Преди години работих в един „творчески колектив", в който собственикът с видимо удоволствие и публично толерираше една колежка. За сметка на това успехите на мъжката част от колектива също толкова видимо го дразнеха. Макар и собственик - и сам бивш „артист" - той беше сив и посредствен човек с неоправдано високо самочувствие и вместо да ни се радва, че сме кадърни и работим за него, явно ни завиждаше, че сме... по-добри от него.
Веднъж, докато си ближехме раните с колега - изключително духовит и известен човек - му зададох риторичния въпрос: „Добре де, с какво повече е тя от нас?" За моя изненада той се замисли за миг и в следващия ми отговори: „Тя е с едни цици пред нас, Ники. Ти имаш ли цици? Е, и аз нямам".
След което огледа критично стотината ми - тогава - килограма, щипна ме и заяви скептично: „Макар че на теб май ти растат. Но и да ти пораснат, не вярвам да ти свършат същата работа като нейните". Както казах, той е изключително духовит човек...
Не разбирам феминизма. Тоест, да - разбирам го и го подкрепям. Даже смятам, че все още има нужда от него. Включително днес, сега и тук, в България. Разбирам нуждата от него, но изобщо не мога да схвана самия феминизъм.
Очевидно, че цитираната ми колежка не е била единствената сред нас с цици. Съвсем не, нейните не бяха нито най-големите, нито дори най-впечатляващите. Явно че в конкретния случай тя евентуално дължи толерирането си например на някакви по-специални отношения с въпросния шеф. Но и това - заедно с циците - също е „актив", при това чисто женски.
Ето затова не разбирам феминизма. Хората са различни и не са равни - дори когато са мъже. Да не говорим за сравнението мъже-жени. Феминистките обаче непрекъснато изтъкват някаква изначална, експлицитна и ултимативна депривираност и дискриминация спрямо жените. Не че няма такава - има.
Но първо - има „дискриминация" (ако приложим техните разбирания за такава) и спрямо мъжете. Въпрос на житейска ситуация, не на пол.
И второ - никой човек, бил той мъж или жена, няма само пасиви. Често точно разликата ни с другите - например едни цици или остро чувство за хумор - могат да бъдат както пасив, така и актив.
Незнайно защо обаче феминистките не желаят да видят the big picture. От техния поглед не само напълно убягва балансът на нещата, но и изобщо каквато и да било обективност.
Напротив, те гледат толкова упорито едностранчиво и втренчено на нещата от живота, че са способни да материализрат дори теле под вола - и да няма такова, трябва да има, откъде накъде само кравите ще са онеправдани да раждат, а?! Шегувам се, разбира се (но това е явно и разбираемо само за нефеминстките). И - пак очевидно - изключвам случаите, когато теле под рогатия добитък наистина има, ние говорим за другите случаи.
Всъщност, феминисткият поглед е толкова жестоко едностранчив и ограничен, недопускащ никаква друга истина никога, никъде, че може да се сравнява по крайно дискриминиращата си същност само с расизма. Той си е расизъм - но по полов признак.
На практика феминистките правят жената да изглежда по-често жалка, отколкото равноправна. Техният поглед, поставящ знак за равенство между „жена" и „жертва", е направо унизителен. Аз като мъж не бих си позволил да гледам така на една жена.
Нищо чудно тогава, че и самите „жертви" често не могат да се припознаят във феминистките тези, които уж защитават точно техните права. Една успяла, модерна и уравновесена жена е толкова естествено еманципирана и равноправна, че просто не може да разбере патоса на феминстките, а когато го разбере - по-скоро се обижда, че някой (при това жена!) толкова я подценява.
Другият голям грях на феминизма е, че не допуска правото на избор. Този му недъг идва от две изконни негови разбирания - първо, че между жена и жертва има знак за равенство и второ, че всички сме равни/еднакви. С известна условност можем да генерализираме, че феминизмът всъщност се бори точно за това - всички да са равни и еднакви. Някакъв объркан не социализъм и комунизъм дори, а маоизъм. Хората обаче не са мравки, имат собствена индивидуалност, а и мравките в никакъв случай не са еднакви или лишени от интелект (прочетете малко по темата).
Но хората/жените естествено, по природа са неравни, различни и многообразни. Затова на една жена може да й доставя удоволствие да готви, чисти и пере мъжа си и да носи уют и спокойствие в живота му - защото го обича, защото така е възпитана или защото сама е избрала това. А на друга й става лошо само като си помисли за кухня и прахосмукачка и предпочита да гради кариера и дори да издържа мъж-търтей или любовник, но да е самостоятелна и независима.
Нито първата е жертва и дискриминирана, както биха ви казали феминистките, нито втората е цинична кучка, курва или по-малко жена в който и да е смисъл. Поставянето под общ знаменател е дълбоко неинтелигентно. Както и опитът да обясняваш някому, че не живее „правилния" начин на живот, след като той - независимо по каква причина - доброволно сам го е избрал и очевидно той си му допада. Ако не му допадаше, винаги може да го смени.
Животът е какъвто си го направим. Проблемът на феминистките е, че те искат да ни го направят първо - справедлив (което не е лошо), и второ - справедлив, какъвто ТЕ си го представят (което ако не нагло, е поне неуместно). В модерното общество правото на избор е свещено. Ако за това се бори феминизмът - добре.
Но някак си у страничните наблюдатели (независимо мъже или жени) прекалено често, за да е случайно, се загнездва убеждението, че феминизмът се опитва агресивно да се намесва в личния им живот, да им казва от последна инстанция кое е добро и зло, правилно и неправилно, и не приема никакво чуждо мнение.
Сигурно затова, макар феминистките да се борят за благородна кауза с идеална цел, която на теория трябва да направи света по-добър и по-справедлив (колко прилича това на идеологията на комунизма, а?), на практика феминистките най-често биват смятани за смахнати, недоебани или лесбийки.
Сред тях има И такива. Но повечето съвсем НЕ СА такива. И ето ви пак проблем - последното, кой знае защо, според феминстките е пак доказателство, че именно те, феминистките са прави, а не останалата част от света.
И наистина, това е най-големият им проблем. Пробвали ли сте някога да спорите с феминистка? Ужас! Те винаги, винаги, ВИНАГИ са прави! Ето точно заради това никога не са прави - дори когато са прави!!!
Мога да продължа още разсъжденията си от типа „всичко, което винаги сте си мислили за феминизма, но ви е било страх да кажете публично...", но смятам че е достатъчно. Пък и имам много приятелки феминистки в по-малка или по-голяма степен и те са жени, които аз искрено уважавам, а дотук те вече са ми повече от бесни. Иска ми се да ги запазя като приятелки... ако е възможно. Да кажем, че това е тест за тях.
При това много византийски. Ако не могат да ми простят написаното, значи са повече феминистки, отколкото жени и приятелки. И ще изляза прав, че феминизмът, това е диагноза. А ако простят - нека опитат да ме оборят с логични аргументи.
Само, моля, не с такива, че жените все още получават по-ниска заплата от мъжете, дори и за една и съща работа или позиция. Ако колегата ми на същата позиция върши същата работа и е мъж, а получава по-малко от мен, това какво значи: 1. че макар и мъж, той все пак е жена, 2. че е дискриминиран, или 3. че има поне още 10 логични причини да получава ниска заплата, като полът му определено е една от тях, но нито е последната, нито е първата.
И ако сме във вариант две, както ние с колегата от първата случка в началото на тази статия, това какво общо има с феминизма?!
Ако някой успее да ми отговори на последния въпрос, одма се вдигам и основавам маскюлинистично движение за защита правата на мъжете! Ние, братя, сме дискриминирани! Има световна конспирация - цари скрит матриархат и заради едни цици (с извинение) никой не гледа на нас като на хора и творци, подценяват ни, дискриминират ни, плащат ни по-малко, спират ни кариерата, експлоатират ни и гледат на нас с презрение само защото имаме пенис! Това живот ли е? Това справедливо ли е?...
...Нелепо, нали?
Е, ето така изглежда феминизмът в очите на останалите същества на планета Земя, които уважват факта, че са първо хора и личности и след това - мъже или жени.
