Руският опозиционен лидер Алексей Навални все още е в кома, борейки се за своя живот след като на 20 август бе приет в болница в Омск със съмнения за отравяне.
И докато според привържениците и приближените на най-яростния политически противник на президента Владимир Путин със сигурност може да се говори за опит за убийство, то това не е съвсем така за лекарите, поели грижата за Навални в Омск.
Според тяхното заключение, преди да дадат съгласието си Навални да бъде откаран в Германия, състоянието му е резултат от метаболитно разстройство, довело до рязък спад в нивото на кръвната захар. Без следи от умишлено отравяне.
Поне към момента е трудно да се определи дали е имало опит за убийство или не. Все пак цялата ситуация около Навални отново повдига множество въпроси относно политическата среда в Русия и отношението към опозиционни лидери или журналисти.
Не е случайно, че наред с политическата опозиция в Русия, в международен план също витае съмнението за вероятен опит за убийство срещу Алексей Навални. През последните години се натрупват немалко истории, при които имената на отявлени критици на Путин са замесени в случаи с отравяне.
Достатъчно е да се спомене името на бившия шпионин Александър Литвиненко, отровен с полоний в Лондон през 2006 г. Или това на разследващия журналист Анна Политковская, която през 2004 г. проявява симптоми на отравяне, а две години по-късно е застреляна в апартамента си заради своята остра и критична позиция срещу правителствените политики.
Друг разследващ журналист - Юрий Щекочихин, умира през 2003 г. при мистериозни обстоятелства, само няколко дни преди планирано пътуване до САЩ за среща с агенти на ФБР. Официална заключение за неговата смърт е "алергична реакция".
Последният известен случай е от 2018 г., при който бившият двоен агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря са приети в критично състояние, след като са открити в безсъзнание на пейка в град Сейлсбъри, Великобритания.
Двамата в крайна сметка оцеляват, а британското правителство обвинява Русия в опит за убийство чрез отравяне с нервнопаралитичния агент "Новичок". Впоследствие поредица от материали на международния екип разследващи журналисти Bellingcat разкрива подробности относно дейността и самоличностите на двамата руски шпиони, отговорни за нападението срещу Скрипал.
Става ясно и че агентите са част от по-голяма специализирана група с названието "Звено 29155", която оперира на територията на Европа и има участие в опита за отравяне на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев, в дестабилизационна кампания в Молдова, както и в опита за държавен преврат в Черна гора от 2016 г.
Поставени по този начин фактите показват, че употребата на отровни вещества срещу неудобни опоненти определено не е непозната дейност за руските силови служби.
Дали обаче може да се търси тяхната директна намеса що се отнася до критичното състояние на Навални?
При всички положения подобна хипотеза не може да бъде отхвърлена. Особено имайки предвид увеличаващата се популярност на Навални и масовите антиправителствени протести в Хабаровск след ареста и повдигнатите обвинения срещу местния опозиционно настроен губернатор.
Все пак Навални сам е споменавал, че би бил по-вреден за режима мъртъв, отколкото ако е жив.
По тази логика трудно би било да се вярва, че в плановете на Путин влиза създаването на мъченик и символ, който да генерира и обединява около себе си опозиционни идеи.
Навални може да е критичен, остър и потенциално опасен фактор за режима, но все пак той действа в една затворена среда, а всяко едно негово действие и идея повече или по-малко могат да бъдат контролирани или ограничавани.
Не бива да се забравя все пак, че Навални има достатъчно други врагове. Макар и да е политически активен в няколко различни опозиционни партии и организации и преди това, Навални реално става фактор, след като през 2011 г. създава организацията Антикорупционна фондация.
Чрез нейната дейност той повежда мащабна кампания срещу корупцията по високите етажи на властта. Особена популярност придобива разследването срещу връзките с организираната престъпност на семейството на бившия главен прокурор Юрий Чайка.
През 2017 г. е разпространен и документалният филм "Он вам нет Димон", даващ подробности за мащабна корупционна схема, на чиито връх стои бившият президент Дмитрий Медведев. Според информациите от разследването Медведев е съумял да придобие имущество на стойност 1,2 млрд. долара чрез сложна система от подставени лица и фирми.
Като резултат от своята опозиционна дейност Навални нерядко става обект на внимание от страна на руската полиция и правосъдна система. През 2014 г. дори е осъден след обвинение в присвояване на дървен материал на стойност 16 млн. рубли. Макар и да не влиза в затвора, тази присъда се явява основно юридическо препятствие, което не позволява на Навални да участва в президентските избори през 2018 г. В същия процес братът на Алексей - Олег, получава 3.5 г. ефективна присъда.
Без съмнение Навални съумява да се възползва както от резултатите от своята разследваща дейност, така и от непрекъснатия натиск и ограничения, които биват налагани върху него от държавата.
В тази връзка той поне за момента успешно изгражда нов опозиционен модел, като привлича мотивирани млади хора, а и моделът е основан на активно гражданско участие чрез използване на нови технологии, мобилни приложения и социални мрежи.
Така че неговите антикорупционни изследвания са уязвили огромен брой влиятелни хора - както бизнесмени със застрашени интереси, така и политици, засегнати от иновативния електорален подход на Навални, които мислят, че неговото отстраняване може да спечели благоразположението на Путин.
Именно това благоразположение представлява и една от основните единици, които имат стойност в модела на руския президент. Той е децентрализиран с постове, роли и функции, които в повечето случаи са просто формалност. Важна е верността.
В тази връзка Путин не се занимава с микромениджмънт, а по-скоро задава целите и желаните резултати.
Така моделът на Путин поощрява гъвкавост и инициативност, но и създава множество предпоставки за конфликти както между различните фракции, борещи се за властови ресурси в системата, така и за загуба на контрол. Винаги съществува вероятност за необмислени действия от страна на твърде амбициозни и цинични фактори, които да се престараят в работата си и да оправдаят действията си с държавните интереси.
Евентуалното отравяне на Навални би бил поредният опасен и притеснителен сигнал относно системата на Путин. Държава, която използва убийството на политически опоненти и неудобни журналисти като инструмент при изпълнението на своите цели, е нещо кошмарно и немислимо.
Все пак целите и моделите на поведение могат да бъдат лесно проследими, а от там и търсенето на отговорност е по-лесно. Но държава, която оставя възможност на широк кръг от актьори да извършват безнаказани убийства и да прилагат насилие е нещо дори по-кошмарно.
В този случай мотивите и интересите могат да бъдат динамични и взаимно пресичащи се, а търсенето на отговорност - невъзможно.
Подобен държавен модел трудно може да бъде устойчив в дългосрочен план. Той разчита на един основен властови център, който да поддържа реда и баланса на силите. Когато този център изчезне или загуби авторитет без да бъде адекватно заменен, най-вероятното последствие е хаос и фрагментация.
