По всичко личи, че Камала Харис ще бъде избрана за кандидат за президент на Демократическата партия в САЩ.
С оттеглянето си от надпреварата действащият държавен глава на Америка Джо Байдън я подкрепи официално.
Малко след това вярност към нея заявиха делегати от Конвенцията на Демократите, изявени политици от партията и звезди от Холивуд.
Започнаха да се появяват информации, че за часовете, откакто Байдън обяви оттеглянето си, Харис е успяла да събере дарения в размер на близо 50 млн. долара, подготвяйки се за голямата битка срещу кандидата на републиканците Доналд Тръмп.
Колкото и пари обаче да успее да акумулира за предизборната си кампания, това едва ли ще промени мрачните перспективи, пред които са изправени демократите няколко месеца преди вота за Белия дом.
Защото това толкова нужно оттегляне на Байдън от надпреварата вместо да създаде условия за "обръщане на мача", само показа в колко лошо състояние се намира в момента Демократическата партия.
И Демократите сами са виновни за това със своята недалновидност.
Нека го кажем директно - Кандидатурата на Джо Байдън за преизбиране беше грешка, а оттеглянето му от надпреварата сега дойде на един твърде късен етап.
Очевидно светът трябваше да види онзи злополучен дебат, в който президентът на САЩ изглеждаше като уморен и объркан старец без съвсем ясна идея къде се намира и защо е там.
По-лошото обаче е, че след оттеглянето му няма достатъчно силен кандидат, който да го замени. И не, Камала Харис не е достатъчно силен кандидат.
От Барак Обама насам и неговата жива реторика Демократическата партията така и не успя да лансира млади силни лидери, които да поемат щафетата.
Достатъчно е да погледнем кандидатите за президент през 2016 г. и 2020 г., за да се види, че водещите лица сред прогресивната партия на Америка са група сърдити старчета.
От Хилари Клинътн и нейната повърхностна предизборна кампания, захаросана с подкрепа от Холвуд, през радикалните леви мечти на Бърни Сандърс и желанието на Елизабет Уорън да наложи данъци на богатите - на демократите сякаш им липсва ново, младо поколение водачи.
На хартия Камала Харис трябва да е перфектният отговор на този проблем.
Сред морето от възрастни бели кандидати тя е жена от смесен произход с индийски и афроамерикански корени, успешна кариера на прокурор и умерени политически възгледи - идеална да отговори на търсенията и на по-центристките избиратели, и на левите фенове на идеята за културната репрезентация.
Това, което е на хартия обаче, не винаги се отразява и в реалността. Защото от 2020 г. досега Камала Харис не е показала нещо, с което на практика да бъде запомнена в политиката.
Въпреки че е представлява малцинствените групи и е символ на многообразието, Харис не успява да се възползва максимално от този си бекграуд. А популярността ѝ сред цветнокожите избиратели с нищо не гарантира, че те ще се мотивират да гласуват за нея само на тази база.
Някои биха казали, че тя е неизбираема, защото е жена, но това не е така. По-големият ѝ проблем е, че като политик тя не се отличава с нищо.
През 2020 г. тя беше кандидат за президент, но кампанията ѝ приключи още преди самото начало на първичните избори в Демократическата партия, тъй като съветниците ѝ прецениха, че няма шансове.
Заради своя бекграудн тя беше избрана за вице на Байдън, за да "оцвети" малко образа му на възрастен бял мъж от Делауеър и да направи профила му по-избираем сред малцинствата.
На поста на вицепрезидент обаче тя обаче до голяма степен беше мълчалива сянка. Името ѝ е свързвано най-вече с миграционната политика на администрацията на Джо Байдън, която пък е и една от основните точки за атака от страна на републиканците.
Затова сега като кандидат на Демократите тя няма зад гърба си някакви безспорни успехи на поста.
Дори напротив - тя носи багажа на едно управление, което премина през може би най-сложната политическа ситуация, в която Америка се е намирала от Кубинската криза насам.
В своя мандат Джо Байдън трябваше да се изправи пред последиците от глобалната пандемия от коронавируса, войната в Украйна и инвазията на Израел в Ивицата Газа, докато през цялото време се вихреше икономическа криза.
И никой не може да се каже, че той се справи блестящо с тези проблеми.
Една голяма част от американците са недоволни от високите цени на храните и горивата, както и от ръста в лихвените проценти, който прави покупката на собствено жилище доста по-сложна за милиони хора в страната.
А на фона на това идва Тръмп със своя реваншизъм, с тролското си поведение и с желанието да натрие носовете на целия либерален елит.
Той оцеля опит за покушение и в момента е на върха на силите си, като след няколко месеца трябва да се изправи срещу това, което хаосът в Демократическата партия ще излъчи като кандидат за президент.
Ако Байдън беше решил да не се кандидатира за втори мандат или дори ако беше решил да се оттегли по-рано, Демократите можеше и да имат шансове.
С един по-млад и енергичен кандидат, с достатъчно ясна и категорична политика, този кандидат би могъл да противостои на ексцентричността и грандоманщината на Тръмп.
Сега обаче шансовете да видим завръщането в Белия дом на скандалния бизнесмен, съден и осъждан за измами, изглеждат огромни.
