Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изкуствени острови и "сини човечета": Опитите на Китай да завземе цяло море

Борба за контрол над един от най-важните морски маршрути на планетата с ключово значение за глобалните амбиции на Пекин Снимка: Getty Images
Борба за контрол над един от най-важните морски маршрути на планетата с ключово значение за глобалните амбиции на Пекин

Само преди няколко дни оспорваното Южнокитайско море за пореден път се превърна в арена на сблъсък между големите играчи в международните отношения. Китайската армия обвини американски боен кораб в извършването на провокативни действия и подкопаване на регионалната стабилност, след като е навлязъл в териториални води, към които Пекин има претенции.

От своя страна командването на щатския 7-ми флот защити действията на разрушителя "Бенфолд", който е изпълнявал мисия край островите Парасел с цел "отстояване правото за свободно плаване в съответствие с международното право."

На пръв поглед изглежда като пореден епизод от превърналата се в напълно обичайна практика Вашингтон и Пекин да си правят мръсни номера и да се провокират в различните точки на света, като в случая става въпрос за район около група малки и никому неизвестни островчета в едно далечно море.

Реално обаче става въпрос за борба за контрол над един от най-важните морски маршрути на планетата, който е от ключово значение за глобалните амбиции на Китай.

Последните две десетилетия териториалните конфликти в Южнокитайско море придобиха една съвсем нова динамика и актуалност в контекста на прогресивно нарастващата политическа, икономическа и военна мощ на Пекин, а сложната комбинация от политически, икономически и геостратегически фактори рязко повиши регионалната нестабилност и създаде обстановка на трайна несигурност и недоверие, като в крайна сметка се наложи и намесата на външни фактори като САЩ.

Защо обаче Южнокитайско море е толкова важно? Към настоящия момент шест държави от региона имат териториални претенции към него, навлизайки в един от най-заплетените съвременни териториални конфликти.

Преди всичко, Южнокитайско море представлява един от най-натоварените търговски маршрути на планетата и най-краткият възможен път по море свързващ Източна Азия с Индийския океан и съответно Африка и Европа. Не само това, то дава и директен достъп до девет от десетте най-големи търговски пристанища в света, а седем от тях се намират в Китай.

Стойността на търговския поток, преминаващ годишно през Южнокитайско море се оценява на няколко трилиона долара, което в световен мащаб означава половината от търговския тонаж, както и една трета от целия морски трафик. Петролът, който се превозва през пролива Малака в посока Източна Азия е три пъти повече от количеството, транзитиращо през Суецкия канал и 15 пъти повече от това, което преминава през Панама.

Друг компонент придаващ съществена важност на региона е потенциалното наличие на големи офшорни залежи на петрол и природен газ. Поради съществуващите териториални конфликти и политическо напрежение все още няма голяма яснота какъв точно е енергийният потенциал на Южнокитайско море. Все пак до момента има доказано наличие на поне 7,7 милиарда барела петрол, но вероятно капацитетът е значително по-голям.

В този смисъл не е изненада, че Китай има огромен интерес към контрола над Южнокитайско море.

Както е известно китайската икономика е до голяма степен експортно ориентирана и зависи от два важни фактора, а именно сигурност и устойчивост на търговските маршрути, както и достъп до природни ресурси, които да захранват индустрията и производството.

От военно-стратегическа гледна точка Южнокитайско море дава възможност на флота да проектира сила в целия регион и реално то се явява буферна зона при евентуален конфликт с Щатите и в същото време позволява свободен достъп на китайските ядрени подводници до Тихия океан. 

В териториално отношение претенциите на Пекин са свързани с близо 90% от територията на морето, включително стратегически разположените в централната част островни групи Спратли и Парасел. Основанията се базират на карта от 1947 г. (Eleven-Dash Line), очертаваща завзета територия след победата над Япония във Втората световна война, но не са признати от никой и всъщност влизат в противоречие не само с останалите регионални държави, но и с Конвенцията на ООН по морско право.

Така през 2013 г. Филипините повдигат арбитражна процедура в рамките на ООН срещу китайските претенции върху Южнокитайско море. Пекин бойкотира целия процес в Международния арбитражен съд в Хага, въпреки участието си в конвенцията по морско право, а финалното заключение на съда е, че Пекин "няма исторически и правни основания за претенции."

Самото решение няма никакъв задължаващ характер и категорично е отхвърлено от китайската държава, която просто продължава да разширява своята териториална експанзия в региона.

Това включва не само завземане на острови, но и безпрецедентна строителна дейност, трансформираща коралови рифове в острови. Те се появяват на картата предимно в района около архипелага Спратли, а според сателитните снимки Китай вече има разположени на тях пристанища, летища, хеликоптерни площадки, радарни системи, както и системи за ракетна отбрана.

Tова води и до значително повишаване на военното присъствие в региона. От 2010 г. досега китайския флот е удвоил своята активност, провеждайки непрекъснати военни учения, а не е рядкост в района да бъде забелязан и единственият до този момент китайски самолетоносач "Ляонин".

Основният компонент, който изнася тежестта на ежедневните операции в региона, се нарича Военноморска милиция на народните въоръжени сили, което представлява една странна структура между брегова охрана и рибарски флот. Наистина става въпрос за рибарски корабчета, които обаче са снабдени с военни системи за навигация и комуникация, някои от тях разполагат с леко въоръжение, а екипажите им действат като паравоенни структури.

Идеята им е да действат в така наречената "сива зона" - оказване на достатъчно натиск срещу противниците, без да се ескалира до открит военен сблъсък. Така под прикритието на своята рибарска дейност, те извършват разузнавателни и дори нападателни операции и са най-честите участници в инциденти с други държави в региона.

Така през март тази година флот от 230 рибарски кораба провокира дипломатически скандал между Китай и Филипините, след като се появява в района на рифа Хуан Фелипе, който в Манила считат за част от своята изключителна икономическа зона. Това вероятно се случва в отговор на съвместно военноморско учение на САЩ и Филипините.

От гледна точка на Пекин това са съвсем обикновени рибарски корабчета, които извършват традиционна за региона дейност. В действителност обаче те представляват паравоенни формирования от"сини човечета" (по аналогия с руските "зелени човечета" в Крим) , използвани за налагане на китайските претенции и пряко засягат поминъка на рибарските общности в съседните държави.

В по-широк смисъл плановете на Пекин за Южнокитайско море се вписват в цялостната концепция за налагане на контрол над моретата, чрез който да се обезпечи действието на гигантската икономическа инициатива "Един пояс, един път".

Както и да превърне Евразия в доминирано от Китай икономическо и търговско пространство, даващо възможност на азиатската държава да задмине Европейския съюз и САЩ като водещи политически и икономически глобални сили.

Най-четените