"Света Явелина" и кошмарът от Афганистан - оръжията, с които Украйна се бори срещу Русия

Войната в Украйна бушува повече от 20 дни и може да се каже, че вече продължава значително по-дълго, отколкото са предполагали в Москва.

Първоначалният опит за бързо овладяване на столицата и ключови пунктове в южната част на страната се провали зрелищно и в момента руската армия залага на стратегия за обграждане и изолиране на градове като Киев, Харков, Мариупол, Миколаев и други, съчетано с мащабна кампания с въздушни и артилерийски бомбардировки.

Тя също върви бавно, трудно и най-вече с много загуби на жива сила и техника, въпреки че руснаците превъзхождат своя противник в качествено и количествено отношение.

Украинците обаче явно се бият с решителност, каквато в Русия може би не са очаквали. А към това трябва да се прибавят и оръжията, които използват и които вече придобиват емблематичен статус.

Без съмнение най-популярното от тях е американската преносима противотанкова ракета Javelin, както и нейният британско-шведски еквивалент NLAW. През последната година САЩ и съюзниците от НАТО доставиха хиляди екземпляри от тези модели, които в момента се използват ефективно срещу настъплението на руските механизирани колони.

Те със сигурност не са сред оръжията, които биха обърнали хода на една война, но със сигурност са безценни при воденето на асиметрични бойни действия срещу по-силен враг.

Двата типа ракети са от типа "стреляш и забравяш", което означава, че веднъж натиснат спусъка, ракетата сама намира пътя към целта си, а през това време войникът може да смени позицията и да се прикрие.

В случай на Javelin това се постига с инфрачервено насочване, докато NLAW използва технологията за "предсказуема видимост". Насочващата система изчислява както разстоянието до целта, така и нейната скорост (ако е мобилна) и се насочва към предвиденото местоположение.

По този начин един-единствен човек може да унищожи танк от разстояние. NLAW имат обхват до 1 км, докато Javelin може да се похвали с максимален обхват от 4,5 км.

Създадени са специално, за да противодействат на танкове, но се използват също така и срещу други по-леко бронирани машини или укрепени позиции. Затова разполагат с два режима на стрелба - първият е само за танкове и при него настройката е такава, че ракетата да удари купола, където бронята е по-уязвима.

Другият е директен режим и при него ракетата се движи право напред.

Така Javelin и NLAW се превръщат в едно особено ефективно оръжие за организиране на засади, особено имайки предвид, че руските механизирани колони са ограничени да се движат предимно по асфалтираните пътища заради характерната за Украйна "разпутица" по това време на годината, т.е. калните и създаващи рискове от затъване черни пътища и полета на страната.

Всъщност многото снимки и клипове на унищожена руска техника превръщат NLAW и Javelin в нещо като символи на украинската съпротива.

Появяват се всякакви колажи, включително и един особено емблематичен със заглавие "Saint Javelin" (или на украински - Света Явелина), който представя изображение на Дева Мария в православен стил, прегърнала ракета.

Jаvelin и NLAW обаче не са единствените оръжия, които създават проблеми за руската армия, която отново се сблъсква с един стар познайник.

Става въпрос за добре познатия зенитно-ракетен комплекс Stinger. Именно тази преносима ПВО система става една от причините за краха на СССР в Афганистан, нанасяйки огромни поражения на съветските военновъздушни сили.

В момента украинската армия няма потенциал да нанесе поражения с подобен мащаб, най-малкото защото Stinger е отдавна познато и дори технологично остаряло средство, но все пак се доказва като достатъчно ефективно за поразяване на нисколетящи самолети и хеликоптери. Нещо, което също се потвърждава от снимков и видео материал.

Като допълнение към Стингърите украинците могат да ползват модернизирания съветски еквивалент "Игла". Двете системи "Stinger" и "Игла" са най-евтиният бърз и лесен начин да бъде частично компенсирана липсата на високотехнологична противовъздушна отбрана и действаща бойна авиация.

Всъщност последното не е съвсем вярно, тъй като украинските ВВС все още имат капацитет да извършват 10-15 полета на ден.

Тук на преден план излиза работата на турския боен дрон "Bayraktar TB2", за който даже се появи и украинска песен, възхваляваща способностите му.

Спокойно може да се каже, че това е гордостта на турските военновъздушни сили. Дронът е изцяло местна разработка и оперира през турската сателитна система Turksat. Снабден е с най-новите технологии и доказа своите достойнства на бойните полета в Сирия, Либия и Нагорни-Карабах.

При последните два конфликта това се оказа и основният фактор, който спомогна за обръщането на везните в полза на турската армия.

Именно високата ефективност в тези конфликти се оказа и най-добрата реклама на Bayraktar, като до началото на конфликта Украйна разполага с най-малко 20 бройки от този модел с допълнително доставен неизвестен брой в началото на март.

Не е ясно колко от тях са оцелели към момента и дали изобщо има останали все още, но със сигурност имат разписани поне няколко успешни атаки срещу руски позиции.

Сами по себе си преносимите ракети и дроновете като "Bayraktar" обаче не могат да сломят руската армия.

Въпреки това те имат капацитет да нанасят сериозни щети и да я обезкървяват достатъчно дълго, така че в един момент за Москва да стане твърде скъпо продължаването на бойните действия. 

Webcafe Анализ

ООН се превръща в поредната жертва на войната в Украйна

Конфлктът подчертава дълготрайната тенденция за спад на ролята на ООН като средство за поддържане на...