Наскоро Facebook обяви, че закрива три различни мрежи, свързани с френската армия и Русия, които биват използвани за разпространението на фалшиви новини и манипулации в Африка.
Френската мрежа е била с акцент към Централноафриканската република (ЦАР) и Мали.
От своя страна, руските тролове са били концентрирани върху Либия, Сирия, Судан и ЦАР и са контролирани от хора, близки с руския олигарх Евгений Пригожин - покровител на частната наемническа армия "Вагнер" и небезизвестната "фабрика за тролове" (Internet Research Agency).
Двете дезинформационни кампании са били насочени една срещу друга в битка за влияние и опит да се дискредитират и разкрият чрез фалшиви профили в страници и групи.
Според информациите френската мрежа е включвала 84 профила във Facebook, 14 профила в Instagram, както и няколко други страници и групи.
Фалшивите акаунти са се за представяли за местни жители, подкрепящи френските военни действия в Африка, а техните коментари са били свързани с политически въпроси за държави в Централна и Западна Африка.
Руската операция се е развивала в далеч по-сериозен мащаб, съумявайки да разгърне общо 126 страници във Facebook, 16 групи и общо 258 профила в различните платформи.
От началото на тази година до закриването на мрежите, агентите на двете операции са влизали в сложни спорове и са се опитвали да се изобличат като фалшиви профили. Смята се, че техните дезинформативни послания са достигнали до поне 5,7 млн. членове на въпросните страници и групи, като 1,6 млн. от тях са били активни участници.
Най-ожесточени са били дебатите по отношение на евентуална руска намеса в предстоящите президентски избори в ЦАР.
През последните няколко години Русия много силно засили своите позиции в Африка, опитвайки да възстанови свои стари сфери на влияние от времето на Студената война, както и да създаде нови такива.
Централноафриканската република е именно едно от тези места. От 2018 г. до сега руски фирми съумяха да си издействат изгодни договори за разработката на мини за злато и диаманти. В замяна Москва изпрати свои хора от частните си армии, които да осигурят охрана на президента Фаустен-Аршанж Туадера, както и обучение за местната войска.
Разбира се, централна роля в това отношение играе именно наемническата група "Вагнер" на Евгений Пригожин, чиито служители действат като военни и политически съветници на правителството в Банги.
Моделът, който Русия прилага за ЦАР, се повтаря също така и в други държави като Судан, Зимбабве, Мадагаскар и Мозамбик.
В процеса на възстановяване на стари връзки и създаването на нови, Русия съумява да предложи един гъвкав пакет от услуги на местните правителства, който включва: военни съветници; продажба на оръжие; персонална охрана за политическия елит; подкрепа за водене на действия срещу партизански, сепаратистки или други формирования; изпращане на политсъветници, които да помагат за укрепване на властта, както и осигуряване на благоприятна среда в медиите и социалните мрежи..
Макар и с известно закъснение, все пак Русия се включва в борбата за влияние в Африка, която отдавна е обект на интерес от водещи световни сили.
Китай вече е стъпил здраво, като от почти две десетилетия осъществява мащабна икономическа експанзия.
Европейските държави са традиционно ангажирани като бивши колониални сили. В частност Франция води мащабна военна мисия и осъществява директно влияние над региона на Сахел - територии, които в миналото са били нейни колонии.
Разбира се в картинката няма как да бъдат пропуснати и САЩ, които оперират предимно в Източна и Западна Африка.
На този фон, Русия притежава някои значителни конкурентни предимства. Преди всичко тя няма колониална история и съответно - "постколониален комплекс" , за разлика от Франция, Великобритания, Португалия, Италия, Белгия.
Москва също така не страда и от излишни идеалистични скрупули. Докато Западът обикновено предлага помощ за африканските държави срещу определени и често пъти доста неудобни ангажименти и задължения по отношение на въпроси като човешки права и свободи, за Кремъл водещите фактори са чистият опортюнизъм и прагматизъм.
А това е особено подходящ модел за политическите реалности на африканския континент, където много от потенциалните местни партньори предпочитат методи за правене на политика и бизнес на принципа "без задаване на излишни въпроси".
Кремъл просто предлага за износ един привлекателен и удобен за местните режими модел на "хибридна държава", при който границите между интересите на администрацията, бизнеса и организираната престъпност, са в най-добрия случай замъглени и размити.
Кампаниите по дезинформация в медии и социални мрежи са съществена част от руския модел като един от важните инструменти в неговата рамка.
Все по-често ще бъдем свидетели как геополитическият спаринг, който се осъществява на терен в Африка (и не само) ще върви също така паралелно и в социални платформи като Facebook, YouTube, Twitter и дори Instagram.
