Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Смъртни присъди, откупи и наркотици: Как изглежда "дипломацията на заложници" между Канада и Китай

Конфликтът между Запада и Китай се води на всяко ниво Снимка: Getty Images
Конфликтът между Запада и Китай се води на всяко ниво

През последните почти две десетилетия Китай съумя да се издигне до статус на световна сила с глобално влияние. Това съвсем естествено я постави в конфликт с водещите държави от Запада, който придоби различни измерения - от търговската война със САЩ, през отношенията със Северна Корея, претенциите към Южнокитайско море, Тайван, статута на Хонконг и човешките права на уйгурското мюсюлманско малцинство, чак до дебата за влиянието на китайската икономика върху климатичните промени.

Конфликтът се води на всяко ниво и се използва всеки възможен начин за нанасяне на удар по противника.

Последният пример е от тази седмица, когато китайският съд потвърди смъртната присъда за контрабанда на наркотици на канадеца Робърт Лойд Шеленбърг.

Той е заловен от местните власти още през 2014 г. и срещу него е повдигнато обвинение за опит да прекара общо 220 кг. метамфетамини от пристанището на Далян в посока Австралия. Според обвинението канадецът и неговият партньор са ръководели група, която трябвало да пакетира и подготви пратката.

След като съучастникът му се предава на полицията обаче, Шеленбърг напуска Далян и бяга към южната част на страната, където в крайна сметка е арестуван, докато се опитва да си уреди транспорт за Тайланд.

След близо четиригодишен процес е осъден на 15 г. затвор, но впоследствие решението е отменено от по-висш съд, а случаят е върнат обратно за преразглеждане заради появата на нови доказателства.

Така през 2019 г. канадецът е осъден наново, но този път получава най-тежката възможна присъда, която през тази седмица отново бе потвърдена.

Прилагането на най-тежкото възможно наказание не е необичайно за Китай. Страната е сред водещите в света по изпълнението на подобни присъди, но не предоставя публични данни колко души биват екзекутирани годишно, като счита информацията за държавна тайна.

Според данни на Amnesty International обаче може да се говори стотици, ако не и хиляди екзекуции, извършвани всяка година.

Затова и реално присъдата на Шоленбърг не бива да бъде изненада, особено с оглед на факта, че той вече е бил осъждан в родината си заради наркотици.

В Китай трафикът, разпространението и производството на забранени субстанции се считат за изключително тежки престъпления, а почти всеки осъден в най-добрия случай го очаква дълъг живот в трудов лагер.

Какво тогава е странното в точно тази ситуацията и защо предизвика даже и намесата на премиера Джъстин Трюдо, който коментира присъдата като "произволна".

Реално случаят с Шеленбърг се явява едно продължение на влошените отношения между Китай и Канада, а самият той се превръща в средство за оказване на натиск в "политиката на заложници" между двете държави.

Връщането на присъдата му за преразглеждане през 2019 г. се случва точно месец след като канадските власти задържат във Ванкувър Мън Уанчжоу - финансов директор на технологичната компания Huawei и дъщеря на основателя на най-големия китайски телеком. Тогава арестът е извършен по искане на САЩ, които желаят нейната екстрадиция по обвинения в извършване на измами с цел заобикаляне на икономическите санкции срещу Иран.

Мън Уанчжоу Снимка: Getty Images
Мън Уанчжоу

Американското обвинение е, че тя е излъгала изпълнителния директор на банка HSBC в Хонконг за контрола на дъщерно дружество на Huawei, работещо със санкционираното правителство в Техеран. Така банката, позовавайки се на казаното от Мън, продължила да обработва финансовите транзакции на компанията, поставяйки се по този начин под риск от американски санкции.

Вече повече от две години и половина Мън живее под домашен арест в Канада и води правна битка относно законосъобразността на нейното задържане, а основните аргументи на защитата са, че то е абсолютно незаконно просто защото американския съд няма как да има юрисдикция върху китайски гражданин, който е правил бизнес с британска банка в Хонконг. Без това да има пряко отношение към САЩ.

Нещо повече - според защитата дори самият американски президент Доналд Тръмп, докато все още е бил действащ държавен глава, е имал намерение да използва Мън, за да си спечели по-добри позиции при търговските преговори с Китай.

"Това е самата дефиниция за откуп", твърди Ричард Пек, който е част от адвокатския екип на Мън. "Точно с такова нещо си имаме работа тук."

Според Пек американският президент е имал намерение да обсъжда случая с канадското правителство и да изиска то да се намеси по-решително в случая, нещо, което е "дълбока обида за върховенството на закона, поченността на процеса по екстрадиция и разделението на властите."

Мън обаче не е единственото замесено име в "дипломация на заложници" между Пекин и Отава.

Две седмици след нейния арест в Китай са задържани Майкъл Ковриг, бивш дипломат и Майкъл Спейвър, бизнесмен, промотиращ туризма и културния обмен между Канада, Китай и Северна Корея. Двамата канадски граждани прекарват 830 дни в арест без връзка с външния свят и без да им бъдат повдигнати никакви обвинения.

Едва през март месец тази година все пак бе дадено начало на процеса срещу тях с обвинения в шпионаж и заплаха за националната сигурност на Китай, а съдбата им много вероятно ще бъде тясно свързана с изхода от делото на Мън.

Няма съмнение, че случаите на Шеленбърг, Спейвър и Ковриг са мотивирани от процеса на Мън, а Китай изпраща ясни послания към Канада. Смъртната присъда за Шеленбърг вероятно представлява ясен пример за това какво ще се случи с Ковриг и Спейвър, ако финансовият директор на Хуауей не бъде оправдан.

Реално Китайската комунистическа партия се опитва да окаже натиск върху канадската правна система. Да, арестът и задържането на Мън са политически мотивирани, но самата система, основана все пак върху върховенството на правото и независимостта на съдебната власт, позволява провеждането на един открит процес, в който нейната защита може да представи публично своите аргументи както пред съда, така и пред обществото.

От своя страна, съдбата на арестуваните канадци се държи изцяло от властовия център в Пекин. Без върховенство на правото, без прозрачност, яснота и предвидимост. Крайното решение не се взима на базата на независимите действия от страна на един независим съд, а се подчинава напълно от политическата воля и цели на Китайската комунистическа партия.

В този смисъл, дали Шеленбърг, Спейвър и Ковриг са виновни няма никакво значение за Пекин.

Те се явяват просто едни разменни монети в китайската стратегия за връщане на Мън обратно в контекста на "дипломацията на заложници" и противопоставянето си със Запада.

Най-четените