Тези дни телевизия „Балканика" организира нещо като балкански конкурс за поп хит. Колко е представителен е друг въпрос. Направи ли ви обаче впечатление каква музика показаха съседите ни? Ако искате певец, ей ви го сърбина Желко Йоксимович или гръка Сакис Рувас. Ако искате певица - вижте ветеранката Анна Виси от Гърция. Имаше не само изпълнители, но и песни като слънце - за всеки вкус: от лигави златноорфеевски балади до евродиско.
Няма да коментираме българското участие. Но да погледнем българската музика.
Най-големият български поп хит тази година е... не, не е този - за който и да сте си помислили.
Най-големият български поп хит тази година е "От икебана дървесата ги боли" на Деян Неделчев.
Това е недоразумение, ще кажат някои от вас. И ще са прави. (виж карето вдясно)
„Кен Лий" е друг подобен „изродски" български поп хит с култов статус, разбил световните видео класации в Интернет. Само изпълнителката му Валентина Хасан абсолютно никога няма да разбере защо хората толкова се смеят и го харесват, но иначе тя няма претенциите да е нещо повече от фен.
Братята Неделчеви вероятно ще да са завършили Естрадния отдел на Консерваторията, иначе никой нямаше да им позволи да пеят по соц време. Те определено и сериозно гледат на себе си като на професионални поп изпълнители и дори ни обясняват за някакви свои награди и популярност някъде накрая на света. И сигурно и не лъжат.
Едно е обаче необразовано момиче от Кърджалийско, емигрант в Испания, да пее глупости. Друго е двама професионални музиканти да се дънят като кифладжии и дори да не се усещат, че са върха на пошлостта и бездарието. „Икебаната" е бетер чалга - осъденият за сутеньорство Кондьо навива песните си върху съвсем автентичен и музикално грамотен цигански ритъм, а така мразеният - и обичан - Азис поне има безспорни гласови данни и е наистина уникална личност и шоумен.
Естествено е, че когато има клоуни - които при това не се усещат - всеки медиен цирк има желание да се възползва от тях. С това лесно можем да си обясним сериозното пъблисити напоследък на Деян Неделчев, особено по телевизиите.
Тук обаче има една съществена подробност. Една внушителна част от зрителите също не се усещат. Те се смеят, но вземат всичко за чиста момента. За тях това верно си е поп музика и си е истински хит.
Най-лесно е да кажем, че българинът е тъп - или поне средният българин, или поне част от българите. Но едва ли това ще е обяснението.
Обяснението е друго: българският поп абдикира от мястото си в обществото. Избяга, скри се. Завря се в миша дупка. Седи си там, подава си муцунката от време на време и мрънка.
Първо чалгата му била виновна - не разбирали слушателите, селяни били и слушали чалга. После Интернет го натисна - теглели си хората парчета от мрежата и не купували албуми. Накрая и държавата била крива - защо тя не въведе задължителен процент българска музика в медиите, както беше по соца и тогава да видите какви песни ще изкараме. Ама докато не се оправят тези три неща, нищо няма да записваме.
Е, не става така. Васил Найденов може и да си позволи да записва по 1 песен на 10 години и да се изхранва от участия, защото преди това е бъхтал яко от началото на 70-те години насам. Но да не плаче, че не е милионер - сега времената пак искат яко бачкане за оцеляване, защото онази държава навремето е ограбила не само него, но и всички останали свои граждани. Тъжно, но факт.
И ако така стоят нещата за Васил Найденов, то какво да кажем за младите изпълнители? Ами не става с по една песен на година, драги мои. Каризма така направиха, ама Каризма сами си пишеха песните, а и техните песни струваха едната колкото цялата останала годишна БГ поп продукция. Въпрос на талант...
Не е виновен слушателят. Както слуша чалга, той така слуша и румънските евро диско хитчета или гръцка и турска поп музика със силно влияние на фолк. С други думи - слуша всичко, стига да е малко от малко добро и професионално поднесено. А българската поп музика - ако още има такава - не отговаря дори на тези две елементарни изисквания.
Не е виновна и чалгата. Чалга под някаква форма има във всяка от съседните ни балкански страни без изключение. Във всяка от тях обаче винаги си е имало и всякаква друга музика - поп, рок, денс, джаз. При това - качествена, иначе не би оцеляла.
Не е виновен и Интернет. Интернет, торенти и теглене от мрежата има навсякъде - не само в България и на Балканите, а по цял свят. Но това не е гигантски безплатен магазин, в който нон стоп ограбват авторите. Това е гигантска мрежа за разпространение и обмен на културни ценности. Така вместо 10 имена, изкуствено налагани от музикалната индустрия до вчера, днес слушателят може да чуе 1010 и да избере онези от тях, които наистина му харесват. За тях той с радост ще даде по 100 лв. за билет за концерт, а ако може да си го позволи - и по 20-30 лева за дискове и DVD. Конкуренцията е нараснала 1000 пъти и посредствените неща, които до вчера вървяха, днес просто нямат място на пазара.
Интернет донесе и друг ефект. Някога един БГ поп певец се конкурираше например с Лили Иванова и Сигнал. Днес обаче му се налага да воюва за същия този БГ пазар, на който обаче далеч по популярни от него вече са например Мадона, Depeche Mode или дори AC/DC.
Но не само това - Интернет направи достъпна за младите поколения старата музика. Същият днешен БГ поп певец или композитор трябва да си дава сметка, че днес той е сравняван и с най-доброто от цялата кариера на Васил Найденов, Емил Димитров, Диана Експрес, Паша Христова, Щурците, с целия златен фонд на БГ естрадата, а и на световната поп музика - защото в нета няма граници и стара или нова музика, а само добра и... друга; всичко е достъпно. Затова, ако на БГ композитора/изпълнителя не му стиска, по-добре изобщо да не се пробва...
Накрая митът за безхаберната държава, която не се грижи за родната поп музика, е почти толкова верен, колкото и мита за "пиратството" - тоест, в общи линии никак. Държавата има какво да направи за БГ поп културата, това е вярно. Но в едно пазарно стопанство би трябвало жанр, който има претенциите да е популярен, да може все пак да оцелява и сам.
От години българските продуценти, автори и изпълнители реват да се въведе задължителен процент българска музика в медиите. Навсякъде другаде хората си слушали главно тяхната национална музика, само у нас било обратното и това според тях щяло да оправи положението. Така било направено в някои държави.
Първо, в повечето страни хората наистина предпочитат националната си музика пред международната. Но то е защото имат добра собствена поп музика - ето вижте отново за пример съседите ни, които не само работят, та пушек се вдига, за вътрешния си музикален пазар, но и изнасят музиката си в чужбина. Докато това, което българската музикална индустрия произвежда, хората не го искат дори и безплатно. Качете го в Интернет и вижте сами.
Само един пример - последните БГ мюзик айдъли Тома, Маги Джанаварова, пък и другите можете да добавите. Страхотни изпълнители, промотирани и наложени до умопомрачителни нива от телевизията, превърнати в звезди от самите зрители, платили доброволно с есемеси стотици хиляди левове само за да ги гледат! И вижте им после албумите - има ги в торентите, теглени са по... няколкостотин пъти. Значи музиката в тях или продуктът е толкова слаб, че хората не го искат и безплатно, дори когато става дума за обичани от тях изпълнители. Какъв по-ярък пример искате за некадърността на родните ни композитори и продуценти?
Второ, там където държавата е налагала задължителни проценти местна музика - както беше някога у нас през соца - резултатите са плачевни. Музикалният бизнес започва да бълва тонове посредствена продукция, която медиите са задължени да излъчват, в резултат на което падат рейтингът и приходите им. Най-популярните няколко изпълнители пък стават ултра мега звезди на фона на общата посредственост, а останалите просто никой повече не ще да ги слуша. В резултат след първоначалния изкуствен бум потребленето и продажбите на музика вместо да се вдигат, започват да падат. Който още настоява за проценти, нека първо да изучи внимателно опита на Франция. Впрочем, този процес се случваше през соца и у нас. Тогава обаче продажбите не падаха, понеже БГ изпълнителите бяха налагани изкуствено за сметка на чуждите, до които просто нямахме достъп. Днес обаче подобна ситуация е немислима. Не може и да се изнудва един бранш - медийният, за да му е удобно на друг - музикалния. Всяка жаба да си знае гьола.
Накрая, радетелите за задължителни проценти БГ музика да взаемат да се огледат коя година е и къде сме. България е член на ЕС и спазва неговите търговски правила. Налагането на протекционистични мерки като задължителни квоти или проценти за опазването на националното производство в даден бранш просто е забранено като антипазарна мярка, засягаща свободния пазар и конкуренцията. Никое БГ правителство не може да въведе проценти за БГ музика - точно както не може да забрани вноса на по-евтини турски и гръцки домати, за да стимулира българските производители. Добро утро на всички, които за първи път чуват това.
Не българските слушатели са длъжници на поп бранша. А българските композитори, музиканти, продуценти и изпълнители са в тежък дълг към българския слушател и българското общество с вечните се безумни претенции за гениалност, изключителност и пари. И нали знаете, лозето не ще молитва, а мотика. Така че да хващат мотиките - в преносния смисъл, защото ако не могат или не искат, ще им се наложи да ги хванат в прекия. Или да се преквалифицират в продавачи на семки, ако това им се удава повече.
