Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пет страни, които вървят по пътя на провалената държавност

Пандемията от COVID-19 изостря нестабилността в много уязвими държави Снимка: Getty Images
Пандемията от COVID-19 изостря нестабилността в много уязвими държави

Вече повече от една година светът е обхванат от глобалната коронавирус пандемия, засегнала всички нас. Тя предизвика тежка световна икономическа криза и изостри несигурността в много райони. Макар че доходите не се свързват пряко с конфликтите, историята показва, че насилието е най-вероятно да възникне в периоди на трайна икономическа нестабилност.

В този смисъл особено рискови са т.нар. уязвими държави, където на лице има дълбоки хронични проблеми. Те могат да са различни в зависимост от конкретната страна и контекст, но винаги общото между тях е ерозията на институциите и държавността.

Слабите институции, които нямат капацитет да предоставят на своето население базови социални услуги като здравеопазване, образование или дори електроснабдяване, съчетано с невъзможността за контрол на корупцията, крайна бедност и глад, в повечето случаи отварят опасни вакууми, които се запъват от организираната престъпност, радикални организации, сепаратистки движения или други недържавни актьори.

Това рано или късно води до разпалването на конфликти, а в някои случаи проблемите са толкова големи, че пропадането надолу стига до провалена държавност - централната власт остава неспособна да упражнява дори минимален контрол върху територията на страната.

При следващите пет държави рискът от удрянето на това дъно е огромен. 

Мианмар

Снимка: Getty Images

Последните новини от Мианмар за произволи на военните в страната след преврата, довел ги отново на власт дават само бегла идея за това колко дълбоки са всъщност проблемите на тази страна. 

Мианмар е държава с дълга и противоречива история, която през последните седем десетилетия е свързана с поредица от военни диктатури, политически и икономически изолационизъм, вътрешни конфликти и хронична икономическа криза.

След няколко години на плахи опити за демократизация на политическата система и отваряне към света, тази година военните извършиха преврат след проведените през ноември парламентарни избори, които бяха обявени за фалшифицирани. Впоследствие бе въведен режим на специални правомощия, концетрирал цялата власт в ръцете на армията.

В отговор гражданите излязоха на улиците на масови протести, които бързо прераснаха в сблъсъци с властите. Смята се, че в рамките на над три месеца от началото на февруари са загинали най-малко 700 цивилни. Съобщава се за екзекуции, масови арести и изтезания.

Ситуацията в страната е изключително тежка и се усложнява допълнително от различните етно-религиозни и сепаратистки конфликти, тлеещи под повърхността. Мианмар е с население от почти 57 милиона души от осем официално признати етнически групи, които говорят 118 различни езици и диалекти от пет различни езикови семейства. Тези цифри сами по себе си говорят за това до каква степен мианмарското общество е фрагментирано в социално-политическо отношение.

Към всичко това трябва да се добави и влиянието на будисткия национализъм на голяма част от различните общности, който е насочен срещу мюсюлманското малцинство рохинга.

Задълбочаващата се криза в Мианмар заплашва да прерасне в неконтролируем конфликт. Военното правителство не може да упражнява власт над големи части от страната, останали под контрола на военизирани групировки или престъпни организации, замесени в производството и трафика на наркотици. Често границите между различните "национално освободителни армии" и нарокартелите се размива напълно.

Така през последната седмица двете най-големи етно-сепаратистки движения Качинска армия на независимостта и Каренска национоосвободителна армия повишиха активността си и извършиха атаки срещу силите на военното управление.

В този смисъл Мианмар към момента остава една от най-уязвимите държави в света, заплашена да достигне до нивото на провалена държавност и гражданска война. В контекста на и без това утежнената ситуация от коронавирус пандемията, конфликтът има потенциал да засегне и други уязвими съседни страни като Бангладеш (където вече има хиляди бежанци рохинга) или Камбоджа.

Мозамбик

Източното крайбрежие на Африка е особено деликатна зона, а Мозамбик все повече се превръща в поле на регионална нестабилност с център северния щат Кабо Делгадо. Именно оттам оперира местния клон на "Ислямска държава" - Ал Шабаб (да не се бърка с Ал Шабаб в Сомалия - б.а.).

Джихадистката групировка устойчиво набира сила и влияние, възползвайки се от липсата на държавност в региона. Миналото лято тя успя за известен период да овладее главния град в областта Мосимбоа ди Прая, а само преди няколко седмици бе атакуван и град Палма, където се намира базата на енергийния гигант "Total", развиващ газов проект на стойност 60 милиарда долара.

Цели 12 дни бяха нужни на правителствените сили, подкрепени от американски съветници и южноафриканска частна армия, за да си възстановят напълно контрола върху Палма. Все пак цялостната нестабилност в Кабо Делгадо принуди "Total" да замрази проекта си за неограничен период от време, което само по себе си представлява победа за Ал Шабаб.

Това ще допринесе към тежката икономическа ситуация в цялатаобласт, която е изключително бедна и с особено високи нива на младежка безработица - идеалните условия за джихадистите да привличат симпатизанти и нови членове, които недоволни от липсата на перспективи, намират отговор за проблемите си чрез радикализация.

Те се вливат в мрежата на Ал Шабаб, която от своя страна се възползва от глобалните контакти на Ислямска държава и приходите си от трафик на наркотици. Кабо Делгадо от край време е служел като транзитен хъб за трафик на дрога в посока Африка и обратно, а сега Ал Шабаб се възползва от вече установените канали, за да добива влияние и да разпространява дейността си в съседните Танзания и Малави.

Основен проблем преди всичко е изключително високото ниво на корупция, като вероятно дори високопоставени правителствени лица имат участие в контрабандните канали. В този смисъл от решаващо значение е тези канали да бъдат спрени, което ще прекъсне и потока на средства към Ал Шабаб.

Мали

От началото на 2012 г. досега насилието в Мали практически не е спирало, подхранено от гражданската война в Либия. Тогава свързани с Ал Кайда групировки успяват да наложат контрол над северната част на страната, а пълният колапс на тогавашното правителство е предотвратен от френската военна намеса.

Конфликтът успява да разкрие острите социални, политически и етнически разделения в обществото, които до този момент са подтискани под повърхността. Те се изострят допълнително от борбата за ресурси, разпространението на оръжие и сблъсъкът на различни идеологии - най-вече туарегския национализъм с радикалния ислямизъм на Ал Кайда и Ислямска държава.

Оттогава насетне в страната действат две мисии на Европейския съюз, една на ООН и една военна на Франция. През 2015 г. бе подписано дори мирно споразумение между правителството и алианса от предимно туарегски бунтовнически групи Коалиция на движенията от Азауад (КДА).

Неговото имплементиране обаче върви повече от трудно. Миналата година бе извършен военен преврат срещу президента Ибрахим Бубакар Кейта, като в момента управлява военно правителство. Съвсем наскоро в центъра на Бамако бе застрелян и председателят на КДА Сиди Брахим Оулд Сидати.

Неговото убийство показва колко нестабилна е политическата ситуация в страната, а всичко се усложнява още повече и от деструктивната дейност на джихадистки групировки, които изнасят насилието извън Мали, превръщайки конфликта в регионален. Хиляди са загиналите цивилни през последните години, а над милиони души са разселени от Мали, Нигер, Буркина Фасо и Чад.

Крайна бедност, настъпването на Сахара, широко разпространена корупция в местните правителства, слаба или почти пълна липса на държавност в огромни, незаселени и изолирани територии, както и невъзможност за контрол над насилието - всичко това са проблеми характерни за всички страни около Мали.

Съчетанието на тези проблеми логично води до прогресивно нарастващи нива на нестабилност и възможности за облагодетелстване на джихадистки и трафикантски мрежи. Те съумяват успешно да капитализират от несигурността и социалната маргинализация на цели общности и племена, използвайки исляма като алтернатива на провалените правителства.

В този смисъл буквално цели региони остават изолирани извън обхвата на местните правителства с потенциал да попаднат трайно под влиянието на джихадисти. Оттам насилието лесно може да се прелее и в съседни държави, тенденция, която вече се наблюдава в Нигерия и Камерун.

Йемен

Снимка: Getty Images

ООН определя ситуацията в Йемен като "най-тежката хуманитарна криза". Над 80% от населението страда от крайна бедност и глад, a през миналата година към безпрецедентната епидемия от холера се прибави и тази от COVID-19. В допълнение към критичното положение стои и невъзможността за постигане на политическо решение за сложния военен конфликт на терен, който продължава вече седем години.

През 2015 г. съседна Саудитска Арабия застана начело на международна коалиция от държави и поведе военна кампания в подкрепа на президента Абд Рабу Мансур Хади срещу поддържаните от Иран хути. В конфликта отношение има и Южния преходен съвет, който приема помощта на ОАЕ и представлява територията на Южен Йемен, съществувала като независима държава до 1990 г.

Реално Йемен представлява поредното поле за сблъсък на интереси между Иран и монархиите в Персийския залив. Техеран до момента успешно използва своите съюзници в лицето на хутите за оказване на натиск по южната граница на своя враг.

Както и на други места, в Йемен също от хаоса и несигурността се възползват джихадистки организации. Ислямска държава има свой активен клон, но голямата заплаха идва от този на Ал Кайда, който е считан за един от най-добре структурираните и ефективни в рамките на глобалната мрежа на организацията.

Реално в момента страната е изключително фрагментирана на политически, религиозен и племенно-кланов принцип и е на прага на провалената държавност, като всички враждуващи фракции се оказват напълно неспособни да предоставят каквато и да е защита на населението.

В този контекст ООН се опитва да намери решение за конфликта, отчитайки само два легитимни участника - правителството на Хади и хутите. Всякакви мирни преговори обаче трябва да отчетат и другите ключови играчи като Южния преходен съвет и различните племенни формирования в северната част на страната, които често сменят своята принадлежност и остават уязвими за проникване на джихадистко влияние сред тях.

Наскоро Рияд предложи примирие, вероятно след известен натиск от страна на новата администрация във Вашингтон, която замрази всички оръжейни сделки с кралството. Хутите обаче отхвърлиха предложението с аргумента, че Саудитска Арабия първо трябва да вдигне блокадата на основните пристанища. Тя се явява един от гордиевите възли в конфликта - Рияд счита портовете за основни пунктове за доставки на оръжие от Иран, докато в същото време те остават затворени и за доставки на храни и лекарства, което задълбочава допълнително хуманитарната криза.

През разрешаването на този проблем минава и възможността за по-широкото намиране на решение между враждуващите страни. В противен случай те ще продължат да бъдат в текущата патова ситуация, а хуманитарната ситуация ще достигне неконтролируеми измерения.

Венецуела

Снимка: Getty Images

Последните две години се оказаха особено трудни за режима на Николас Мадуро. Страната преминава през изключително тежка икономическа криза, която бе влошена от коронавирус пандемията.

Дефицитът на основни стоки като лекарства и храни провокира нова вълна на бежанци в посока Колумбия, като към момента се смята, че има 5,5 милиона венецуелци, напуснали страната в посока съседни страни. Поне 130 000 от тях са се завърнали от началото на 2021 г., но те остават обект на дискриминация и специално наблюдение от страна на властите.

Източната граница продължава да бъде особено конфликтен регион, тъй като армията влиза в непрекъснати сблъсъци с колумбийски партизански фракции, действащи в района. Стигна се дори до положение, при което правителството да поиска помощ от ООН за разчистване на минни полета.

За момента Каракас продължава да използва своя репресивен апарат, за да поддържа управлението на страната и да потиска опозицията. Нестабилността по границата обаче създава нови предизвикателства, които изискват влагането на ресурси, които към момента, са повече от оскъдни. В опит да се стабилизира икономическата ситуация, Венецуела подписа серия от икономически и търговски споразумения с Русия, а представители на частната армия "Вагнер" правят чести посещения в Каракас.

Все пак следващата година ще бъде от решаващо значение за режима на Мадуро.Той при всички положения ще трябва да намери отговор на нестабилността по границата и да преобърне тенденцията на задълбочаваща се невъзможност за предоставяне базови социални услуги.

Най-четените