Когато попитах една колежка какво би направила, ако види приятеля си с друга, получих незабавен, възмутен и доста емоционален отговор: „Лелее, направо ще го убия!" Че защо, попитах аз. „Ама как бе... аз...", изпуфтя колежката и така се ядоса, че отиде да пуши без дори да си довърши фразата.
Попитах и един приятел какво би направил, ако жена му му изневери. Той почти подскочи, а добрите нрави не позволяват да цитирам последвалата му вербална реакция.
Аз пък не разбирам изневярата. Не я разбирам и това е. Ами помислете сами, ама не емоционално и първосигнално, а логично, трезво и отговорно.
Първо, какво представлява изневярата? Нещо банално: имаме двама души, обвързани един с друг - чрез брак, съвместен живот, годеж или някакъв друг вид обет. И изведнъж той - или тя - кръшва/преспива с друга - или друг. Може да е еднократно, многократно или постоянно.
Следва лична - семейна - драма: ох и ах, клетви, ред сълзи, ред сополи, обвинения, че и бой в по-нецивилизованите случаи. Отношенията на двамата са разклатени задълго или завинаги, стига се до раздяла, развод, че и до по-страшни неща в отделни случаи. Но защо?!
Да поразсъждаваме логично. Хайде да е от мъжка гледна точка, че като на мъж тя ми е по-лесна. Иначе заменете „мъж" с „жена" и ще е все същото, няма никаква разлика.
Значи жена ми е правила секс с някого. Е, и какво?
Имала е възможност, не е устояла или много е искала - и защо да не го направи? Ако е за веднъж, то, извинете вулгарния ми мъжки поглед, ама първо, оная й работа не е за еднократна употреба, няма да се протрие или изхаби.
Второ, сексът е физическа и психическа потребност - всички я имаме. А има и такова нещо като сексуално любопитство, казват психолозите. Подтискането на естествени потребности и желания не води към нищо добро нито във физически, нито в психически план. А аз обичам тази жена и искам тя да се чувства добре. И себе си също обичам и не виждам защо и аз да не се чувствам добре, ако аз изпадна в подобна ситуация.
Освен това, някак си съм убеден, че жена ми също ме обича и дори да е преспала веднъж с друг, тя пак ще се върне при мен. Сексът е просто секс, а любовта, приятелството и партньорството са друго нещо. За по-младите и по-неопитните - сексът е 5 (не се хващайте за цифрата) минути, докато другите споменати отношения се градят цял живот.
Нещата не са много по-различни, ако жена ми има продължителна връзка с друг или сравнително редовничко „изневерява" (пак тази дума)
В живота на всеки човек има много и различни етапи. В някои от тях отново намираме някого, който неудържимо ни привлича. Или търсим нещо друго, ново или различно.
Криза на средната възраст, на 30-те, презареждане... както искате го наречете. Но това съвсем не винаги е основание да захвърлим целия си досегашен живот ей така в рисайкъл бина на реалността заради нещо мимолетно или поне временно, което скоро ще си иде. Рационалният човек просто ще даде достатъчно време на партньора си да изживее онова, с което се е сблъскал.
След това, разбира се, може да стане ясно, че партньорът му действително иска да започне нов живот (не можеш да да спреш това, ако се стигне дотам). Но по-често партньорът ти, ако наистина те обича, ще се върне пак при теб и връзката ви ще стане още по-дълбока.
Различно е обаче, ако жена ти просто системно кръшка. В такъв случай, трябва да си признаеш, че просто си се оженил за... кучка, да използваме тази по-обществено приемлива дума
Е като си спал като си я избирал или си мислил само с долната си глава, кой ти е виновен? Никой, най-малко пък тя, че да стигате до разправии. Като не ти отърва - ставаш, взимаш си шапката и не се връщаш повече. На един истински мъж не му отива да хленчи, да налита на бой или да участва в ежедневни семейни скандали. Пък и защо да го прави? Разделени? Дори и в тази ситуация можеш да се поздравиш с „честито, сега всички жени на света са отново твои".
В живота обаче всичко това рядко се случва. Далеч по-чест е първият сценарий - с бой, разправии, скандали и развод. Отново - но защо?!
Ако се карате, дебнете, шамаросвате, отмъщавате, то връзката ви, онова най-хубаво, което е помежду ви, ще си иде. И като се разделите/разведете - какво? Ще имаме двама души, които са се обичали и може би още щяха да са заедно, ако можеха да преодолеят - с извинение - възпалената си гордост и егоизъм.
Да, чувам воя на тълпата скандализирани гласове срещу написаното дотук. Чувам и един по-рационален глас, който казва: „Добре бе, пич, може и да си суперправ и логичен, ама ти изобщо наясно ли си, че в тези отношения говорим за чувства и емоции, не за разум и логика. А чувствата и емоциите не са рационални. Или те боли, или не, или ревнуваш, или не (ако въобще е възможно да не се ревнува). Какви тогава ни ги разправяш ти на нас?"
Да, така е. Но чувствата и емоциите доста лесно се поддават на анализ и също имат своя логика. Която, след като я осъзнаеш, понякога е доста красноречива. Ами да опитаме.
Ясно, боли те. Ревнуваш.
Ревността обаче не е нищо повече от свръхвъзпалено его - смяташ, че са ти взели нещо, което си е твое. Може и така да е. Но най-вероятно си в огромна грешка.
Първо, можеш да притежаваш предмети, дори някои живи същества като рибки, и дори някои съзнателни и разумни, като куче например. Но не можеш да притежаваш човешко същество. Никой не е абсолютно "твой" - хората „се притежават" сами себе си, а не един друг. Това се казва „свободна воля". Другото се нарича робство. А да се тръшкаш, че си загубил - при това за малко - нещо, което никога не би могло да бъде твое... ами, не го разбирам.
Второ, точно понеже не е твое, това друго човешко същество не е и на никой друг. В общия случай никой не го е откраднал от тебе, не го е принудил или насилил да направи нещо, което то не иска. В тези неща участват двама и всеки от тях има свободна воля. За какво тогава се тръшкаш - че те е зарязала?! Ами зарежи я и ти, щом така разбираш нещата, пък и нямаш много други опции - насила хубост не става. Но да се тръшкаш, да страдаш... не, това наистина е тъпо.
Ревността и чувството за собственост са проява най-вече на вътрешната несигурност на индивида. И на неуравновесеност. И на липса на емоционална интелигентност. Взе да става страшно, нали? Но е съвсем банално, логично и обяснимо. Когато не можеш да намериш в себе си смисъл да живееш, ти го търсиш в някой друг. Но колкото си по-несигурен в себе си, толкова повече те глождят съмнения и ревност в другия. Толкова по-тежко изживяваш тази негова... „изневяра", както я наричат.
А има ли изобщо друг начин да реагираш на нещо такова? Има и той е открит отдавна. Още древните мъдреци са казали: "Ако обичаш някого, пусни го да бъде свободен. Ако наистина те обича, той ще се върне при тебе. А ако не се върне, значи никога не е бил наистина твой". Кратко, просто и ясно. Мъдро и практично.
„Изневяра"? Извинете ме, но аз не разбирам какво е това...
ПС. Авторът моли да не го налазват тълпи жени, възхитени от либералните му възгледи. Е, ако има някоя милионерка, винаги ще направим компромис... Ние да не сме по-глупави от жените, я!
Нямам намерение да налазвам автора ,а само да съм солидарна с мението му,поздравления..,но ..аз също съм съгласна с това да не правим драми от някаква изневяра,съгласна съм ,защото изхождам от моята позиция на не толкова обичаща и влюбена....,но когато съм от другата страна и аз бърша сополи,и аз водя дълги разговори...Някъде бях чела,че в една връзка винаги единия обича,а другия се оставя да бъде обичан..!Така и не разбрах кое от двете е по-доброто :
Пич толкова си прав, че чак няма коментари или поне нямаше до преди минута!
Когато самият ти не си участник в сценката, а си страничен наблюдател - ДА! Но, колкото и да си логичен, когато ти си наранен би могъл или да се даржиш дипломатично и с достойнство или да си първичен, жалък, злобен, според капацетета си...
АБСОЛЮТНО ПРАВ! Все едно, че някой е седнал и написал моите думи, които неведнъж съм казвал на ... милите дами! Болезнено ревниви са слабохарактерни хора, с комплекси за физическите си или умствени .... слабости.
Най-лесно е да даваш акъл на другите.Да казваш "не ви разбирам". Значи-"ДА ЖИВЕЕ ЕГОИЗМА". Аз да не я бих по главата да се женим? Тя кьорава ли беше? Сега кво иска? Цяло село може да спи с нея,мъжа и не ще!(капризи). Понеже и аз не те разбирам,ти барем женен ли си?
Ама наистина тъпо си я написал тази статия. Въртиш едни доводи, сучеш ги, логически верижки си плетеш, пък те все едни накъсани ти се получават - като фъндъци... Гледай сега, сигурно ти е задължение в седмицата да пишеш по някоя статия, ама хайде недей. С нещо друго се заеми. Просто това не ти е стихията.
Добре, съгласна съм с написаното. Ама, я се пробвайте да го обясните на хората, които встъпват в брак точно с презумцията, че по този начин си гарантират сигурност в човешките взаимоотношения и брачния пръстен си е нетърпяща възражение маркировка. И имайте предвид, че тези хора не се срещат само по затънтените села на България, а са си доста голяма и представителна извадка на населението.
Извинете ме г-н Ники, но не Ви разбирам. Не разбирам тази апологетика на размуния промискуитет, защото не разбирам къде поставяте границата между новите емоционални търсения, сексуалното любопитство в средна възраст и системното кръшкане? Не разбирам също как теорията за невъзможността за притежание на другия подкрепяте с древни мисли за свободата и същото това притежание на другия? Не разбирам как логично си обяснявате страданието и после, след като се е изяснило дедуктивно или индуктивно, дали и то отива в рисайкъл бина на живота, барабар с предишния живот и всички представи и мечти за бъдещето? И понеже под всеки материал седи едно оптимистично "Харесва ми", да ме извини и К.Кларк за неточния цитат по аналогия, но не Ви разбирам, а и не ми харесва.
Очевидно авторът е от онези, които много лесно си живеят. Тия опростените духовно. Не разбирал какво значи изневяра! Ами да му обясним или поне да се опитаме да му обясним, въпреки че май няма как да го разбере. Та изневяра е съвсем конкретно понятие и то е свързано с това да предадеш любимия човек. Когато има любим човек не е разбираемо цитирам: „сексуално любопитство”, „приятелството и партньорството са друго нещо”, „кръшва/преспива с друга - или друг”, „оная й работа не е за еднократна употреба, няма да се протрие или изхаби”, „рационалният човек” и т.н. Любовта е единно цяло с приятелство и партньорство, в което тя е основата на която се гради надстройката от останалите неща и когато основата я няма всичко друго остава да виси във въздуха и следва законът на Нютон. „Сексът е физическа и психическа потребност - всички я имаме”. Не, сексът е физическа потребност, а любовта е психическа потребност. Когато те засърби задникът и решиш от „сексуално любопитство” да се почешеш с първия срещнат, това значи, че си опрял само до надстройката и вече базата я няма. Или ако претендираш, че базата я има все още, но все пак си решил да се чешеш на друго място, то това е вече истинското предателство. Много е изгодно на такива „духовни амеби” да се крият зад опростени тълкувания като гореизложената статия, но нещата са далече по-сложни и нямат нищо общо с „възпалено его”, „свободна воля”, „твой-мой”, емоционални изблици и т.н. Имат общо най-вече с духовната потребност да си едно цяло с друг, това цяло да е стъпило на базата „любов”, да сте надградили приятелство, партньорство и точно тогава там нямат никакво, ама никакво място сърбежи, сексуални любопитства, рационалност, един път, два пъти, сто пъти, 5 см, 30 см, напускане, връщане, и т.н., и т.н. Всичко останало, за което говори авторът, е навик, примирение, овчедушие, сметка, изгода, интерес, стаден инстинкт (така правят всички), мога да изреждам още и още, ама няма смисъл.
И още нещо. Опасенията в края на статията са напълно неоснователни. Авторът може да бъде полазен от паразити и "кучки" според собственото му определение, но не и от жени (в истниския смисъл на понятието).
Поздравления за автора на тази статия. Човекът съвсем опростено и рационално е дал обяснение на един проблем, за който всеки от нас си мисли че има решение. Изневярата е следствие...нещо, което винаги е породено от дадени обстоятелства. Дали двама души във връзка вече няма какво да си кажат, животът им е сериал, който излъчва една и съща серия всеки ден и този начин на живот поражда желание за нещо ново, или пък просто похотта както на мъжа, така и на жената целенасочено ги тласка към изневяра, това няма значение. Важното е като това се случи да се подходи разумно, да се анализира ситуацията, да се стигне го извод как и защо се е стигнало до тук..разбира се не е никак лесно да се вземе връх над емоции като ревност, болката в стомаха, която не те оставя да дишаш (предполагам всички знаят за какво става въпрос), погнусата с която гледаш "любимия" и т.н. Но понякога тази изневяра се оказва вход към едни нови, по-освободени и преродени взаимоотношения, защото нека да не се лъжем, както на мъжете, така и на жените в определени ситуации коленете и умовете им омекват, повлияни от първичното...Разбира се има такива видове изневери, които трудно могат да бъдат простени, но за всичко останало си има решение...което почти винаги се крие в мисловния синхрон на двама души, знаещи какво искат, какво дават и какво получават от половинката си.
Очакваме следващото упражнение на симпатичния логик. Вероятно на тема: " Почина майка ви? Че кво толкова - всички умират!....
Ами, ами, изневяра може да се преживее споко само в три случаи: ако имаш отворен брак, ако съпругът/съпругата са заедно просто защото е по-добре от нищо - и няма накъде, и поради материални причини - в смисъл търпиш, щото сичко друго си е ок. Другото са си просто приказки...
О, Лина, Лина... Вярно е, че статията е "удобна" на доста хора, включително и на мен. Но това не я прави по-малко вярна. Очевидно е, че желаеш да изпъкнеш, противопоставяйки се на автора толкова "обосновано" и "аргументирано". Харесва ми, че си грамотна и пишеш красиво. Вярно е, че може би е малко прекалено това, че авторът изобщо не разбира що е то изневяра. Но агресията, с която го нападна (като опростен духовно) и т.н. на мен лично ми говори две неща. Първо, че си от усложнените духовно хора. А те много ме натоварват. И второ - от очевидното ти приемане на написаното като лична обида струи силна доза егоцентризъм. Иначе е добре, че има и противоположното мнение, и то от жена. На мен ако жена ми ми изневери - ще я убия.
По принцип автора е прав. Но със сигурност не е никак лесно да се прескочи егото, но пък ако се направи е за добро. Само едно не ми стана ясно от статията. Къде е границата между случайното преспиване с друг и системното? Свободата или се позволява изцяло или не, така го разбирам аз. Но както коментира друг тая свободна любов е само възможна в отворена връзка. Иначе има поне две книги на Робърт Хайнлайн в които се обсъжда тая тема на дълго и широко - "Достатъчно време за любов" и "Странник в странна страна". В първата има предоставени и по сложни ситуации даже.