Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мрази Русия, но това няма да е достатъчно: Предизвикателствата пред новия шеф на европейската външна политика

Кая Калас ще трябва да решава много проблеми Снимка: Getty Images
Кая Калас ще трябва да решава много проблеми

Европейският съюз (ЕС) ще има нови ръководни фигури и една от тях ще бъде естонският премиер Кая Калас. 

В качеството си на Върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност тя ще поеме контрол над външните отношения на фона на особено турбулентен период за ЕС.

Със сигурност Калас е един от най-ярките антируски гласове сред европейските лидери и от началото на войната в Украйна непрекъснато настоява за налагане на санкции на Москва, увеличаване на военната подкрепа за Киев и укрепване на отбранителния потенциал на ЕС пред лицето на руската заплаха.

Позициите ѝ са толкова остри, че през февруари властите в Москва я вкараха в списък на издирвани лица, а някои европейски лидери като Виктор Орбан открито застанаха срещу кандидатурата ѝ за отговорник за външната политика на ЕС.

Нейният избор представлява много конкретно послание към Русия и също така е отговор на призивите на страните от Източна Европа за поемане на повече важни постове от хора от тази част на Европа.

При всички положения тя изглежда добър вариант като популярно лице със сериозен политически опит както на вътрешната, така и на европейската сцена.

Още от малка е отраснала около политически активни хора. Нейният прадядо е бил ръководител на естонското опълчение по време на войната за независимост срещу новата съветска власт в Русия след края на Първата световна война, а години по-късно голяма част от семейството ѝ е депортирано в Сибир по време на Втората световна война.

Това в голяма степен дава обяснение за отношението ѝ към големия съсед.

Сийм Калас Снимка: Getty Images
Сийм Калас

Бащата на Кая е Сийм Калас, който основава Естонската реформистка партия (ЕРП) малко след независимостта на страната и за кратко става министър-председател в началото на този век. Той е първият естонски еврокомисар и изкарва два мандата между 2004 и 2010 в комисиите на Жозе Мануел Барозу.

Горе-долу по това време и дъщеря му влиза активно в политиката. Първо като депутат в местния, а след това и в европейския парламент.

През 2018 г. поема ръководството на ЕРП и три години по-късно става първата жена министър-председател в историята на Естония.

Може да се каже, че досега управлението ѝ е маркирано от две основни събития - тежка енергийна криза от края на 2021 г., която почти събаря нейното тогавашно коалиционно правителство, и войната в Украйна.

Още преди началото на руската инвазия в края на февруари 2022 г. Калас поема ангажимент да достави оръжия за украинската армия и само два дни след началото на войната, заедно с Литва, Латвия, България, Чехия, Полша и Румъния, активира Член 4 от Договора на НАТО, касаещ сигурността на страните-членки.

Два месеца по-късно вече около 1% от естонския брутен вътрешен продукт е ангажиран с подкрепа за Украйна. Калас също така категорично отхвърля възможността за мирно споразумение, което би отстъпило украински територии на Русия.

Не липсват и съмнения в искреността ѝ.

Миналото лято стана ясно, че нейният съпруг Арво Халик има дял в логистична компания, която продължава да работи в Русия, въпреки наложените санкции и войната.

Калас отрича да е знаела за връзките на компанията в Русия и описа реакцията срещу нея като "лов на вещици".

Скандалът нанесе тежък удар върху нейния политически имидж, но със сигурност не е най-голямото предизвикателство, с което ще трябва да се справя като лидер на европейската дипломация.

Кая Калае е сред най-активните поддръжници на Украйна във войната срещу Русия Снимка: Getty Images
Кая Калае е сред най-активните поддръжници на Украйна във войната срещу Русия

На първо време самият ѝ избор може да стане причина за напрежение в Европейския съюз.

Не заради нейната фигура конкретно и опозицията от проруски настроени лидери като Орбан, а по-скоро заради самия характер на процеса по избиране.

Тя застава на поста като част от споразумение между преговорни екипи, съставени от по двама ръководители на правителства от трите основни центристки европейски партии - Кириакос Мицотакис и Доналд Туск от ЕНП; Олаф Шолц и Педро Санчес от Прогресивния алианс на социалистите и демократите; Еманюел Макрон и Марк Рюте от либералната Renew Europe.

Шестимата се разбраха за разпределение на ключовите позиции в ЕС и по-точно Урсула фон дер Лайен (ЕНП) за президент на Европейската комисия, бившият португалски социалистически премиер Антонио Коща за председател на Европейския съвет и Кая Калас като член на Renew Europe за Върховен представител по външна политика.

Тези предложения имаха достатъчна подкрепа и от други правителства, но може би недостатъчна. От разговора категорично бе изключена третата по сила партия в Европейския парламент - тази на Европейските консерватори и реформисти и най-вече най-големият представител там в лицето на партията на италианския премиер Джорджа Мелони.

Това определено е проблем, имайки предвид характера за вземане на решения с консенсус в ЕС. Не се отчита и завоя надясно на изборите за ЕП и причините, включително обществените настроения, които стоят зад него.

В случая на Калас нейният избор разполага с достатъчно подкрепа, но е част от по-голямо пакетно решение, което би трябвало да има повече легитимност. Без значение дали е правилно или не, всяко следващо нейно действие ще трябвя да преодолява много сериозна опозиция. 

Оттам нататък тя ще трябва да се справя с наранения авторитет на своята позиция.

Върховният представител по външна политика има немалко инструменти за влияние върху вземането на решения в ЕС в качеството си на вицепрезидент на Комисията, участник в заседанията на Европейския съвет, глава на Службата за външна дейност и изобщо като фигура, която трябва да търси разбирателство, компромис и консенсус между различните европейски лидери.

Само че много често търпи критики за размиване на функциите си между различните институции.

От друга страна стоят и щетите нанесени от предшественика на Калас - Жозеп Борел, чийто мандат определено не спомогна за подобряване на имиджа на позицията в международен план и на моменти изглеждаше дори комично в преговори с диктатори като Владимир Путин.

Европейският съюз от дъги години страда от своята неспособност да превърне своя икономически потенциал в политически такъв.

Създаването на позицията Върховен представител по външна политика през 2009 г. бе опит за промяна именно в тази посока, но 15 години и трима представители по-късно ЕС все още не може да бъде възприет като сериозен политически играч на световно ниво.

Затова и остава на заден план в контрола на конфликти в своя регион. Затова и Русия си позволи толкова нагло да нахлуе в Украйна.

Кая Калас ще трябва да се концентрира върху тези проблеми. Нейният избор е ясно послание към Путин, но Европа трябва да възвръща загубено влияние и в Африка, Близкия и Далечния Изток.







 

Най-четените