Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Заплашва ли ни глобален недостиг на храна заради коронавируса?

Опасност има, но светът все още може да се измъкне от тази криза. Просто трябва да се вземат някои мерки Снимка: Getty Images
Опасност има, но светът все още може да се измъкне от тази криза. Просто трябва да се вземат някои мерки

Покрай пандемията от коронавируса светът обърна внимание на много сериозни проблеми, включително отношението към лекари и медицински персонал, недостигът на подходяща апаратура, на легла за интензивно лечение и т.н.

Междувременно опасенията от нова икономическа криза доведоха до засилени действия на различните правителства в името на бизнеса.

Една друга криза обаче стои все още в сянката на настоящите събития - възможният дефицит на хранителни продукти.

На фона на блокадите по границите и спешните мерки на правителствата за това да гарантират собствените си хранителни източници, коронавирусът заплашва да наруши глобалните вериги за доставки на хранителни продукти.

Така например Русия, която е най-големият износител на пшеница в света, разпореди да се ограничи износа на зърно от април до юни. Междувременно Египет, който пък е най-големият вносител на пшеница в света, усили покупките на зърно и спря износа на бобови култури.

Настоящият недостиг на храни може да се усети в ехото от финансовата криза от 2008 г., когато големите износители, разтревожени за собствените си пазари, ограничиха износа, с което предизвикаха глобален скок в цените на хранителните продукти. В отговор на това други страни започнаха да внасят стоки така, сякаш е краят на света. Което само тласна цените още по-нагоре.

Този фактор се оказа пагубен за най-бедните държави. Недостатъчната храна увеличи недохранването, особено при децата, и вдигна още повече броя на бедните и на поставените в риск от бедност по света.

Снабдяването с храни трябва да е част от непосредствената здравна реакция на COVID-19. С нарастването на равнището на безработица в различните държави е от съществено значение уязвимите хора да имат достъп до питателна храна. Напрежението за хранителните банки прави още по-важно правителствата да стабилизират пазара на храни.

Днес търговските ограничения и продължаващата паника само ще засилят кризата и допълнително ще нарушат веригите за доставки на стоки и суровини. Вече наблюдаваме как отделни провинции в Аржентина, най-големият износител на соеви продукти в света, затвориха пътищата в основните райони за производство на соя, игнорирайки по този начин изричните заповеди на федералното правителство да ги държи отворени. Това доведе до намаляване на доставките на зърно в страната наполовина, докато провинциите отслабиха ограниченията.

А междувременно приземяването на много полети, включително търговски, през последните две седмици доведе до блокиране на вноса на лук и патладжани от Индия за Канада.

За разлика от предишните кризи с недостиг на храни, тази е засилена допълнително от глобалните ограничения на движението заради коронавируса.

Милиони сезонни работници гастарбайтери, на които буквално се крепи селското стопанство в редица държави, няма да излязат на полето тази година заради ограниченията и блокираните граници.

Това би довело до сериозни поражения за земеделците, защото така по полето ще останат да изгният тонове плодове и зеленчуци.

Сезонните работници от Източна Европа са голямат дефицит в момента в държави като Испания, Германия, Великобритания, Италия и Франция. И това не е типично само за Европа. Правителството на САЩ, притиснато от недостига на работна ръка, се опитва всячески да мотивира милионите безработни да се ориентират към селското стопанство за бране на ягоди, прибиране на царевица или друг тип селскостопанска дейност.

Интересен пример в това отношение е Италия, където пролетните аспержи и ягоди имат нужда вече от бране, но заради пандемията те продължават са в полето.

Там фермите може да се принудят да използват нелегални мигранти и бежанци, изправяйки по този начин страната пред нуждата да реши проблема с техния статут в един момент, в който правителството в Рим не е готово за това.

Министерството на земеделието в страната предложи вече да се дадат разрешения за работа на нелегални имигранти. Според плановете на ресорния министър Тереза Беланова около 600 000 мигранти са нужни, за да се подпомогне работната сила в страната и да се рестартира икономиката.

Предложението на Беланова обаче се сблъсква с жестоко противопоставяне от страна на политиците от десния спектър, според които така ще създаде притегателен център за мигрантите към Италия.

Дори не всички от в управляващата коалиция в момента са съгласни с тези мерки, тъй като те дават твърде сериозна заявка за приемане за нелегалните мигранти - нещо, което само ще засили позициите на опозиционната Лига на Матео Салвини, която е основната антимигрантска партия в страната.

И все пак големият проблем остава - кой ще работи на полето? При нужда от 600 хил. души, все още блокирана от коронавируса страна и липса на движение от държавите от Източна Европа, откъдето традиционно идват повечето сезонни работници, Италия е изправена пред това да остави цели реколти да изгният несъбрани.

Редица държави вече отправиха апел за това работници от България, Румъния, Полша и т.н. да бъдат пуснати с чартърни полети да отидат да работят на полетата в държавите от Западна Европа, за да може реколтите от плодове и зеленчуци да бъдат запазени. Към момента обаче няма ясно решение на този въпрос, а и мнозина от работниците се притесняват да пътуват за държави като Италия, Испания и Франция, където има сериозни огнища на COVID-19.

Но това е само един от проблемите. Корабоплаването представлява 90 процента от цялата глобална търговия, включително търговията с храни. Поради затварянето на границите търговските кораби не могат свободно да влизат в пристанища или да сменят екипажите си.

В това обаче няма особен смисъл, тъй като пристанищата могат да се поддържат с малък персонал, докато тяхното затваряне ще има катастрофален ефект върху търговията.

И всичко това оказва вече дава резултат. Цените на пшеницата са се повишили с 8 процента, а на ориза - с 25 процента. По-бедните страни ще бъдат силно засегнати, защото хората там просто няма да има какво да ядат, когато храните поскъпнат повече, отколкото те могат да си позволят.

Страните, които обикновено внасят повече храна, отколкото ги изнасят, ще страдат най-много заради увеличението на цените и по-слабите валути.

Но положението днес е много по-различно от това, което беше през 2008 г., и глобалният недостиг на храна не е неизбежен.

Глобалните запаси от хранителни суровини сега са значително по-големи в сравнение с тогава - близо два пъти повече всъщност. Така че едни разпокъсани усилия от отделните държви да се зареждат с храни само могат да повишат паниката и да задействат създаването на криза.

За да се предотврати това обаче трябва да се вземат мерки на глобално ниво. Като за начало търговските канали задължително трябва да останат отворени. И износителите, и вносителите на храни трябва да се съгласят да не налагат търговски бариери в отговор на пандемията на коронавирус, а държавите трябва да премахнат съществуващите ограничения за износ, включително експортните данъци и забраните за износ.

Няма причина пристанищата и глобалното корабоплаване да не продължават да работят, докато практикуват превантивни мерки за вируса, като се уверят, че работниците им са здрави и съдовете, транспортиращи храна, са безопасни.

Също положителен ефект ще има това държавите временно да намалят тарифите и таксите си. Това може да улесни вноса и по този начин да се стабилизират пазарите и да се предотвратят колебанията в цените. А това, на свой ред, ще предотврати вълни от глад в по-бедните държави в Африка и Латинска Америка.

Тези мерки ще стабилизират хранителните пазари по целия свят и ще предотвратят масовия недостиг на храна, но само ако има кой да ги предприеме.

В сегашното положение на несигурност много политици предпочитат стратегията да заложат на национализма и изолационизма. Проблемът е, че в сегашния свят почти няма държави, които да зависят изцяло и само от собственото си производство.

Затова и от особена важност е правителствата да работят заедно за разрешаването на тази криза, за да се подсигури това, че храните ще се транспортират оптимално бързо от онези места, където тя залежава по складове, към местата, в които има недостиг. Големият въпрос продължава обаче да стои - ще могат ли лидерите да се справят със задачата?

Най-четените