12 дни. Точно толкова време отне, за да се случи това, което не успя да стане в продължение на 13 години, откакто избухна гражданската война в Сирия.
Режимът на семейство Асад и неговите съюзници се разпадна като къща от карти пред изненадания поглед на целия свят.
Едва ли дори враговете на Башар ал-Асад са очаквали да се случи това.
Сега ще последва известно пренареждане на баланса на силите в Близкия изток, тъй като Иран и Русия ще изгубят водещите си роли в Сирия, докато на тяхно място ще застъпят други регионални играчи като Турция. Едва ли и монархиите в Персийския залив ще останат безучастни към смяната на режима.
Тепърва се очертава и преразпределението на властта в самата страна. Режимът на партия БААС вече го няма, а на преден план изпъкват стотици военно-политически организации и съюзи, запълващи целия идеологически спектър от радикален ислямизъм до марксизъм, анархизъм и национализъм.
Ето кои основните сили, които ще определят бъдещето на Сирия.
Хаят Тахрир ал Шам (ХТШ)
За този съюз от организации, който поведе изненадващата офанзива срещу Асад, се пише и говори много. Генезисът му е свързан с радикалния сунитски ислям, тъй като се появява след сливането на редица джихадистки групировки в началото на 2017 г., чиито членове и симпатизанти през годините документирано са извършвали ужасяващи военни престъпления.
Неслучайно ХТШ е считана за терористична организация, а за главата на нейния лидер Абу Мохамад ал Джолани (чието истинско име е Ахмед Хусеин ал Шар) все още има активна награда от САЩ в размер на 10 милиона долара.
HTS leader Abu Mohammad al #Jolani in 2023 discussing his vision to retake #Aleppo
— Broderick McDonald (@BroderickM_) November 29, 2024
Most would have laughed at such claims then, but #HTS has spent the past several years building strong institutions (military colleges, new SOF units) and consolidating control over rival rebels pic.twitter.com/RmeFukPTEn
Дълго време Северозападна Сирия, по границата с Турция, бе бастионът на ХТШ. Там съюзът от организации, наред с други бунтовнически групировки, установиха така нареченото Правителство на националното спасение (ПНС) и превърнаха по-голямата част от провинция Идлиб в квази държава.
Паралелно с това Джолани работи усърдно в посока изчистване на имиджа на ХТШ - окончателно са прекъснати някогашните връзки с "Ал Кайда", много радикални лица в рамките на ПНС са отстранени, поети са ангажименти за религиозна и политическа толерантност.
Затова и сега Джолани представя ХТШ по-скоро като националистическа организация, а в интервютата му пред медии, включително някои от най-големите западни, говори безкрайно умерено, дипломатично, в тон на помирение и равноравие.
За момента такива са и сигналите на терен. В Дамаск за премиер бе назначен досегашният министър-председател на ПНС, който обсъжда с членове от старото правителство на Асад процеса по прехвърляне на властта.
Освен единични инциденти по места, няма наложена политика на репресии и гонения. Също така в условията на революция се полагат усилия за запазване на нормалния ритъм на живот и работа на ключови институции. Успешното продължаване на тези процеси ще бъде важен тест за Джолани пред международната общност.
Друг такъв ще бъде доколко ще включи в новото управление представители на сирийската опозиция в изгнание, както и на други опозиционни сили вътре в страната и изобщо как ще се случат дебатите за нова конституция и избори след някакъв преходен период.
Тези дебати тепърва предстоят и лесно могат да провокират нова вълна на насилие.
Сирийска национална армия (СНА)
Това е основният инструмент за влияние на Турция. Представлява съюз от милиции, които получават въоръжение, обучение и подкрепа от Анкара. Някои от тях имат боен опит от Либия и Нагорни Карабах, защитавайки турските интереси в конфликтите там.
ХТШ и СНА действаха заедно и координирано в офанзивата срещу режима на Асад. Тук обаче е важно да се подчертае, че Джолани има подкрепата на Анкара, но в никакъв случай не е зависим или контролиран от Турция. Отношенията по-скоро са прагматични и на базата на съвпадащи интереси.
Президентът Реджеп Ердоган може да даде път на Джолани към международна легитимност, докато от своя страна новото управление в Дамаск има възможност да предостави икономически и други перспективи за Турция на фона на вакуума, който ще остане, след като Сирия напусне Иран.
Пред отношенията между Джолани и Ердоган ще има много предизвикателства покрай разпределянето на властта и контрола върху териториите. За никой от тях обаче не би било в интерес да има ескалация. Най-малкото в Турция едва ли има някой, който би искал нова вълна от бежанци от Сирия.
В момента те са над 3,5 милиона и идеята е по-скоро да бъдат връщани, отколкото да стават повече.
Сирийски демократични сили (СДС)
Друг риск за сериозна ескалация е свързан с кюрдските територии в Североизточна и Източна Сирия. Там водещи са СДС, в чиято основа стои местният клон на Кюрдската работническа партия (ПКК) - Турция я счита за терористична организация и води конфликт с нея от десетилетия.
Досега СДС поддържаха прагматични и сравнително мирни отношения с режима на Асад и съюзниците му, който позволяваше на кюрдите да създадат почти автономна държава в рамките на контролираните от тях територии.
В новите условия тяхната цел ще бъде минимум запазване на досегашния си политически статут, което обаче е проблем за Анкара, докато ПКК има влияние и близост до общата граница с Турция. Паралелно с офанзивата срещу Асад СНС притиснаха СДС и ги принудиха да се изтеглят от почти всички свои територии западно от река Ефрат.
Дори в момента сблъсъците продължават и протурските сили опитват да напреднат на изток. А там гаранциите по сигурността се държат от САЩ. Стигна се до там, че Вашингтон да предупреждава Турция, че по-нататъшно настъпление на свързаните с нея милиции, ще предизвика ответен удар.
Фракциите на юг
В провинциите Дараа, Кунейтра и Суейда действа така нареченият Южен фронт - отново обширен съюз от различни фракции, които през годините са получавали немалко подкрепа от САЩ и Европа.
През последните години те бяха приели върховенството на Дамаск, но още с първите дни на успешната офанзива на ХТШ и СНА се надигнаха и се възползваха от общия разпад на режима. Точно в техните зони действа и израелската армия, която е окупирала редица селища и създава буферна зона за сигурност в района на Голанските възишения.
Другият важен играч в района са частите на Свободната сирийска армия (ССА) в южната част на провинция Хомс.
Те са под крилото на САЩ и действат заедно с американски контингент, който контролира граничния пункт с Йордания по важната магистрала между Дамаск и Багдад. По време на офанзивата частите на ССА напреднаха на север и овладяха целия регион до древния град Палмира.
Това са основните играчи в Сирия, които в голяма степен ще определят бъдещето на страната.
От тяхното разбирателство или неразбирателство ще зависи дали падането на режима на Асад ще донесе мир и ново начало или всико това ще се окаже просто пореден етап на гражданската война.
