Задава ли се голяма война между САЩ и Иран? Това бе основният въпрос преди началото поредният кръг от мирни преговори в Женева тази седмица.
Той се случи на фона на най-голямото струпване на американски военни сили в Близкия изток от инвазията в Ирак през 2003 г. и дни след като Иран проведе мащабни военни учения в Ормузкия проток, намеквайки колко лесно може да блокира трафика в един от ключовите морски маршрути на планетата.
Очакванията бяха, че при провал на преговорите ще се стигне до военна ескалация. В крайна сметка провал нямаше, но също така не се стигна и до намиране на компромис относно иранската ядрена програма, а рискът от конфликт остава изключително висок.
Самите преговори бяха непреки и протекоха в рамките на две сесии - сутрешна и вечерна, като в паузата между тях се появиха опасения, че двете делегации ще напуснат Женева. Важна бе ролята на оманския външен министър Бадр Албусайди, който успокои ситуацията от позицията си на посредник.
"Приключихме деня със значителен напредък в преговорите между Съединените щати и Иран", обяви той в края. "Ще ги възобновим скоро след консултации в съответните столици. Дискусии на техническо ниво ще се проведат следващата седмица във Виена. Благодарен съм на всички заинтересовани страни за усилията им: преговарящите, Международната агенция за атомна енергия и домакините ни от швейцарското правителство."
От своя страна иранският външен министър Абас Арагчи, който ръководи делегацията на страната си, заяви, че е постигнат "добър напредък", въпреки че по някои въпроси остават съществени различия.
Водещите американски представители в лицето на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър така и не коментираха преговорите.
Официално двете страни не са представили своите конкретни позиции и предложения. Според неофициални информации от кореспонденти в Женева американската делегация е започнала преговорите със следните условия:
- Унищожаване на основните 3 ирански ядрени обекта за обогатяване на уран във Фордоу, Натанз и Исфахан;
- Предаване на всички запаси на обогатен уран на САЩ;
- Без клаузи при изтичане на срока на действие на споразумението;
- Забрана на каквото и да е обогатяване на уран, като Иран все пак запазва ядрения си реактор в Техеран;
- Всички санкции срещу Ислямската република остават в сила до подписване на окончателното споразумение.
Съответно иранската делегация настоява, че страната има право на мирна ядрена енергия и отхвърля категорично исканията за пълно спиране на обогатяването на уран на собствена територия и за прехвърляне на запасите си от 400 кг обогатен уран извън страната.
От Техеран искат също така вдигане на някои от икономическите санкции преди постигане на споразумение, а не след него.
Според неофициални информации иранската делегация е предложила да разреди част от обогатения си уран до ниво от около 3%, както и да спре обогатяването на нови количества за период от три до пет години под надзора на MAAE.
Към момента няма никаква яснота какви компромиси от исканията си са готови да направят от Вашингтон.
Администрацията на президента Доналд Тръмп иска сделката да включва спиране или най-малкото намаляване на подкрепата на Иран за регионални съюзници като Хамас и хутите в Йемен, както и налагане на ограничения върху програмата на Техеран за развитие на балистични ракети - потенциални носители на ядрени бойни глави. Израелският премиер Бенямин Нетаняху има същото настояване.
Иранската позиция обаче е, че преговорите трябва да разграничават ядрената програма от всички останали въпроси.
***
Коментар на Венцислав Божев
Напрежението остава изключително високо, макар и да се говори, че все пак преговорите да са били ползвотворни. Единственият позитивен сигнал към момента е, че диалогът ще продължи на техническо ниво във Виена, където ще се обсъждат спецификите на ядрената програма.
Съвсем друго обаче е наистина важното. Дали Доналд Тръмп действително иска да постигне споразумение или има по-голяма цел и мисли, че режимът в Техеран е достатъчно отслабнал, за да падне от серия въздушни удари.
Първата опция е свързана с приемане от Техеран на първоначалните максималистки искания. Нещо, което няма как да се случи, тъй като би означавало де факто капитулация пред Тръмп. Оттам нататък е абсолютно неясно дали той има готовност на компромиси, които да му позволят да представи пред света евентуално споразумение като негова успешна сделка, поставила на колене режима.
Дали си мисли, че може да го свали със сила?
В региона се позиционират бойните групи на два ядрени самолетоносача, както и стотици изтребители и въздушни танкери. Това е прехвърляне на огромен капацитет от САЩ и Европа към Близкия изток, а веднъж задействана, военната машина трудно се връща назад.
Ако Тръмп я използва, това почти сигурно би означавало включване и на Израел, но дори с израелска подкрепа, няма как да се случи дългосрочна военна кампания. Все пак американският президент стана такъв, обещавайки да сложи край на "вечните войни" и край на американските военни интервенции в чужбина.
Тръмп трябва да бъде внимателен и да калибрира действията си, защото пътят на войната може да се окаже крайно непредвидим.
