Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ключ или стена - за Донбас и войната в Източна Украйна коронавирусът може да бъде и двете

Ситуацията в горещата точка на Европа само става по-несигурна заради заразата Снимка: Getty Images
Ситуацията в горещата точка на Европа само става по-несигурна заради заразата

Ако не друго, светът доказа едно нещо - няма значение колко тежки са наложените антиепидемични мерки, войната си е война и тя не спира заради никакви вируси. И Йемен, и Сирия доказват това. Доказва го и Донбас.

Само за 9 май са били проведени 17 атаки по украинските позиции от подкрепяните от Русия сепаратисти. Украинските части свидетелстват за отворена огнева линия срещу тях с използван сериозен картечен обстрел, противотанкови ракети и гранатомети.

Макар и тематични за Деня на победата, подобни действия не са изолиран случай в този конфликт, като размяната на огън от двете страни на фронтовата линия са нещо редовно от вече над 5 години насам, след като през 2014 г. проруските сепаратисти опитаха да обявят независимост от Киев, подпомагани от Кремъл. И нито вируси, нито сключени официално примирия спират стрелбата.

И макар споразумението от Минск от 2015 г. да успокои сериозно нещата и да направи фронтовата линия сравнително статична, свеждайки боевете до един съвременен вариант на окопната война, все още не се вижда някаква светлина в тунела за разрешаването на този проблем.

Навлизането на COVID-19 обаче само допълнително усложни ситуацията. В момента границите са затворени, преговорите са поставени на пауза или се провеждат в необичаен формат на видеоконференции.

Така на практика онзи пробив в преговорите за уреждането на ситуацията в Донбас и Източна Украйна, за който имаше плахи надежди в началото на 2020 г., е почти изцяло изтрит, а по-нататъшната траектория на конфликта и отношенията като цяло между Русия и Украйна ще зависят преди всичко от това в какво икономическо и политическо състояние ще излязат двете държави от кризата с пандемията.

За украинските власти избухването на епидемията всъщност предотврати настъпването на една сериозна политическа криза, свързана с уреждането на конфликта в Донбас. На 11 март, малко преди появата на заразата беше подписана нова договорока между ръководителите на кабинетите на украинския и руския президент.

Една от точките в това споразумение беше създаването на консултативен съвет по въпроса, в който право на представители щяха да имат не само Москва и Киев, но също така и лица от Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР). А това вече заплашваше да доведе до сериозни и остри антиправителствени протести в столицата на Украйна.

Те бяха предотвратени от избухването на пандемията, която успя да отмести ситуацията в Източна Украйна на заден план.

На последната среща между външните министри на Украйна, Русия, Франция и Германия - т.нар. Нормандска четворка - идеята за подобен консултативен съвет не е бил обсъждан и украинският топ дипломат Дмитро Кулеба дори трябваше след това активно да подчертава този факт.

Междувременно преминаването на преговорите в отдалечена форма на конферентни разговори допълнително забави процеса по търсене на приемливо за всички страни решение. Единственият по-сериозен жест, който едва ли обаче може да бъде приет за кой знае какъв напредък, беше размяната на пленници по Великден.

В началото на 2020 г. обаче нещата изглеждаха различно.

Владимир Путин беше отстранил дългогодишния си съветник Владислав Сурков, известен с острите си позиции срещу Украйна, а от Киев посочиха Кулеба, известен с практичния си подход, като свой главен преговарящ по въпроса. А на фона на подписаното на 11 март споразумение, мнозина експерти очакваха действително приближаване към консенсус, ако и той да бъде труден за приемане от хардлайнърите в Украйна.

Разгръщането на вируса обаче до голяма степен замрази всичко постигнато до момента и отложи преговорите от форма на Нормандската четворка за неопределено време.

В момента възможностите за действия по въпроса се ограничават до евентуална нова размяна на пленници и максимум изтеглянето на войски и военни машини от фронтовата линия. Второто обаче към момента изглежда по-скоро като пожелателно мислене, поне засега.

Истината обаче е, че Донбас действително в момента остава назад като важност пред усилията на украинските и руските власти да се справят с последствията от пандемията - здравни и икономически.

Така на фона на апокалиптичните прогнози на икономистите, предишните външнополитически приоритети могат да бъдат преразгледани.

Дори в момента Русия продължава да прави определени жестове към Донецката и Луганската народни републики. Така например, въпреки че страната затвори границите си за чужди държави, включително бившите съветски републики, което създаде сериозен проблем с чуждестранните работници в Москва, границите за граждани на ДНР и ЛНР останаха отворени (поне за известно време). Същевременно Кремъл беше създал облекчени процедури за получаване на руски паспорт за хора от двете непризнати държави.

С развиващата се икономическа криза и резкият спад в цените на горивата обаче може да направят каузата на Донецк и Луганск твърде скъпа за по-нататъшно поддържане от Кремъл. Русият тук има пред себе си не само преките разходи за въоръжение и поддържане на режимите там, но също така и загубите за икономиката от всички наложени над страната международни санкции.

Разбира се, в очите на Кремъл геополитическият престиж винаги е надвишавал икономическите съображения, но ако обхватът на рецесията достигне критични нива, тогава желанието на Русия за компромиси неизбежно ще се увеличи.

Знаци за това всъщност вече се наблюдават, след като руското правителство вдигна санкциите си над няколко украински олигарси - знак, че Путин се опитва да търси нови съюзници в Киев.

Същевременно с това коронавирусът вече изтощава значително местните общества в Донецк и Луганск. Самите региони не са богати, а годините на изолация и икономическа подкрепа единствено от Русия не повлияха добре за закрепването на икономиките и здравните им системи. Евентуално отдръпване на Кремъл в случая ще е фатално за местните власти, които дори и сега с усилия крепят положението на ръба на кризата.

Именно това са надеждите и на руския президент Владимир Зеленски - че икономическата криза ще смекчи позицията на Русия по въпроса с Донбас, а самите жители ще се изтощят от недоживяваната си свобода. Властите в страната вече експлоатират тази теза в публичната си реторика, обвинявайки Русия, че не се грижи за благосъстоянието на собствените си граждани, докато подкрепя бунтовниците в Донецк и Луганск.

Това не означава обаче, че Зеленски може да потрива доволно ръце, чакайки Русия просто да се откаже от борбата. Коронавирусът ударя сериозно и украинските позиции.

Пример за това е стопяващото се доверие в президента - към есента на 2019 г. той се радваше на подкрепа от 74%, докато към април тази година тя вече е 44%. За сметка на това расте доверието в крайнодясната опозиция и партията на бившия президент Петро Порошенко.

Тези усещания на несигурност се засилват още повече и заради цялото напрежение от заразата - 68% от украинците смятат, че ситуацията в страната ще се влоши здравно и икономически.

Всичко това влияе върху основното оръжие на Зеленски - способността да се харесва на хората. В момента президентът е принуден да маневрира и прибягва до ситуационни съюзи или с национално-патриотичния лагер (например при гласуване за ключова реформа на пазара на земя), или с проруската опозиция (с назначения на служители на главния прокурор и нови министри). Той се стреми да поддържа центристката сърцевина на своите избиратели, но става все по-трудно да се намери универсален, удовлетворяващ вариант.

С други думи Зеленски е изправен пред очертаваща се криза на доверието, която може да избухне съвсем скоро, ако не даде на украинците нещо достатъчно голямо, с което да отклони нападките срещу управлението си.

Преди година той спечели с обещанието за мир, но сега той се изправи пред угрозата да не го изпълни. Нещо повече - състоянието в украинското общество е такова, че компромисите са неприемливи, но умората от войната е осезаема и никой почти не иска вече тя да продължава.

Затова и дългата игра по казуса с Донбас не е особено добра алтернатива за украинския президент. А коронавирусът и възможността на Русия да протака още по темата отдалечават все повече и повече възможността за бързо решение на проблема в Източна Украйна.

Никой не може да даде ясен отговор какво е бъдещето на Донбас, а коронавирусът само задълбочи несигурността около ситуацията.

Всяка от страните има своите позиции по темата, но истината е, че ако искаме да се избегне пълната хуманитарна криза в региона, този конфликт трябва да се разреши възможно най-скоро - по един или друг начин.

Най-четените