поддръжници на правителството на Ердоган. Но към 2010 или 2011 г. гюленистите го изоставиха и дори го атакуваха с обвинения в корупция. Това беше началото на сериозно разцепление в ислямисткото движение на Турция.
Добре известно е, че гюленистите имат последователи сред турските въоръжени сили, но традиционната им сила в Турция е в полицията и съдебната власт.
През последните 2 години Ердоган организира чистки в службите и прокуратурата, за да се освободи от гюленистите. Затова турските медии, контролирани от Ердоган, обявиха, че вероятно зад преврата стоят офицерите на Гюлен.
Самият Ердоган е податлив на конспиративни теории. И досега той живее в постоянна параноя, че може да изгуби властта си.
Ердоган иска да контролира всичко в Турция. Тези тенденции ще се засилят още повече от това, което се случи в нощта на 15 юли. Той ще удвои усилията да консолидира властта си и контрола върху всички институции.
Опитът за преврат ще му даде повод да прокара със сила плановете си за създаване на президентска република - нищо чудно Ердоган да обяви, че превратът доказва, че Турция има нужда от новата конституция, за да се гарантира, че държавата ще бъде под контрола на народа.
Това, което се случва в Турция, е събитие без прецедент в историята на държавата. Армията вече не е толкова силна, колкото беше в миналото. Вече няма реално усещане за подчинение на върховото командване. Онези, които се надяват, че Ердоган може да бъде спрян с военен преврат, грешат.
Подобряването на турската демокрация и спирането на провала към авторитаризъм трябва да се случи чрез цивилната опозиция и чрез свободни избори, а не с военен преврат.
Ердоган ще го преживее и ще се опита да наложи още по-мощна диктатура.
Сега е времето Европа и САЩ да се заемат с Турция и да накарат Ердоган да отвори достъпа до властта за опозицията, да бъде по-демократичен.
САЩ имат известни механизми за влияние върху Турция, но Европейският съюз е в по-добра позиция: Турция иска да бъде приета в ЕС, дори има конкретна пътна карта за реформиране на турската демократична система.
Затова най-добре би било САЩ да подкрепи ЕС в опита да се намеси в Турция и да не позволи на ЕС да омаловажава автократичните тенденции на Ердоган срещу обещанията му да спре притока от сирийските бежанци.
ЕС трябва да отстоява демократичните си стандарти в преговорите си с Турция и да не се поддава на изнудване.
