Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Китайските частни армии и уроците от "Вагнер" и Иран

Пекин използва доста по-внимателно своите наемници Снимка: Getty Images
Пекин използва доста по-внимателно своите наемници

През годините Китай се е доказала като страна, която доста успешно може да копира, имитира, адаптира и дори подобрява всякакви продукти - от най-обикновени стоки за масова употреба до високи технологии.

Същото важи по отношение на военното дело. Частните военни компании и широкото използване на недържавни въоръжени организации също се превърнаха поле, от което Китай да черпи опит за собствените си амбиции.

Със сигурност в Пекин гледат с интерес по какъв начин съюзниците от Русия и Иран използват своите проксита в условията на активните военни конфликти в Украйна и Близкия изток.

Кремъл в продължение на дълги години култивира частни армии, действащи като изпълнители на държавни политики. Естествено, най-известната подобна групировка бе "Вагнер" - мъглява получастна-полудържавна организация, която изпълняваше редица задачи в африкански страни, докато на фронта в Украйна за известно време се превърна в една от най-ефективните руски бойни единици.

Иран действа доста по-различно. Там не може да се говори толкова за компании и фирми, колкото за религиозно-политически въоръжени групировки.

Още от 80-те години на миналия век външното подразделение на Иранската революционна гвардия изгражда мрежа от партньорства в целия Близък изток, вариращи в различна степен - от напълно подчинени организации, до хлабави съюзи на чисто прагматична основа.

Тук влизат Хизбула от Ливан, йеменските хути, Хамас, Палестински ислямски джихад и още десетки шиитски въоръжени милиции в Ирак и Сирия. За тях Иран доставя оръжия и осигурява практическо обучение как да използват дронове и ракети.

Макар и двата модела да са доста различни, те дават едно и също изключително важно предимство - позволяват на Русия и Иран да изпълняват геополитически цели, без да намесват пряко националните си армии и съответно да търпят негативни последствия от това.

Все пак има и рискове. Един урок, който в Китай са научили, е, че може да стане доста опасно, когато такъв тип организации излязат от контрол и придобият твърде голяма автономност.

"Вагнер" се превърна в показателен пример, когато нейният лидер и финансов благодетел Евгений Пригожин си позволи открито да се опълчи на Кремъл.

От своя страна в началото на годината ракетна атака на иракската организация Катаиб Хизбула уби трима американски военни в Йордания, след което се наложи от Иран да се намесят, за да се предотврати по-сериозна регионална ескалация на ситуацията.

Подобни примери се следят в Китай и се черпят уроци.

Различни изследвания от последните няколко години сочат, че в страната има регистрирани между 4000 и 7000 фирми със специализация върху сигурността. От тях между 30 и 50 работят в около 40 държави по света.

През 2009 г. е прието ново законодателство, което забранява частните военни компании, но в голяма степен разширява правомощията на съществуващите фирми в областта на сигурността.

До онзи момент техните служители дори не са имали право да носят оръжие, но след промените отпадат подобни ограничения, както и тези, свързани със задължението да се наемат единствено и само бивши служители в китайската армия или полицията.

Друг важен елемент е държавното участие.

Китайските частни компании в сектора на практика не са частни, защото държавата трябва да има задължително участие от поне 50% във всяка от тях. Това подсигурява движението в линията на интересите на Комунистическата партия и прави далеч по-малка вероятността да се появи някой крайно амбициозен елемент като Евгений Пригожин.

Причина за поощряването на наемническите компании е необходимостта от защита и разширяването на китайските интереси в контекста на гигантската икономическа и инфраструктурна инициатива "Един пояс, един път",  обявена официално през 2013 г.

Тя включва чудовищни инвестиции в хиляди проекти за трилиони долари на три континента. Идеята е да се повиши свързаността между Азия, Европа и Африка, но в по-широк смисъл инициативата и проектите към нея представляват инструменти за разширение на икономическото и политическото влияние на Китай.

На много места се налага да се работи в изключително нестабилна и крайно рискова среда.

Например през март шестима китайски инженери загиват при самоубийствен атентат в Пакистан, докато други девет са убити в Централноафриканската република след атака на бунтовници срещу златна мина.

В случая е ясна необходимостта от осигуряване на защита за инфраструктурата и работещите по различните проекти от "Един пояс, един път" - необходимост, която китайската армия не може да задоволи. От една страна би било изключително скъпо за държавата, а от друга наличието на китайски войници на терен на много места би се приело като колониално присъствие.

Тук е една от големите разлики в разбирането на Русия, Иран и Китай за използването на прокси въоръжени организации.

За Москва и Техеран те са основен инструмент, чрез който да се извлекат икономически и геополитически дивиденти, докато за Китай на първо място идва икономиката и после наемниците като спомагателен елемент.

Затова и Пекин внимава как ги използва. За "Вагнер" и други руски наемнически армии е пределно ясно, че са участвали в оказване на политически натиск, директни военни операции и дори са извършвали военни престъпления. Същото важи и за иранските проксита из Близкия Изток.

За разлика от тях, китайските фирми по-скоро се адаптират към местните условия и законодателства, без да се опитват да ги изменят. Поддържат нисък профил, не привличат внимание и се ограничават преди всичко в услуги, свързани с охрана, обучение, разузнаване и посредничество при търговия с оръжие.

Когато се налага, участват в мисии за спасяване на заложници, както се случва през 2012 г. в Южен Судан, или пък в операции за борба с пиратството.

Huaxin Zhong An и Overseas Security Guardians са първите, които получават разрешение от правителството да предоставят въоръжен морски ескорт на китайски кораби в района на Аденския залив и Арабско море.

Други по-известни фирма е Beijing DeWe Security Service, която работи в района на газопровод на стойност 4 милиарда долара между Етиопия и Джибути. Shandong Haiwei Security Group пък защитава притежаваните от Китай мини в Република Южна Африка, а China Overseas Security Group действа в рискови зони като Сомалия.

Въпреки всичко има някои аспекти от моделите на Иран и Русия, които могат да бъдат използвани при дадени обстоятелства, така както Революционната гвардия изпраща свои съветници и въоръжава организации в други държави, където иска да има влияние.

Един още по-директен подход е руският със "зелените човечета", които завзеха Крим през 2014 г. Докато се разбере кои са и какви са, Москва вече имаше пълен контрол над района.

По сходен начин Китай може да използва наемници без опознавателни знаци за дръзки операции, от които при нужда да се разграничи, в района на оспорваното Южнокитайско море или дори Тайван.





 

Най-четените