Кога ще свърши кризата с коронавируса? Единственият що годе точен отговор на този въпрос е: "Когато се появи ваксина срещу него."
В момента се наливат милиарди и милиарди долари в разработването на лекарства, терапии и най-вече - ваксини срещу COVID-19, като надеждата в е най-кратки срокове учени и фармацевтичните компании да излязат с работещо решение за този глобален вече проблем.
И все пак има една възможност, която светът предпочита поне към момента да игнорира - Ами ако ваксината не дойде достатъчно скоро? Или не дойде въобще като цяло? Колкото и неприятно да звучи тази опция, тя е съвсем реалистична.
Като се има предвид, че вирусът все още е толкова нов, ние също не знаем как действа имунитетът към него или колко дълго може да продължи. Може да се окаже, че еднократна ваксина не е ефективна срещу него и се изисква или неколкократото ѝ поставяне, или периодично явяване, за да се засили отново имунитетът срещу заразата.
Реално според специалистите за изготвяне на ваксина в условия извън пандемията обикновено са необходими години - пет, дори десет, за да има накрая готов и действащ продукт.
"Обикновено извън пандемията ще са необходими десет години или повече, за да се разработи ваксина. Мисля, че трябва да имаме предвид това, когато мислим за това, което се опитваме да постигнем с COVID-19", коментира Чарли Уелър, началник на звеното за ваксините в тръста Wellcome, насочен към работа за здравеопазването.
Макар американският президент Доналд Тръмп уверено да убеждава света, че ваксината е на една ръка разстояние, а от редица места, включително Китай и Русия, да обясняват, че вече провеждат тестове с пациенти, наистина много вероятно е да нямаме реално действащ медикамент, който да предотвратява гарантирано заразяването с COVID-19.
Според професора по молекулярна вирусология към Университета в Лийдс, Великобритания, Никола Стоунхаус не е добра идея учените да бъдат излишно пришпорвани за резултати, тъй като това може да доведе до грешки и до неработещи или дори опасни ваксини.
Тя, разбира се, остава оптимист по темата. В момента се разработват над 115 различни ваксини срещу коронавируса, като надеждата е, че все една от тях ще успее да издържи всички тестове и ще влезе в употреба.
Първата част от разработването на ваксината е да разберете какво да поставите в нея - кои антигени ще произведат желания имунен отговор. Обикновено това може да отнеме години лабораторни работи и изпитвания върху животни, но в случая светът вече разполага с определена преднина - има известен предишен опит в тази насока покрай други подобни заболявания.
"Вече имаме някаква представа какво трябва да се съдържа във ваксината заради предишни огнища на коронавируси като SARS и MERS, така че дизайнът на ваксината бързо започна", обяснява Беате Кампман, директор на Центъра по ваксини към Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. Повечето кандидати за ваксина са насочени към протеина на "шип" на вируса, което му позволява да се свързва с човешките клетки и да причинява инфекции.
Въпреки всичко обаче изследователите трябва да потвърдят две неща: че тяхната ваксина е безопасна за хората и че е ефективна защита срещу COVID-19. Това се случва чрез множество изследвания и клинични изпитания върху доброволци. Това се случва на няколко етапа и всеки един от тях отнема време.
По-важното - на всеки един от тях ще отпадат кандидати за ваксини. И нищо не може да гарантира, че в един момент няма да се окаже, че нито една от тези ваксини всъщност не работи.
Подобна е ситуацията и с ваксината срещу ХИВ, с каквато всъщност светът все още не разполага, дори и след над 30 години работа по въпроса.
През 1984 г. министърът на здравеопазването на САЩ Маргарет Хеклер обяви на пресконференция във Вашингтон, че учените успешно са идентифицирали вируса, който по-късно е станал известен като ХИВ - и прогнозират, че превантивната ваксина ще бъде готова за тестване до две години. И до днес, близо 32 милиона смъртни случая по-късно, светът все още чака ваксина срещу ХИВ.
Дълги години "ХИВ-позитивен" беше смъртна присъда, гарантираща че човек ще прекара последните си месеци изоставен от обществото и със стигма. В последните години все повече се развиват различни терапии за справяне с болестта, удължавайки живота на заразените. Развиха се и редица политики за справяне с разпространението на вируса, но реална, работеща ваксина липсва.
Разбира се, тук става въпрос за два много различни вируса, тъй като самата същност на ХИВ е много по-сложна от тази на коронавируса (поне от това, което знаем до момента). За сметка на това продължава да е много трудно да се разработят ваксини за обикновените риновируси и аденовируси - които, подобно на коронавирусите, могат да причинят симптоми на настинка. Има само една ваксина за предотвратяване на два щама аденовирус и тя не се предлага в търговската мрежа.
Ако същата съдба сполети ваксина срещу COVID-19, вирусът може да част от живота на хората в продължение на много години. Затова ни трябва План Б за действие, ако разработването на ваксина отнеме твърде много време.
В случая такъв вече има - разработване на лечение. Различни вече съществуващи препарати като "Ремдесвир" биват подложени на множество тестове, които да установят дали помагат при лечението на заразата. Все още се установява дали прилагането на кръвна плазма от хора, преборили вече COVID-19, помага също. Съществуват още няколко медикамента, за които има потенциал да са от полза в борбата с вируса, но за всяко едно от тях трябва да се установи до каква степен и дали помага.
До откриването на работеща ваксина или до потенциалното изчезване на коронавируса обаче обществата ще трябва да се научат да живеят с опасността от заразата. На практика това, че има опасен вирус, не означава, че светът спира да се върти. Нуждата от работеща икономика и търговия остава, а блокадите носят своята цена.
Затова и падането им, въпреки че рискът от повторна поява на вируса не е малък, е необходимо вече. Така хората трябва да се адаптират към една нова реалност, в която опасността от нови вълни на заразата е реална.
Най-малкото това означава, че в обществото вече много повече ще се внимава за дребните симптоми като кашлица, втрисане дори отпадналост. Много повече ще се залага на работата от вкъщи за сметка на офисите, или поне на зачестяването ѝ за онези бизнеси, които могат да си го позволят.
Според някои експерти маските трябва да са задължителен аксесоар. Въпреки че съществуват множество дебати по темата, идеята, че ако масово хората носят предпазни маски и/или шлемове, опасността от предаване на заразата ще намалее значително. Също възможна идея е разполагането на много места на диспенсъри с антибактериален гел, носене на повече медицински ръкавици и т.н.
Разбира се, социалните контакти също би трябвало да намалеят. Или поне физическият контакт при тях.
Това означава ограничаването на масови мероприятия. Кино, театър, различни концерти, спортни мероприятия и други събития все повече ще се предават онлайн, а чисто физически ще се взимат мерки за ограничаването на физическите контакти.
Съответно много от предприетите предпазни мерки ще останат, а пътуването в чужбина вероятно ще намалее значително до тези, които действително трябва заради работата си да пътуват. Това ще окаже силно негативно влияние на туризма и много други бизнеси, но ще осигури някаква форма на гаранция, че евентуалното повторно разпространение на вируса ще бъде много по-ограничено.
Другият важен момент ще падне върху масовото тестване. За да се уловят движенията на вируса, се изисква да има информация за неговото движение. Това означава сериозно прилагане на бързите тестове за антитела, както и използването на приложения за следене на здравословното състояние. Така при първи симптоми още пациентите ще бъдат ориентирани дали трябва да минат в изолация, или просто страдат от някакъв грип.
Въпреки всичко това, очакванията на експертите са, че до откриването на работеща ваксина и вкарването ѝ в масова употреба, всяка година коронавирусът ще заразява по няколко милиона души със съответния брой тежки и смъртни случаи. Подобна е ситуацията и при дребната шарка, преди да бъде приложена масово ваксината срещу нея - средно по 2-3 млн. нови заболявания всяка година.
Разбира се, всичко това е в сферата на вероятностите. Масово експертите по света вярват, че ваксина ще има и то сравнително скоро, вероятно догодина или през 2022 г.
Изключително мащабни усилия и средства са вложени в тази насока, за да се оставят нещата просто така, и то в условия на пандемия. И все пак - ваксините са твърде сложно нещо, че да слагаме всичките си надежди върху тях.
